бяха събрали около родилката. Жандармът вдигна рамене и отстъпи назад, готов отново да затвори вратата.
— Чакайте, тя е тук! — извика някой. Една жена изправи Шарлот на крака и я бутна напред. — Ето я. Това е тя.
Пазачът затропа недоволно с крак.
— Хайде, жено, побързай, няма да те чакам вечно!
Две жени хванаха Шарлот под мишниците и я поведоха към лъча светлина. Родилката зад нея изпищя. Шарлот се опита да се върне при нея, но жените я блъснаха грубо напред и тя едва не падна в ръцете на пазача. Той почти не усети допира до измършавялото й тяло. Хвана ръката й и я повлече след себе си. Вратата на затвора се затвори с трясък зад гърба й.
Щом излязоха в двора, Шарлот спря, ослепена от слънчевата светлина, която обливаше главата й. Откога не беше виждала слънцето? Откога не беше дишала чист въздух?
В следващия момент усети ръцете на Джак. Той я вдигна и я притисна до гърдите си. По бузите му се стичаха сълзи. Пренесе я през двора без никакви усилия. Усещаше, че тя е на края на силите си. И беше толкова лека… сякаш носеше малко дете. Бързо я връчи на Марсел, качи се в каручката и седна отзад. Марсел му върна Шарлот и Джак прегърна нежно сестра си, за да я пази от друсането на колата по паважа.
Арабела се обърна към мъжа си. По бузите му все още се стичаха сълзи и той не ги криеше. Пръстите му милваха нежно измършавялото лице на Шарлот и тя му се усмихваше през сълзи. Арабела изхълца тихо и отново се загледа напред, за да не пречи. Пое дълбоко дъх и си каза, че ролята й е завършена. Шарлот нямаше да живее още дълго и Джак го знаеше, но двамата все пак имаха още малко време да се порадват един на друг. Самата тя щеше да стои на заден план, да предлага помощта си. Джак щеше да има нужда от нея… повече от преди… когато Шарлот си отиде.
Марсел спря пред къщата на Рю дьо Биевр и Джак слезе, без нито за миг да остави сестра си. Терез отвори при първото почукване и извика задавено — дали от ужас или от радост, Арабела не можа да определи. Тя последва малката група по коридора към кухнята, доволна, че стои на заден план, и предостави на Терез да се разпорежда. Скоро Шарлот бе увита в дебели одеяла и настанена на люлеещ се стол пред камината.
— Горещ бульон — каза Терез и грабна големия черпак. Ръцете и трепереха, напрегнатото лице издаваше колко е потресена.
Арабела разбра, че всички тези хора бяха помагали на Джак да спасява невинни хора и да ги извежда от Франция. Те знаеха за напразния му опит да спаси сестра си, сега бяха научили и за катастрофалната заблуда, довела до тази трагедия. И бяха отчаяни като него. Без да каже дума, тя отиде до печката и взе черпака от ръцете на Терез. Жената я погледна учудено, но не се възпротиви.
Арабела напълни купичка със супа и я отнесе до камината. Коленичи до Шарлот и потопи лъжицата.
— Нека аз да я нахраня — помоли Джак. Без да каже дума, Арабела му подаде лъжицата и купичката и отстъпи назад.
Шарлот направи смел опит да се нахрани, но успя да преглътне само няколко лъжички и бе връхлетяна от нов пристъп на кашлица. Арабела знаеше какво се очаква и бързо пъхна в ръката й салфетка. Мъчителната кашлица продължи дълго. Накрая страдащата се отпусна изтощено назад и на устните й изби кървава пяна. Арабела изтри устата й и взе салфетката, за да изпере следите от кръв в каменната мивка. После безмълвно избърса запотеното й чело.
Шарлот й благодари с лека усмивка и стисна ръката й.
— Много бих искала… — пошепна тя, но не намери сили да продължи.
— Какво искаш, Шарлот? — Джак коленичи от другата й страна. — За какво копнее сърцето ти, мила?
Клепачите й затрепкаха.
— Баня — отговори просто.
Внезапно всички се наелектризираха и напрежението се разтвори във въздуха. Можеха да направят нещо за Шарлот, което да й донесе истинско облекчение. Напълниха няколко ведра с вода и ги окачиха над огъня, натрупаха още дърва в камината. Донесоха медна вана и цял наръч кърпи. Арабела донесе от чантата си парче сапун, което беше предвидила специално за Шарлот, и собствената си мека батистена нощница.
Шарлот отново протегна ръка към нея и Арабела застана до стола й.
— Ще ми помогнеш ли, Арабела… сестричке?
Арабела пламна от радост. Кимна и помилва измършавялата ръка.
— Всичко, което мога да направя. Кажи ми какво искаш и ще го изпълня.
Джак, който стоеше от другата страна на сестра си, чу думите й и се преизпълни с гордост и любов към жена си. Но накрая в сърцето му остана само дълбока тъга. Тази покълваща връзка щеше да свърши, преди да е започнала.
Щом ваната се напълни, в кухнята останаха само двете жени. Шарлот стана и се подпря тежко на масата, докато одеялата падаха от раменете й.
— Толкова съм мръсна — прошепна тя, докато Арабела й помагаше да се съблече. — Дрехите ми са пълни с въшки. Не ги пипай, моля те.
— Нищо няма да ми стане — възрази Арабела. — Ще ги разрежа, така е по-просто. — Грабна ножицата и разряза дрипите на Шарлот, без да показва ужаса си от въшките, които пъплеха навсякъде. Хвърли дрехите в огъня и проследи доволно как гадинките започнаха да се пукат в пламъците.
— Проклети въшки — промърмори тя. Тънкото тяло на Шарлот беше цялото на червени следи от ухапванията им. Косата й сигурно също беше пълна с въшки. Арабела й помогна да влезе в медната вана и коленичи до нея със сапун и кърпа в ръка. Шарлот ги взе от ръцете й.
— Сама ще се измия — каза тя. Гласът й бе малко укрепнал. — Но ще те помоля да ми измиеш косата… Терез сигурно има катранен сапун.
— Ще я попитам. — Това беше единственото ефективно средство срещу широко разпространените главови въшки. Терез направи съжалителна гримаса и донесе от пералнята купичка с мекия сапун. После продължи да бели картофи, за да намери занимание на ръцете си, докато Шарлот се изкъпе.
Арабела се хвана мълчаливо за работа. Натри косата на Шарлот с кашавата маса и ги разреса с дървен гребен. Косата й не беше мита и подрязвана почти година. Арестуването й беше станало така внезапно, че не бе взела със себе си дори гребен, а по време на затворничеството си твърде рядко беше имала възможност да използва тази проста тоалетна принадлежност.
— Най-добре е да отрежа косата ти — каза Арабела и подсмръкна шумно. Струваше й огромно напрежение да разреши сплъстените коси.
— Направи го — отговори спокойно Шарлот. — Отрежи я до корен, ако трябва.
— Жалко, че мосю Кристоф не е тук — въздъхна Арабела. — Щеше да ти направи модерна къса прическа. Даже Беки щеше да се справи по-добре от мен.
— Просто я отрежи.
Арабела примирено вдигна рамене и изпълни нареждането. Режеше и режеше и сплъстените коси падаха на пода. Наведе се да ги вдигне и ги хвърли в огъня. Колкото и да се стараеше да направи нещо като фризура, подхождаща на фината глава на Шарлот и да оформи извивка около ушите, накрая трябваше да я установи, че не е постигнала зашеметяващ успех.
Шарлот обаче се зарадва истински. Зарови пръсти в късата си коса и въздъхна облекчено. Завъртя глава насам-натам, сякаш беше освободена от тежка верига.
— Чувствам се великолепно… толкова свободна. Благодаря ти, Арабела. Джак никога не би направил това за мен.
— Права си — призна Арабела и се запита как ще реагира Джак, като види остриганата глава на сестра си. — Не вярвам, че ще оцени усилията ми.
Шарлот избухна в тих смях.
— Да си приказва колкото ще. Това изобщо не го засяга, сестричке.
— Готова ли си да станеш? — попита Арабела.
— Да, трябва да побързам, преди отново да съм се изцапала в тази отвратителна вода. Подай ми ръка,
