моля.
Арабела помогна на Шарлот да стане.
— Има още гореща юда… съвсем чиста. Ако останеш така една минута, ще те облея. — Тя се надигна на пръсти и изля кана топла вода върху главата на зълва си, която потрепери от удоволствие. Вече изглеждаше много по-силна. Пълна противоположност на библейския Самсон, който с косата си загубил огромната си сила, каза си развеселено Арабела, докато помагаше на Шарлот да се изсуши. Облече й нощницата и доволно я приглади.
— Ако знаеш колко дълго съм си мечтала за това — въздъхна Шарлот и се олюля леко. — Отново да съм чиста. Мръсотията е по-лоша от жаждата, глада и мрака. — По крехкото й тяло отново премина тръпка.
— Мога да си представя — отговори искрено Арабела. Взе ръката на Шарлот и й помогна да се настани удобно на стола. — Искаш ли още малко бульон? Или малко вино?
— Би било неблагодарно да откажа — отговори с уморена усмивка Шарлот. — Ще опитам и от двете, за да ти доставя радост.
— Мога ли вече да отворя вратата?
— Нека Джак изнесе ваната — помоли Шарлот. — Ще ми бъде неловко, ако някой друг…
Но Арабела беше вече до вратата и говореше с Джак, който влезе забързано и зяпна изумено.
— Какво, по дяволите… — За първи път от много дни насам говореше както преди. — Какво си направила, Арабела? — обърна се гневно към жена си.
— Аз я помолих — обясни Шарлот и в гласа й звънна смях.
— По-точно ми заповяда — подкрепи я Арабела. — Джак, трябва веднага да изнесеш коритото.
Не бяха нужни повече обяснения. Той се натовари с ваната, бутна вратата с лакът и изля последните остатъци от затворничеството на сестра си в градината. Когато се върна, в кухнята отново цареше весело оживление. Шарлот ядеше бульон и сама държеше лъжицата. Глътка вино беше порозовила бузите й. Джак веднага се изпълни с надежда. Дива, ирационална, невъзможна надежда. Ала като видя хлътналите очи и тънката сива кожа, разбра, че е напразно.
Арабела сложи ръка на рамото му. Златнокафявите очи бяха изпълнени с любов и съчувствие.
— Вземи, каквото можеш, любов моя. Радвай се, че сестра ти си е у дома.
Той обгърна раменете й и я целуна по главата. После се настани до сестра си и не мръдна оттам. Бдеше над съня й, говореше й тихо, когато се стряскаше, бършеше устните й след пристъпите на кашлица.
Арабела лежеше будна на сламеника на тавана и се вслушваше в ужасната кашлица. С Шарлот пътуването до Кале щеше да трае много по-дълго от предишното. Тя се опасяваше, че болната няма да оцелее. Опита се да предложи на Джак да останат в Париж, докато сестра му укрепне, но той я отряза. Не искаше да се забави нито миг. Веднъж бе претърпял провал в опита си да изведе Шарлот от Париж и не искаше да рискува провалът да се повтори. Ами ако тайната полиция размисли… всичко можеше да се случи. Ако претърсят къщата на Рю дьо Биевр…
Арабела не възрази. Нямаше смисъл. Джак се разкъсваше от болка и чувство за вина. Спасяването на сестра му се беше превърнало в мания. Накрая заспа. Сънят й беше неспокоен. Преследваха я образи на жени с трескави очи, вегетиращи в мръсна, миришеща на гнило тъмница. Събуди се преди разсъмване, окъпана в пот и измъчвана от гадене. Някой я разтърсваше по рамото.
— Тръгваме — проговори предупредително Джак. — След пет минути. Марсел ще ни вземе с каручката. Облечи дрехите, които носеше в затвора.
Арабела с мъка отвори очи. Мъжът й вече беше облякъл дрипавия костюм. Тя седна и се опита да забрави кошмарната нощ.
— Ами Шарлот? Какво ще облече? Донесла съм някои неща за нея.
— Терез вече се погрижи. Ти си донесла изискани неща, а не бива да привличаме излишно внимание. Хайде, побързай. — Грабна багажа й и изчезна надолу по стълбичката.
Арабела не успя дори да среши косата си, защото Джак бе взел всичките й неща. Навлече дрипавите одежди, които бе носила при посещението си в затвора, и приглади косата си с пръсти, после я напъха под бонето. Беше гладна. Стомахът й искаше нещо топло. Слезе с мъка по стълбичката и видя, че кухнята е пълна с хора. Джак стоеше до масата и пиеше кафе. В другата му ръка имаше парче хляб със сирене.
— Яж — заповяда той и посочи масата.
Шарлот седеше до огъня, увита в палто, и се усмихна на Арабела, която си взе парче хляб и малко студено месо и отиде при нея.
— Как се чувстваш днес?
— Малко по-силна — отговори Шарлот. — Терез ме нахрани с овесена каша. — Тя се засмя и веднага задиша накъсано от напрежение.
— Нося лауданум — каза й тихо Арабела. — Може би ще ти помогне да поспиш по време на пътуването.
Шарлот поклати глава.
— Само ако ми стане много зле, мила моя. Искам да остана в съзнание колкото може по-дълго. Толкова отдавна не съм виждала света навън, че не искам да пропусна нищо.
Арабела кимна. Джак глътна последното късче хляб и й махна с ръка.
— Тръгваме — обяви той тихо, наведе се и вдигна Шарлот на ръце. — Марсел е готов с колата. Градските порти отварят след половин час и искам да мина пръв.
Терез и другите жени бяха натрупали в каручката одеяла и възглавници и Шарлот обяви, че се чувства много удобно в гнезденцето си. Джак я уви в топло одеяло и я огледа загрижено.
— Съжалявам, но сега ще те раздрусаме.
— Глупости — отговори спокойно тя. — Не се притеснявай за мен, Джак. Сега най-важното е да се махнем от този град.
— Аз ще седна при Шарлот — каза Арабела и се покатери в каручката. — Ти ще караш с Марсел.
Джак скочи на капрата и изплющя с камшика. Колата затрополи по все още тъмните и пусти улици към портата Сен Дени. По небето вече личаха първите ивици светлина. Когато стигнаха до портата, собствениците на магазини вече отваряха прозорците и вратите. Пред портата чакаше малка опашка коли, желаещи да напуснат града. Повечето бяха селяни, продали продукцията си предишния ден и неуспели да си тръгнат преди затварянето на вратите.
Каручката на Марсел привлече само бегли погледи, когато напусна града в потока от коли. Арабела видя как Джак въздъхна облекчено, когато излязоха на пътя за Кале. Раменете му се отпуснаха и няколко пъти тръсна глава, за да облекчи схванатия си врат.
Шарлот се усмихна и пое дълбоко въздух, когато изгряващото слънце стигна до лицето й. С напредването на деня обаче усмивката й ставаше все по-рядка. Каручката се тресеше, пропадаше в дупки и това я изтощаваше ужасно. Накрая Арабела я прегърна и се опита да я предпази от друсането. Самата тя не се чувстваше добре. Люлеенето й причиняваше гадене, друсането предизвикваше болки в кръста, но тя стискаше зъби и съсредоточаваше цялото си внимание върху Шарлот.
Джак не искаше да спират никъде, където можеха да обърнат внимание на малката група. Нощуваха в една плевня. Марсел отиде в съседното село и се върна с хляб, месо, вино и плодове. Шарлот се опита да хапне нещо, но беше твърде изтощена и падна в сеното, което щеше да й послужи като постеля.
Арабела й предложи лауданум и този път получи съгласието й.
— И ти вземи малко — пошепна Шарлот. — Изглеждаше уморена не по-малко от мен.
— Миналата нощ почти не спах — призна Арабела — но сега сигурно ще заспя веднага. — Тя се отпусна върху сламата до Джак, увита в наметката си. Той я държа през цялото нощ, но тя усещаше, че не я възприема истински. Беше й мъчно, че близостта й не го утешава, но се примири. Грижата за сестра му заемаше цялото му внимание и нямаше време за нищо друго. Тя бе живяла достатъчно дълго с него, за да знае, че когато е така вглъбен в себе си, не може да се приближи до него. Можеше само да се надява, че когато Шарлот напусне Франция и вече няма опасност за свободата й, той ще се обърне отново към жена си. Не си позволяваше да помисли какво въздействие ще му окаже смъртта на сестра му, макар да знаеше, че краят е близко.
Когато на следващия ден пристигнаха в Кале, Шарлот беше толкова слаба, че едва вдигаше глава. Арабела бе цялата схваната. Всяко мускулче и всяка става я боляха, сякаш беше лежала на масата за мъчения. Не й беше нужна особена фантазия, за да си представи как се чувства бедната Шарлот. Тя
