Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— „Кондор“ на петстотин метра пред нас, сър — обади се Дан. — Да се приземим ли?

— Защо не направиш още едно кръгче? — промърмори Скот в микрофона.

Оливия стоеше на огромната палуба на самолетоносача, разпитана, изкъпана и нахранена и гледаше за последен път спокойните води и звездното небе, когато Скот Рич изникна от сенките.

— Открили са част от крака на Ферамо — каза той. — Акулите са го докопали.

Оливия не каза нищо, само продължи да гледа назад към брега на Суакин.

— Съжалявам, скъпа — тромаво изрече Скот, като усети обърканите й чувства. След малко добави: — Но ти далеч не съжаляваш толкова, колкото правителството. Да не говорим за моето огромно съжаление, че не свърших тая работа сам с голи ръце, а може би и със зъби, след като изтръгнех и последното късче информация от копелето по най-мъчителния възможен начин.

— Скот! — сопна му се Оливия. — Той беше човешко същество.

— Някой ден ще ти разкажа що за човешко същество е бил. И какво можеше да ти стори, ако…

— На мен ли? Какво искаш да кажеш? Нямаше да му позволя.

Скот поклати глава.

— Искат да се върнеш в Л.А., нали знаеш? Имат нужда от теб да им помогнеш да проучат антуража му.

Тя кимна.

— Ще отидеш ли, или ти стига толкова?

— Разбира се, че ще отида — отвърна тя и добави, като че ли се сети впоследствие: — А ти?

55.Охранявана къща на ЦРУ, Лос Анджелис

Самотен ястреб безшумно се рееше над Холивуд — над театър „Кодак“, обграден от кабели и телевизионни микробуси; над булевард Сънсет, където ревяха клаксони, над купоните, предхождащи раздаването на „Оскар“-ите, които разлюляваха водите на осветените тюркоазени басейни на хотелите „Стандарт“, „Мондриан“ и „Шато Мармон“ и се устреми към тъмнината и воя на койотите сред хълмовете, където можеше да се види единствен осветен прозорец високо горе на носа. Зад стъклената преграда дребно светлокосо момиче и ниско подстриган мъж лежаха прегърнати сред намачкани чаршафи, осветени от трепкането на огъня в камината и CNN.

— Шшт — рече Скот Рич, запуши с ръка устата на Оливия, посегна към дистанционното и се засмя, докато въпреки сподавените протести засилваше звука.

— Бил е смъртоносен, таен и би накарал света да замре. Извратени планове за съкрушителна атака на Ал Кайда бяха разкрити днес от Белия дом — говореше новинарката, която приличаше на модел за бански костюми. — Планираната операция в безпрецедентен мащаб бе разкрита и спряна от ЦРУ.

Оливия рязко седна в леглото.

— Не беше ЦРУ. Бях аз! — възнегодува тя. Предаването се премести в Белия дом, където говорителят стоеше пред карта с малка показалка в ръка.

— Плановете за едновременното разрушаване на възлови мостове в Манхатън, Вашингтон, Сан Франциско, Лондон, Сидни, Мадрид и Барселона са били в доста напреднал етап. След взривяването на мостовете и избухването на паниката в главните градове на цивилизования свят, е щяла да се проведе втора операция за взривяване на големи транспортни възли.

Развълнуван академик, изписан като РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОУЧВАНИЯТА НА ТЕРОРИЗМА, УНИВЕРСИТЕТА В МЕРИЛАНД, смени мъжа с картата.

— Планът носи всички белези на висшето командване на Ал Кайда: проста концепция и дръзка реализация. В рамките на няколко минути новината щеше да се разнесе по световните медии, щеше да избухне паника, която би накарала водачите на моторни превозни средства в градовете с и без това задръстено улично движение да изоставят колите си и да побягнат по пътищата, пораждайки хаос от безпрецедентен световен мащаб: хаос, възникващ от изоставените коли, които от логистична гледна точка биха били разчистени извънредно трудно.

Появи се президентът.

— Час след час, минута след минута мъжете и жените от нашите разузнавателни служби стъпка по стъпка печелят войната с терора. Не се съмнявайте…

Млъкна със странен блясък в очите, което се стори на Оливия като нервна пауза в очакване на смях.

— …силите на злото, които заговорничат в дупките си срещу могъщия цивилизован свят, няма да надделеят.

— О, я млъкваш! — кресна Оливия към екрана.

— Ей, малката, успокой се — обади се Скот. — Всички знаят, че си била ти. Но ако извадят снимката ти в новините, ще започне джихад срещу Оливия Джаулс. И тогава какво ще правим?

— Не става дума за това. Всеки път, когато казва „цивилизования свят“, включва поне по пет хиляди нови участници в джихада срещу наглостта. Това е страшно опасно. Ако…

— Знам, — миличка, знам. Само че те не искат да те слушат. Ако в Западния и Арабския свят имаше повече жени на отговорни постове, нищо от това нямаше да се случи и светът щеше да живее в мир, радост и свобода. Трябваше да измъкнеш бин Ладен от онази пещера. Така с двайсет и петте милиона щеше да можеш да започнеш собствена президентска кампания.

— Знам, че не ми вярваш — мрачно отбеляза Оливия, — но Осама бин Ладен беше в онази пещера. Когато извадят водата от фотоапарата, ще се убедиш.

— Все пак ще получиш нещо за Ферамо и другите, нали знаеш? Няма да е в пълния размер, защото си агент. Но мисля, че ще можеш да си купиш колкото чифта искаш безумно неудобни обувки.

Тя се уви с чаршафа и напрегнато се взря в града под себе си, блестящ като посипано с пайети одеяло.

— Скот?

— Какво, соколе мой, мое пустинно жабче?

— Млъкни. Продължавам да мисля, че ще предприемат нещо. Ще направят нещо в Л.А. Скоро.

— Знам какво мислиш, но няма да го измислиш чрез взиране с празен поглед в нищото. Трябва да поспиш. Защо не положиш главицата си тук и не се върнеш към това утре?

— Ама… — започна тя, когато той я притегли със силните си ръце.

Не ми трябват никакви мъже…, каза си тя, усетила как ръката му я притиска по-силно и й вдъхва топлина и сигурност. Е, майната му, реши тя, когато той се наведе над нея и отново започна да я целува.

Техническата зала в охраняемата къща представляваше хаос от компютри, жици, комуникационни системи и мъже по ризи, опитващи се да изглеждат хладнокръвни и печени. По средата на всичко това Оливия Джаулс седеше неподвижно и се взираше напрегнато в екрана на компютъра. Кимбърли, Майкъл Монтеросо, Мелиса от рекламата, гласовата репетиторка Каръл, безработният актьор-тире-писател Травис Бранкато, бездарният режисьор Никълъс Кронкайт, божественият тъмнокож инструктор по гмуркане Уинстън и всички кандидат-звезди от антуража на Ферамо, които можаха да бъдат открити, бяха събрани в местния център за разпити на ЦРУ. Оливия бе прекарала последните няколко часа в гледане и слушане на видеозаписите от разпитите им, режеше, лепеше и водеше записки. Усети, че е на ръба на пробив и спря, а умът й се развихри.

— Получих последния разпит на Сурая.

Проклятие.

Погледна нагоре с раздразнение, което се смени с похот. Скот Рич се бе облегнал на рамката на вратата с разхлабена вратовръзка и разкопчана яка на ризата.

— Какво? — рече тя, срещна погледа му и отмести очи. Бяха в онзи трепетен етап на ранното чукане, когато никой друг не знаеше за него. Разбира се, беше трудно човек да е сигурен в охранявана къща на ЦРУ но и двамата бяха признати майстори на хитрините.