хуманния здрав разум и положително емоционално въздействие на личността. Това обстоятелство, защото образованието, т.е. житейската логика, емоционалното съпреживяване на света и мотивът на човешката дейност, е най-важното, води до обстоятелството че в България нахлуват всякакви учения и философии, които отродяват българите от завета на дедите им и по този начин ги дебългаризират в ментално и емоционално отношение. Най-масовият антибългаризъм е критиката срещу българския манталитет, който често се чува най-вече от страна на недообразовани или нечестни хора. А нашият манталитет е рицарски и високо хуманен по силата на философията на българската история, в която човеколюбието и честността са водещи директиви на държавата, не и технологизацията, защото едни бандит с компютър и висше образование е по-опасен от бедния светец — това е поука от нашето минало, която ние не сме разработили. Опасното не е атомната бомба, а разумът и моралът, който я управлява. Това обстоятелство ние не сме го отчели след Освобождението. Единствената класна подготовка в България след Освобождението от турско робство се дава на военните, но тяхната идея за национално обединение е разлъчена от идеята за кръстоносна мисия, която българския народ е защитавал през вековете съвсем осъзнато и заради която мисия Бог ни е запазил през изпитанията на времето. Този пропуск, както и факта, че творците на националната идеология от XIX век са неподготвени философски в сравнение с дейците на немската национална идеология, а са и хора на физическата саморазправа доведе до обстоятелството, че в България се разбърка из основи естествения обществен ред, построен върху защитата на идеалистични ценности. Вярата в Бога и идеализмът липсват всецяло на българската интелигенция, която се модернизира, т.е. латинизира и дехристиянизира след Освобождението от турско робство, в това число и съсловието на духовенството, което през модерността изменя на Евангелската си мисия и става предмет на политически и икономически поръчки от влиятелна светска висша класа, която е възпитана да мисли и да чувства от чужди образователни центрове с детайлизирани философски възгледи върху битието. Така народната мъдрост и националната ни философия, изразена чрез пословиците и поговорките, както и в автентичните текстове на старобългарската литература и в мотивацията на действия на независимите български управници до модернизацията бива забравена, а на нейно място идват чужди философии и примери за начин на живот, които отродяват българина. Това е проблемът за антибългаризма през модерността. Всъщност, казано с историко-философски език това е проблемът ни през всички векове. Ние като потомци на славните антични скити не сме приемали елинистическата философска и религиозна идеология както пише Херодот за царските скити, които са античните предци на прабългарите. Това упорство на скитската идеология и религия продължава до Покръстването, което обяснява идеологически борбата ни с Византия. Ние с Византия се борим защото сме искали да бъдем културно-философска алтернатива на гръкоримската езическа култура и на християнството, като официална идеология на Византия, която чрез религията е искала да ни грецизира, т.е. да ни отнеме правото на културна-философска интерпретация на битието, която е алтернатива на римската и елинската идея, заради която всъщност са съществували републиканско- демократичните режими през Античността. Затова философията на нашите нескончаеми войни с Византия и с латинството е философия на религиозно-философската дефиниция на понятието „българин“, което се вижда ясно изразено в надписа на владетеля Персиян от Филипи. Там българин е религиозно-философско понятие, което се противопоставя на християнин. Тази религиозно-философска и културна обосновка на българите, които са антични наследници на скитските съюзници на Александър Македонски, затова са се стремели към Македония, се променя след решението на св. цар Борис I. Причината за неговото решение е убедеността в истинността на християнския Бог, а не някакви политически или икономически интриги, които не са свойствени за българския рицарски манталитет като траен фактор в българската народопсихология. Ние може да сме били селяни, когато сме били под робство, но не сме далавераджии и шоумени по манталитет, каквито иска да ни направи модерната културна философия, която е реновация на елинистическата мъдрост през езичеството. Това нещо самостоятелните и свободни българи през вековете са го знаели много добре, както и обстоятелството, че от културно-философската еманципация на нацията в полето на идеи в света зависи нейното успешно съществуване. Затова след Покръстването, за да бъдем самостоятелни, ние искаме славянски духовници и учители, които да ни еманципират в света на религиите и философските учения, защото от тях зависи всичко в битието на нацията. Фактически автентичната философия на българския език, защото езиковостта през модерността е крайна мяра на философията изобщо е дълбоко религиозна — нещо, което ние сме забравили, а атеистите и антибългаристите днес не искат да ни го признаят и изследват всякакви диалектни форми на езика, само не и религиозни я смисъл на структуроопределящите фактори в мисленето на българина чрез ключовите представи и понятия на свещения български език. А политиката, културата и икономиката се ръководят от идеите в религията, митологията и философията, разяснени чрез философията на езика, която у нас е дълбоко християнска и ние описваме категориите на битието чрез християнски представи преди нашата интелигенция да се латинизира. Езикът и религията предопределят всичко, което се случва с отделния индивид и с нацията, поради което българите, които са познавали всички известни религии на света, включая мюсюлманството и юдаизма, са предпочели християнството, като вероятно в Библията са се разпознавали като скити, както ни наричат и византийците в своите хроники. Изборът на цариградската цезаропапия е продиктувана от факта, че ние искаме да сме независими в религиозно отношение, което продължава в следващите векове с искане за собствени епископи и славянски език в литургията, когато сме под робство. Робството у нас не е социално-икономическо дефинирано, а е културно-философско робство. Днес заради оптиката на западните философи ние преминаваме към културно-философско робство посредством социално-икономически натиск, който прецедент беше заложен в социално-политическата философия на модерността, дошла не заради оригинални български приноси във философията на атеизма и изкривеното човешко съзнание въз основа на правенето на генерални житейски обобщения въз основата на частичен и непълен исторически опит а чрез изкушението ние да имаме по-добър бит за сметка на това да не се занимаваме с големите въпроси на битието, от което занимание са се плашели византийците и латинците през вековете. Никакви евтини сметки за имоти и за пари не бяха в основата на истинския български културен протест срещу атеистично- меркантилната философия на модерността, а съзнанието че ние губим бойния си дух, светостта си и способността си за вселенски пророчества и тълкувание на свещените книги, заради която загуба Бог ни изпрати и Ванга.
Затова антибългаризмът през модерността е създаването на социално и политическа философия на българина, която философия преминава през защитата на материалните ценности като по-значими за ценностната система на модерния българин от идеализма, благородството, милостта, истината и справедливостта основните християнски категории на цивилизованото битие. Това е тъканта на модерния антибългаризъм, който се насажда от определени телевизии, радиа и вестници в България. Такава е и генералната философия на светското образование, което със своята политическа и икономическа логика на обяснение на явленията в света подтиква образованите и можещи млади хора да напускат страната си и да изоставят завета на дедите ни, които пазеха българските територии не като социално-икономически единици, а като обетована земя, дарена от Бога на българите заради изпълнението на тяхната световна религиозна мисия, както пише в старобългарските документи. Отродяването на българите през Възраждането е преминавало под знака на културно-философско съгласие с елинизма, който е основа на модерното културно и политическо мислене. Затова Паисий Хилендарски пише „История славяноболгарская“ и затова през Възраждането ние се борим за славянско и християнско училище. Християнството спира влиянието на мюсюлманите, а славянството и философията на българската история спира влиянието на елинизма като културна философия на живота, а не като етнически антигърцизъм. Православието пък спира влиянието на католицизма и протестантството, като по този начин ние ставаме самостоятелен културно- философски субект в света на идеите и така, едва след това, едва след това и не заради хората на оръжието, се ражда свободна България, създадена етнически на картата на българската Екзархия, призната от всички културни свободомислещи народи по света. Днес се атакува славянската идея, което ни прави адепти на елинизма и латинската културно-философска мисъл, атакува се християнството, което пък ни прави зависими от всякакви чужди учения, в това число и исляма и се атакува православието, най-големият компромат на което е интелектуалната и нравствена характеристика на отделни представители на духовенство. Впрочем опасното през тоталитаризма не беше ДС, чиито кадри бяха пробългарски и държавнолоялно настроени, а философията на историческия материализъм, която говореше на латински, основаваше се на частичен тезис за хода на световния исторически процес и беше лишена от разпознавателна способност за свещено и реликви. За това днес тракийските археолози са по-популярни от
