XLIII. Прад — френски публицист и писател.
Валтер Скот — английски писател.
XLV. „Клико“, „Моета“ — видове шампанско.
Ипокрена — вълшебен извор, символ на вдъхновението
(от древногр. митология).
XLVI. „Бордо“ — френско вино.
„Аи“ — вид шампанско.
XLVII. „… между вълка и псето“ (френски идиом) — здрач.
L. Лафонтен — автор на много семейни романи.
ГЛАВА ПЕТА
III. „Друг наш поет…“ — княз Вяземский.
„За младата финландка пял“ — Баратински.
VIII. Припевът за котката („Зовут кот кошурку в печурку спать“) предвещава сватба; а другият (за богатите селяни) — загуба, смърт.
IX. „Вас как ви казват?“ — вид гадание, чрез което руските
моми някога узнавали името на бъдещия си съпруг.
X. Светлана — при подобно гадание видяла страшни образи.
XII. Сенека — римски държавник и философ, възпитател на Нерон, от когото бил осъден на смърт.
„Моден журнал“ — женско списание за моди.
Мартин Задека — мним автор на гадателни книги.
XIII. „Малвина“ — френски роман.
Мармонтел — плодовит френски писател.
„Петриада“ — героична поема от А. Грузинцев.
XXVI. Буянов — герой в поемата „Опасният съсед“ от чичото на Пушкин.
XXXV. Вист, ломбер, бостон — игри на карти.
XXXVI. Робер — партия при игра на карти; в началото на нов робер играчите сменяват местата си.
XL. Албани — италиански живописец.
ГЛАВА ШЕСТА
V. Регул — римски консул, идеален гражданин и патриот, държал се мъжествено в плен у врага.
Вери — парижки гостилничар.
VII. Хораций — римски поет.
XX. Делвиг — поет, приятел на Пушкин.
ГЛАВА СЕДМА
IV. Епикуреец — последовател на древногръцкия философ Епикур, който учел, че щастието е в удоволствията на живота.
Левшин — писател-стопановед.
Приам — последният цар на Троя, многодетен баща на патриархално семейство.
XIX. „И статуйката — мъж чугунен“ — статуетка на Наполеон.
XXXIV. Циклопи — великани, които работели в ковачницата на бог Хевест. (От древногръцката митология.)
XXXVII. Кремъл — старата крепост на Москва.
L. Мелпомена — муза на трагедията (от древногр. митология).
Талия — муза на комедията (от същата).
Терпсихора — муза на танца (от същата).
LV. „Възпявам своя млад приятел“ и т. н. — Пушкин пародира класическата поема, която непременно почвала с обръщение към музата.
ГЛАВА ОСМА
I. Царскоселский лицей — средно училище, основано от Александър I за деца на дворяни.
Апулей — римски философ. Цицерон — бележит римски оратор.
III. Вакханка — жрица на Бакхус (бог на виното); преносно — жена, изпаднала в сладострастно изстъпление.
IV. Ленора — героиня от едноименна балада на Бюргер.
Таврида — древно название на Крим.
Нереида — морска нимфа.
VIII. Квакер — последовател на една английска протестантска секта.
Мелмот — виж пояснение на глава трета.
Космополит — човек, който се чувствува гражданин на целия свят.
XII. Демон — образ от едноименно стихотворение на Пушкин.
XIII. Чацки — герой в комедията „От ума си тегли“ на Грибоедов.
XIV. Шишков — писател, борил се с чуждиците в руски език.
XVI. Клеопатра — египетска царица и красавица.
XXV. „На вензела на две сестри“ — вензел, с който императрицата удостоявала придворните дами.
XXVI. Сен-Прист — карикатурист от Пушкиново време.
XXVII. Ева — първата жена, която сътворил бог (според Библията).
XXVIII. Морфей — бог на съня (от древногр. митология).
XXXVI. Гибон — английски историк.
Манзони — италиански романист.
Хердер — немски философ и поет.
Мадам дьо Стал — френска писателка.
Биша — френски лекар и психолог.
Тисо, Фонтенел, Шамфор — френски писатели.
Чарлс Бел — английски писател и анатомист.
LI. Началното четиристишие на тази строфа е по думите на персийския поет Сади (Саади) от XIII век.
Информация за текста
© 1971 Димитър Хр. Петричев, превод от руски
Александр Пушкин
Евгений Онегин, 1823–1831
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
А. С. ПУШКИН
ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН
Руска
Първо издание
