— А на теб мъжете май са ти ясни от пръв поглед.
— Имаш ли чаши за шампанското?
— Разполагам с две прекрасни пластмасови чаши — отвърнах й аз. — В банята са.
— Донеси ги тогава, защото наближава часът за коктейли, а аз не обичам да го посрещам трезва.
Отскочих до банята и се върнах с двете чаши, свалих лепнатото отгоре прозрачно фолио и ги поставих тържествено до кофичката с лед върху телевизора.
— Боя се, че отварянето на бутилка шампанско е непосилна за мен задача. Би ли ми оказал тази чест?
Отворих бутилката и налях по малко в чашите. Подадох й едната, а другата оставих за себе си. Сю протегна своята, сякаш искаше да се чукнем.
— Дзън-дзън — пропя тя.
Допрях чашата си до нейната.
— Щом са пластмасови, май по-добре е да кажеш „скръц-скръц“.
— Не и ако имаш романтична нагласа.
— Което при теб важи с пълна сила.
— И то към всичко без изключение, миличък.
Усмихнах се. И тя се усмихна, след което пресуши чашата си. Аз отново отпих предпазливо. Гостенката ми унесено огледа стаята. Чаках. Тя погледна кобура ми, оставен върху нощното шкафче.
— О, пистолет — рече.
— Няма как.
— Може ли да го разгледам?
— Разбира се.
— Може ли да го взема?
— Не.
Тя поднесе чашата си. Напълних я.
— Носеше ли го онази вечер, когато Пъд се държа ужасно?
— Да.
— Значи можеше да го застреляш.
— Е, чак пък толкоз…
— Държа се с него, сякаш е малко непослушно момче — заключи Сю.
Пийна още шампанско, както ме гледаше над ръба на чашата с огромни сини очи, пълни с енергия. Твърде рано бе, за да е подействало шампанското. Напрежението идеше от друго.
— Просто си вършех работата, мадам.
Усмихна ми се широко. Онова, което бях съзрял в очите й, се прокрадна и в усмивката.
— Пъд е играл футбол в Алабама. Дори са го пробвали за професионалист.
— Като защитник ли?
— Не знам дори точно в кой клуб. Мразя футбола.
— На каква позиция е играл?
— В защитата.
Кимнах разбиращо.
— И сега все в салона кисне. Ти обаче го подреди, сякаш е някакъв малък негодник.
— Направи да та спре дъхът, а?
— Ти си опасен — заяви тя и протегна чаша.
Налях й.
— Особено за пържените миди — продължих мисълта й. — Сложиш ли чиния с пържени миди пред мен, мигом изчезват.
— Разорах колко си опасен в мига, в който влезе.
Шампанското вече започваше да действа и тя леко заваляше думите.
— Според мен и Пъд го разбра, само дето беше прекалено пиян, за да се стресне от това. Какво щеше да направиш, ако ти беше налетял втори път?
— Трябваше тогава да ме попиташ, за да мога да ти отговоря.
— Щеше да го нараниш — настоя Сю, — видях го в очите ти.
— Не ми доставя удоволствие да наранявам когото и да било.
— Познавам мъжете, миличък. Всички останали в семейството разбират от коне. Аз пък познавам мъжете. Вие обичате да се биете.
— Всеки има нужда от хоби.
— А да се чукаш обичаш ли?
— Ей, ама ти наистина познаваш мъжете.
Тънка вертикална бръчица между веждите за миг проряза безупречния тен на лицето й и тутакси изчезна.
— Много мъже не обичат Всички се преструват, че им харесва, но не е така. Някои нямат желание или не могат, защото са пияни или пък се страхуват от жената, на която й се иска.
— А ти си жена, на която й се иска.
— Харесва ми. Харесва ми да го правя с едри мъже. Искам да видя колко и къде са мускулите ти.
— Много са — рекох. — Навсякъде.
— Трябва сама да се убедя, миличък.
— Това ще създаде проблем.
— Дори не си пиеш шампанското — отбеляза тя. — Ако не обичаш шампанско, имам и нещо по- силно.
— Няма нужда.
Сю обаче нехаеше за моите нужди.
— Женен ли си? — попита.
— Нещо такова.
— Не носиш венчална халка.
— Не съм точно женен.
— Как така? Искаш да кажеш, че си имаш приятелка?
— Нещо повече.
— Господи, да не си обратен?
— Не съм.
— Добре, за каквото и да става дума, ти си си наумил да останеш верен.
— Точно така.
— По дяволите!
Кимнах за пореден път.
— Като изневеряваш, е много по-забавно, миличък.
Шампанското в кръвта й вече правеше южняшкия й акцент съвсем изразителен.
— Невинаги забавлението е най-важното — казах аз.
— Че какво друго, по дяволите, може да има?
— Любов например.
— Любов? — присмя ми се тя. Звукът ме подразни. — Кой друг освен някой грамаден янки с опасен пистолет ще вземе да ти говори за любов. Любов, господи!
— Чувал съм, че любовта крепи света.
— Парите крепят света, миличък. А сексът го прави привлекателен. Секс и пари, миличък. Пари и секс.
— И двете звучат хубаво.
Сю грабна бутилката. Оказа се празна и тя я сложи отново на масата.
— По дяволите! — изруга тя и почти се напъха в голямата сламена чанта, а когато се показа, държеше бутилка „Джак Даниълс“. Подаде ми я, за да я отворя.
— Хубаво — засмя се тя отново с онзи неприятен смях. — Тук няма нищо хубаво, миличък. Нищо хубаво във фамилия Клайв.
