— Просто минавах на път към временната ни квартира.
Комисарят се спря, застана пред Бейли и каза:
— Не е добре това, Ли. Никой не минава през атомна централа на път за другаде.
Бейли сви рамене. Нямаше смисъл да разказва историята как ги бяха преследвали средновековниците и как бяха хвърчали по лентите. Поне не сега. Каза:
— Ако намекваш, че съм имал възможност да дигна алфа-пръскачката, която е унищожила Р. Сами, ще ти припомня, че с мен беше Р. Данийл, а той ще потвърди, че без да спра минах през централата, и че когато излязохме, не носех алфа-пръскачка.
Комисарят бавно седна. Не погледна към Р. Данийл, нито му предложи да говори. Опря пухкавите си бели ръце на бюрото пред себе си и ги загледа, а лицето му доби дълбоко нещастен израз. Каза:
— Ли, не зная какво да ти говоря или какво да си мисля. При това не е от значение, че партньорът ти… е послужил като алиби. Той не може да дава показания.
— Все пак отричам да съм вземал алфа-пръскачка.
Комисарят чупеше и извиваше пръстите си. Каза:
— Ли, а защо Йези е идвала при теб следобеда?
— Вече ме попита, комисарю. Отговорът е същият. По семейни въпроси.
— Разполагам със сведения от Франсис Клусар, Ли.
— Какви сведения?
— Той твърди, че Йезавел Бейли членува в организация на средновековници, която си е поставила за цел да свали правителството със сила.
— Сигурен ли си, че говори за същото лице? Бейли е разпространена фамилия.
— Но Йезавел Бейли е една.
— Той каза името й, така ли?
— Каза „Йезавел“. Чух го с ушите си, Илия. Не ти говоря по чужди приказки.
— Е добре. Йези е членувала в безобидна налудничава организация. Не е правила друго, освен да посещава събрания, което много й е тежало.
— Това няма да изглежда така на съдебните следователи, Ли.
— Искаш да кажеш, че ще ме задържите по обвинението, че съм повредил държавна собственост в лицето на Р. Сами, така ли?
— Надявам се, че няма, Ли, но нещата изглеждат много зле. Всички знаят, че не обичаше Р. Сами. Видели са, че жена ти разговаря с него днес следобед. Плачела е, чули са отчасти и какво е казала. Думите й сами по себе си са били невинни, но две и две прави четири, Ли. Може да си решил, че е било опасно, ако дадеш възможност на Р. Сами да говори. А именно ти си можел да си набавиш оръжието.
Бейли го прекъсна:
— Ако се опитвах да сваля от Йези всякакви обвинения, щях ли да доведа Франсис Клусар? Той явно знае за нея много повече, отколкото Р. Сами. И още нещо. Минах през атомната централа осемнадесет часа преди Р. Сами да разговаря с Йези. Дали съм знаел толкова време предварително, че ще трябва да го унищожа, за да взема благодарение на ясновидството си алфа-пръскачката?
Комисарят каза:
— Доводите ти са убедителни. Ще направя всичко, което е по силите ми. Съжалявам за станалото, Ли.
— Така ли? Значи наистина вярваш, че не съм го направил комисарю?
Ендърби бавно каза:
— Не зная какво да мисля, Ли. Ще бъда откровен с тебе.
— Тогава нека аз ти кажа какво да мислиш, комисарю. Това е един старателно подготвен капан.
Комисарят се сепна.
— Е, почакай, Ли. Не действувай пипнешком. С такова поведение на защита няма да спечелиш никакво съчувствие. Прекалено много негодници са го използували.
— Не търся съчувствие. Казвам истината. Изваждат ме от обращение, за да ми попречат да науча подробностите около убийството на Сартън. Много жалко за замислите на противника ми, но е прекалено късно за това.
— Какво?
Бейли погледна часовника си. Беше точно 23 часът. Каза:
— Зная кой ми слага капан, зная как и от кого е бил убит доктор Сартън и имам цял час, в който да ти разкажа това, да заловя убиеца и да приключа разследването.
18. КРАЯТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО
С присвити очи комисарят Ендърби гледаше ядосано Бейли.
— Какво се каниш да правиш? Опита нещо подобно вчера сутринта под куполата на Фастълф. Да го повтаряш е ненужно. Моля те.
Бейли кимна.
— Зная. Първия път сбърках.
И си помисли, освирепял: „Сбърках и втория път. Но не и сега, този път — не, не…“
Мисълта се изгуби, разпадна се като микробатерия под действието на позитронен амортизатор. Бейли каза:
— Съди сам, комисарю. Да допуснем, че доказателствата против мене са били подхвърлени. Поне в това ме следвай и виж къде стигаш. Запитай се кой би могъл да преиначава доказателства. Явно само човек, който знае, че вчера съм бил в Уилиамбъргската централа.
— Добре. И кой е той?
Бейли отвърна:
— На излизане от столовата ме преследваше група средновековници. Изплъзнах им се, или поне така си мислех, но явно поне един от тях е видял, че минавам през централата. Ясно ти е, че единствената ми цел при това беше да ги заблудя още повече.
Комисарят се замисли.
— А Клусар? С тях ли беше?
Бейли кимна.
Ендърби каза.
— Добре, ще го разпитаме. Ако знае нещо, ще го измъкнем от него. Какво повече мога да направя, Ли?
— Почакай. Не ме прекъсвай. Разбираш ли гледната ми точка?
— Е, да речем, че я разбирам… — Комисарят скръсти ръце. — Клусар те е видял, че влизаш в Уилиамсбъргската централа, ако те е видял друг от групата му, предал му го е. Той е решил да използува този факт, за да ти направи мръсно и да те извади от разследването. Това ли ми казваш?
— Приблизително.
— Добре. — На комисаря явно взе да му харесва. — Той, естествено, знае, че жена ти е член на организацията, затова е бил сигурен, че ти не би допуснал да надничат отблизо в личния ти живот. Смятал е, че ще предпочетеш да си подадеш оставката, вместо да се противопоставяш на косвени улики. Между другото, Ли, мислиш ли да си подадеш оставката? Искам да кажа, ако нещата наистина тръгнат зле. Можем да потулим всичко…
— Няма да го направя и след милион години, комисарю.
Ендърби сви рамене.
— Докъде бях стигнал? А, да, значи той е взел алфа-пръскачката вероятно посредством свой съмишленик в централата и е накарал друг съмишленик да се заеме с унищожаването на Р. Сами. — Пръстите на комисаря леко забарабаниха по бюрото. — Не става, Ли.
— Защо да не става?
— Прекалено пресилено е. Твърде много са съмишлениците. А между другото, Клусар има непоклатимо алиби за нощта и сутринта на убийството във Вселенското селище. Проверихме това почти веднага, макар че аз бях единственият, който знаеше защо проверяваме точно това време.
