сестра. Ние всички тук, на Марс, сме отговорни, докато не разгадаем тази мистерия. Тези отравяния продължават вече месеци наред. Не са много, но са достатъчно, за да ни поставят в безизходно положение. Проследихме по обратен път отровените храни и сме сигурни, че не идват от нито една ферма. Но едно нещо излезе наяве: Цялата отровена храна идва от Уинград-сити. Другите два града на Марс са засега извън подозрение. Хенес действуваше съгласно предложението, че източникът на заразата е вътре в града. Той предприемаше по своя инициатива среднощни пътувания до него, но нищо не откри.
— Разбирам. Това обяснява забележките на Бигман — рече Дейвид.
— А? — лицето на Бенсън изразяваше недоумение, но после се проясни. — О, вие имате предвид дребния мъж, който обикаля наоколо и вика през цялото време. Да, той видял Хенес да напуска фермата през нощта и последният го изхвърли. Твърде импулсивен човек е. Във всеки случай, аз мисля, че Хенес бърка. Естествено е цялата отрова да минава през Уинградсити. Той е централен пункт на доставките за цялото полукълбо. Сега дори мистър Макиан вярва в преднамереното разпространяване на заразата от някоя агенция. Той и някои други от синдикатите са получили писмени предложения да продадат фермите си на нищожно ниски цени. За отравянето не се споменава нищо и няма никакви доказателства за каквато и да е връзка между предложенията за покупка и тази ужасна история.
Дейвид слушаше внимателно.
— И кои са направили тези предложения за покупка? — попита той.
— Откъде да знаем? Аз съм виждал писмата, но в тях само се казва, че ако предложенията се приемат, синдикатите трябва да изпратят кодирано радиосъобщение на една частна субетерна вълна. В писмата се споменава още, че предложената цена се намалява всеки месец с десет процента.
— Не можеше ли да бъде проследен пътят на писмата?
— Страхувам се, че не. Те минават през обикновената поща с пощенски знак „астероид“. Кой би се наел да претърсва астероидите?
— Беше ли уведомена Планетната полиция?
Бенсън тихо се засмя.
— Мислите ли — каза той, — че мистър Макиан или който и да е от синдикатите би извикал полицията за подобно нещо? Това е за тях обявяване на персонална война. Вие не оценявате правилно марсианския манталитет, мистър Уилямс. Вие не се обръщате към закона, когато сте в беда, ако не искате да си признаете, че става дума за нещо, с което не можете да се справите сам. Никой замеделски работник не е пожелал някога да стори това. Аз предложих тази информация да бъде предоставена на Научния съвет, но мистър Макиан не се съгласи. Той каза, че Съветът се е занимавал безуспешно с отравянето и че той би се справил и без тези проклети глупаци. И тогава се намесих аз.
— Вие също ли работите върху отравянето?
— Точно така. Аз съм агрономът на фермата.
— Така ви титулува и мистър Макиан.
— Аха. По-точно казано, агрономът е човек, който се специализира в науката за селското стопанство. Аз съм обучаван в принципите на поддържане на плодородието, редуване на културите и други неща от този сорт. Специализирал съм се по марсианските проблеми. Такива като мен се броят на пръсти и могат да заемат твърде добра служба, въпреки че понякога земеделските работници губят търпение с нас и мислят, че сме само учени идиоти без практически опит. Във всеки случай, аз съм изучавал допълнително също ботаника и бактериология, така че съм назначен от мистър Макиан за завеждащ изследователската програма на Марс по въпроса за отравянията. Другите членове на синдикатите ни сътрудничат.
— И какво открихте, мистър Бенсън?
— Всъщност толкова малко, колкото и Научният съвет, което не е изненадващо, като се има предвид колко мизерна екипировка и помощ имам в сравнение с тях. Но аз съм развил определени теории. Отравянето е твърде бързо за всичко друго освен за бактериална отрова. Поне ако вземем предвид получаващата се дегенерация на нервите и другите симптоми. Подозирам, че причината е марсианска бактерия.
— Какво?
— Знаете ли, на Марс има живот. Когато пристигнали тук първите земляни, планетата била покрита с прости форми на живот. Това били огромни водорасли, чийто синьозелен цвят бил забелязан през телескопите, преди още да бъдат възможни космическите пътешествия. Имало и подобни на бактерии форми, живеещи от водораслите и дори малки като насекоми същества, които са се движели свободно и са произвеждали своя собствена храна подобна на растения.
— Съществуват ли още?
— Разбира се. Ние ги изчистихме напълно от областите, които превърнахме в наши собствени ферми, и на тяхно място внесохме наши бактерии, необходими за развитието на растенията. В некултивираните области обаче марсианският живот все още процъфтява.
— Но как тогава биха могли да се заразят нашите растения?
— Това е един добър въпрос. Разбирате ли, марсианските ферми не приличат на земните, с които сте свикнали. На Марс фермите не са под открито небе. Тук Слънцето не дава достатъчно топлина за земните растения и няма дъждове. Но има добра, плодородна почва и достатъчно въглероден двуокис, от който главно живеят растенията. И така, житните култури на Марс растат под огромни стъклени плоскости. Те се сеят, отглеждат и жънат почти напълно автоматизирано, така че нашите замеделски работници са най-вече механици. Фермите се напояват изкуствено посредством общопланетна система от тръби, водещи началото си от полярните шапки. Разказвам ви това, за да разберете, колко трудно би било обикновеното заразяване на растенията. Полетата са затворени и пазени от всички посоки освен отдолу.
— Какво означава това? — попита Дейвид.
— Това означава, че отдолу се намират знаменитите Марсиански пещери. В тях може би има разумни марсианци.
— Искате да кажете марсианци-хора ли?
— Не хора, но организми, разумни като човека. Имам причина да вярвам, че съществуват марсиански умове, горящи от желание да изгонят нас, нашествениците-земляни от лицето на своята планета.
5. ВРЕМЕ ЗА ВЕЧЕРЯ
— Поради каква причина? — попита Дейвид. Бенсън изглеждаше смутен. Той бавно приглади с ръка редките кичури коса, които не успяваха да скрият лежащите между тях розови ивици от оплешивяващия череп.
— Никаква, с която да мога да убедя Научния съвет. Дори никаква, която да мога да представя на мистър Макиан — каза той. — Но вярвам, че съм прав.
— Има ли нещо, за което бихте желали да говорите?
— Не зная. Дълго време не съм говорил с никой друг освен със земеделски работници. Впрочем, вие очевидно сте завършили колеж. Какво сте изучавали в него?
— История — отвърна бързо Дейвид. — Тема на дисертацията ми беше международната политика в ранната атомна ера.
— О! — Бенсън изглеждаше разочарован. — И никакви научни курсове ли?
— Имах няколко по химия и един по зоология.
— Разбирам. Ще се опитам да убедя мистър Макиан да ви остави да ми помагате в лабораторията. Работата няма да е кой знае каква, тъй като нямате научна подготовка, но ще бъде по-добра от тази, която би ви дал Хенес.
— Благодаря ви, мистър Бенсън. А относно марсианците?
— О, да. Това е достатъчно просто. Може би не знаете, но на дълбочина няколко мили под марсианската повърхност има огромни пещери. Толкова се знае от данните за земетресенията или по-скоро марсотресенията. Някои изследователи твърдят, че те са резултат от ерозията на водата в дните, когато на Марс все още е имало океани. По-късно обаче било уловено излъчване с неземен произход, осъществено вероятно от разумно същество. Идващите изпод земята сигнали са твърде подредени, за да са нещо друго. Това наистина има смисъл, ако спрете да мислите за него. В младостта си планетата вероятно е притежавала достатъчно вода и кислород за поддържане на живот, но поради слабата й гравитация, двете
