— Разбира се, че теб! За какъв космос седиш тук? Откакто сме на Трантор, вършиш всичко наопаки. Какво ти става?
— О, Тори, престани!
— О, Тори, престани! — иронично я изимитира той, а после с внезапна мекота продължи: — Защо не ми кажеш какво не е наред, а Байт? Нещо те тревожи!
— Не, няма нищо, Тори. Ако продължаваш да ми пилиш на главата, ще ме подлудиш. Аз просто мисля!
— За какво?
— За нищо. Е, добре — за Мулето, за Хейвън, за Фондацията, за всичко! За Еблинг Майс и за това дали ще открие Втората Фондация, а и за милион други неща! Доволен ли си? — гласът й беше възбуден.
— Защо не вземеш да спреш? Това те изкарва от релси и с нищо не ни помага!
Байта се изправи и слабо се усмихна.
— Всичко е наред, аз съм щастлива. Виж, усмихвам се и съм весела!
В този миг се чу развълнуваният глас на Магнифико отвън.
— Моя лейди…
Байта се задави, когато видя зад вратата огромния, с каменно лице…
— Притчър! — извика Торън.
— Капитане! Как ни открихте? — добави Байта.
Хан Притчър влезе вътре. Гласът му беше ясен и равен, напълно лишен от чувства:
— Моят чин сега е полковник — при Мулето.
— При… Мулето! — гласът на Торън секна. И тримата стояха застинали.
Магнифико диво се озърна и се мушна зад Торън. Никой не го забеляза.
— Ще ни арестувате ли? Наистина ли сте преминал към тях? — рече Байта, вкопчила една в друга треперещите си ръце.
Полковникът отговори бързо:
— Не съм дошъл да ви арестувам. Моите инструкции изобщо не предвиждат това! Строго погледнато, аз съм свободен и предпочитам да запазя старото ни приятелство, ако не възразявате.
Лицето на Торън се изкриви от зле подтискан гняв:
— Как ни откри? Ти беше на филийския кораб, нали? Следвал си ни!
Пълната липса на чувства върху лицето на Притчър се замени със смущение.
— Да, бях на филийския кораб. Но ви срещнах тогава по… е… беше случайност.
— Случайност, която е математически невъзможна!
— Не! Нека я наречем малковероятна, но не за това ми е думата. Във всеки случай, вие признахте на филийците — е, разбира се, няма такава народност — че се отправяте към Трантор, а тъй като Мулето вече беше установил контакт с Неотрантор, беше лесно да ви задържа там. За нещастие, бяхте заминали, преди аз да пристигна, но не много преди това. Имах време да заповядам на транторските фермери да докладват за пристигането ви. Това беше направено и ето — аз съм тук. Мога ли да седна? Дойдох като приятел, повярвайте ми!
Той седна. Торън сведе глава и се замисли. С привидна липса на емоции Байта приготвяше чай.
Торън сурово погледна към Притчър.
— Е, какво чакаш, полковник? Къде е твоето приятелство? Ако това не е арест, какво е тогава? Защитна охрана? Хайде, извикай хората си, дай заповеди…
Притчър търпеливо поклати глава.
— Не, Торън. Дойдох по собствено желание, защото искам да говоря с вас, да ви убедя в безполезността на това, което правите. Ако не успея, ще си отида. Това е всичко.
— Е, ако това е всичко, тогава започвай да ни агитираш, кажи си урока и се махай! Не искам чай, Байта.
Притчър пое чашата си с благодарност. Погледна към Торън с учудваща прямота, докато отпиваше бавно. После каза:
— Мулето е мутант. Той не може да бъде победен поради същността на мутацията му…
— Защо? Каква е мутацията? — мрачно се заинтересува Торън. — Мисля, че сега трябва да ни я изясниш, а?
— Да, ще го направя! Това, че ще узнаете, няма да му навреди. Виждате ли, той е способен да променя емоционалния баланс на хората. Може би това ви прилича на трик, но уверявам ви — то е достатъчно безкоментарно!
Байта се намеси:
— Емоционалният баланс ли? — тя се намръщи. — Не би ли ни го обяснил? Не ми е много ясно!
— Имам предвид, че за него е съвсем лесно да събуди в някой способен генерал, например, чувство за преданост и пълна вяра в неговата собствена победа. Генералите му се контролират емоционално. Те не могат нито да му изменят, нито пък вярата им може да отслабне — контролът над тях е съвършен. И най- способните му врагове се превръщат в негови най-правоверни подчинени. Военният управител на Калгън е предал планетата си и е станал негов вицекрал за Фондацията!
— А ти… — ядоса се Байта, — ти си предал каузата си и си станал пратеник на Мулето на Трантор. Разбирам!
— Не съм свършил. В обратната посока дарбите на Мулето са дори по-силни. И отчаянието е емоция! В решаващия момент водачът на Фондацията, както и този на Хейвън — се отчаяха. Техните светове се предадоха практически без борба.
— Искаш да кажеш, че чувствата ми в Криптата на времето са били емоционално манипулирани от Мулето?
— Моите също. И въобще на всички! Както беше и на Хейвън преди края й!
Байта се извърна встрани. Полковник Притчър продължи сериозно:
— Щом може да се въздейства на цели планети, много по-лесно би било да се влияе на отделни личности. Нима ще можете да се съпротивявате на сила, която е в състояние да ви застави да капитулирате доброволно и дори с желание? Та той може да създаде от всекиго предан слуга, когато това му е нужно!
— Как бих могъл да знам, че всичко това е истина? — отрони бавно Торън.
— Можеш ли да обясниш по друг начин падането на Фондацията и на Хейвън? Или моето превъплъщение, което не е нищо друго освен едно покръстване в друга вяра?! Мисли, човече! С какво разполагахме ти, аз и дори цялата Галактика, което да противопоставим на Мулето за всичкото това време? Хайде, назови поне нещо дребно, де!
Торън прие предизвикателството.
— В името на Галактиката, мога! — той изкрещя с внезапна рязкост. — Твоето невероятно Муле има връзки с Неотрантор и ти каза, че е трябвало да ни задържиш там, нали? Е, добре тогава, тези „връзки“ са мъртви или още по-лошо! Ние убихме принца, а другия оставихме хленчещ идиот! Мулето не ни спря там, тъй че…
— Е, не съвсем! Онези не бяха наши хора. Принцът беше един накиснат във вино глупак, а другият — Комасън — е феноменално тъп. Той дрънкаше силни думи, но това не му пречеше да е порочен, зъл и напълно некомпетентен. Всъщност, нямаше за какво толкова да ги използваме. Те бяха просто подставени лица…
— Да, но те бяха хората, които ни задържаха — или се опитаха…
— Отново не! Комасън имаше един роб — човек, наречен Инчни. Задържането ви беше негова идея. Той е стар, но ни свърши работа. Знаете, че на него не сте му навредили!
Байта се обърна към него. Не беше докосвала собствения си чай. Каза:
— Но според собствените ти думи твоите емоции също са подправени. Ти вярваш в Мулето с една ненормална вяра, вяра-болест. Тогава каква стойност има всичко, което казваш? Ти си загубил всякаква възможност за обективно мислене!
— Грешиш — полковникът поклати глава. — Само емоциите ми са фиксирани. Разумът ми си е останал такъв, какъвто е бил винаги. Той може да е насочен в руслото на преработените ми емоции, но не е променен. Тъй че има някои неща, които схващам по-ясно, и съм освободен от предишния си емоционален
