дори и това! Поглъщателят на атомно поле беше слабо оръжие и можеше да бъде неутрализиран. А той бе единственото ново нещо, което Мулето ни представи. Да, но има и второ предположение, къде по-сложно от първото. Селдън предполага, че човешката реакция спрямо стимулиращите фактори ще си остане константа. И понеже първото му предположение не е нарушено, остава да е нарушено второто! Нещо би трябвало да е объркало емоционалното състояние на хората — в противен случай Селдън нямаше да сгреши и Фондацията нямаше да падне. А какво е това друго „нещо“ освен Мулето? Не съм ли прав? Или в моя анализ има грешка?
Байта го потупа одобрително по рамото.
— Нямаш грешка, Еблинг!
Майс се зарадва като дете.
— Това и още много друго се оказа лесно за постигане. Казвам ти, понякога се чудя какво става вътре в мен! Спомням си времето, когато тези неща ми изглеждаха мистерия, а сега всичко ми е толкова ясно. Няма проблеми! Когато се натъкна на нещо, номерът става и аз виждам и разбирам. Всички мои предположения и теории сякаш винаги са били в мен! Там вътре има нещо, което ме бута винаги напред… тъй, че не мога да се спра… и не искам да ям или да спя… само напред… напред… напред — гласът му утихна до шепот. Беше притиснал челото си с треперещите си ръце, по които се очертаваха вените. В очите му се мярна и изчезна някакво безумие, после той добави по-спокойно:
— Значи никога не съм ви споменавал за способността на Мулето, така ли? Но аз… не казахте ли, че го знаете?
— Говорехме за капитан Притчър, Еблинг! — рече Байта. — Спомняш ли си?
— Той ли ви я разкри? — в гласа на Майс имаше оскърбление. — Но как е узнал?
— Бил е завербуван от Мулето. Сега той е полковник, негов човек. Дойде да ни убеждава да се предадем на Мулето и ни каза същото, за което ни разказа и ти сега.
— Значи Мулето знае, че сме тук? Трябва да бързам… Къде е Магнифико? Не е ли с вас?
— Магнифико спи — нетърпеливо отвърна Торън. — Минава полунощ!
— Тъй ли? Но тогава… Спях ли, когато вие дойдохте?
— Да! — решително каза Байта. — И не се кани отново да работиш! Ще си легнеш. Хайде, Тори, помогни ми! А ти, Еблинг, не ми пречи, защото просто имаш късмет, че първо няма да те натикам под душа. Свали му обувките, Тори, и утре ще слезеш тук, за да го изкараш на чист въздух, преди да е увехнал съвсем. Виж се, Еблинг, паяци си плетат паяжините по теб! Гладен ли си?
Еблинг Майс поклати глава и погледна Байта откъм леглото си. Изглеждаше раздразнен и объркан.
— Искам утре да ми пратите Магнифико тук, долу — каза той.
Байта подпъхна чаршафите му под дюшека.
— Утре аз ще сляза долу с чисти дрехи. Ще се изкъпеш хубавичко, после ще посетиш фермата и ще постоиш малко на слънце.
— Не искам! — слабо се възпротиви Майс. — Ти не ме ли чуваш? Прекалено съм зает!
Неговата рядка коса се разпиля по възглавницата като сребърен ореол около главата му. Гласът му се превърна в поверителен шепот:
— Искате Втората Фондация, нали?
Торън бързо се обърна и се наведе над леглото.
— Защо споменаваш Втората Фондация, Еблинг?
Психологът измъкна едната си ръка изпод чаршафите и уморените му пръсти се сключиха около ръката на Торън.
— Фондациите са били основани на психологическия конгрес, председателстван от Хари Селдън. Торън, аз открих публикациите за този конгрес. Двадесет и пет ценни филма. Вече ги прегледах отгоре-отгоре.
— Е, и?
— Знаеш ли, че чрез тях много лесно може да се открие разположението на Първата Фондация, ако имаш елементарна представа от история и ако разбираш принципите й. Но, Торън, никъде не се споменава Втората Фондация. Абсолютно никъде!
Торън смръщи вежди.
— Тя не съществува ли?
— Разбира се, че съществува! — ядосано изкрещя Майс. — Кой твърди, че не е така? Но за нея се говори много малко. Нейната роля и всичко, свързано с нея, е добре скрито и съзнателно изкривено. Не разбираш ли, че тя е по-важната от двете! Тя е решаващата — онази, която има значение. А аз притежавам протоколите на Селдъновия конгрес! Мулето още не е победил…
Байта бързо угаси лампите.
— Заспивай!
Двамата с Торън мълчаливо се изкачиха до стаите си.
На следващия ден Еблинг Майс сам се изкъпа и се преоблече, излезе на слънце и за последен път усети вятъра на Трантор върху себе си. В края на деня той отново се потопи в гигантските зали на библиотеката и повече не излезе от там.
През следващата седмица животът отново течеше в обичайното си русло. Слънцето на Неотрантор бе спокойна ярка звезда на нощното небе над Трантор. Фермата беше заета с пролетните си посеви. Университетът изглеждаше тих и изоставен. Галактиката като че ли се беше изпразнила. Сякаш Мулето изобщо не бе съществувал…
Байта мислеше за това, когато видя Торън да пали пурата си внимателно и да гледа към късовете синьо небе, които надничаха измежду многобройните остриета на металните кули.
— Чудесен ден — рече той.
— Да, наистина! Всичко ли отбеляза на списъка, Тори?
— Така мисля. Половин фунт масло, дузина яйца, фасул. Ще имаш всичко, Байт! Уредил съм го.
— Хубаво! И гледай да се увериш, че зеленчуците са пресни, а не са от музея. Между другото, виждал ли си Магнифико?
— След закуската — не. Предполагам, че е долу с Еблинг, гледа книгофилми.
— Добре. И не си губи времето, защото за обяд ми трябват яйца!
Торън се отдалечи с усмивка, махвайки й с ръка. Байта се обърна, веднага щом той се изгуби между металните постройки. За миг тя се поколеба пред вратата на кухнята, но се отклони и влезе в коридора с колоните, който водеше към ескалатора и надолу към библиотеката.
Еблинг Майс беше там, склонил глава над окулярите на проектора, неподвижен — едно замразено, търсещо тяло. До него седеше Магнифико, свит в креслото си, с ясен и наблюдателен поглед — вързоп криви крайници и голям нос, който подчертаваше костеливото му лице.
— Магнифико… — обърна се меко към него Байта. Клоунът се изправи и с ентусиазъм прошепна:
— Моя лейди…
— Магнифико — повтори Байта, — Торън замина за фермата и няма да се върне скоро. Ще бъдеш ли така добър да го догониш с едно съобщение?
— С удоволствие, моя лейди! Малките ми възможности са изцяло на твое разположение, въпреки ползата нищожна, която могат да ти донесат.
Тя остана сама с Еблинг Майс, който все още не помръдваше. Решително постави ръка на рамото му:
— Еблинг…
Психологът се надигна и раздразнено изрева:
— Какво е това? — той завъртя очи. — А, ти ли си Байта? Къде е Магнифико?
— Отпратих го. Исках да остана сама с теб за малко — тя произнесе думите си отчетливо. — Искам да говоря с теб, Еблинг!
Психологът понечи да се върне към проектора си, но ръката й непоколебимо лежеше на рамото му. Тя отчетливо усещаше костта под дрехите му. Изглежда плътта му доста се беше стопила, откакто бяха пристигнали на Тантор. Лицето му бе отслабнало, пожълтяло и покрито с няколкодневна четина. Раменете му бяха видимо прегърбени, дори в седнало положение.
Байта каза:
