— Мисля? Не! Уверен съм! Предаването се правеше от това кълбо. Аз направих справка. Вчера не са извършени никакви проби на телевизионните станции на спътниците. А това кълбо лети от изток. Значи преди да лети над Крим, то е трябвало да мине над Кавказ.
Аз се замислих. Работата се забъркваше все повече. По-рано беше неизвестна предаваща станция. Сега това е установено — кълбото! Но откъде се взе това кълбо? И кой го е направил? Кой извършва предаване оттам? Това не е прост астероид, какъвто в Слънчевата система са хиляди. Кълбото има друг произход. Но тогава… това е междупланетен кораб! Кораб?! Не е ли твърде фантастично, за да бъде истина? Гост от космоса… Как може да се обясни случилото се?
Така се бях замислил, че не забелязах кога в стаята влезе радистът и предаде на Спирин току-що получената радиограма. Спирин прочете:
„Кавказ. Йоносферна станция № 17. Академия на науките на СССР. За началника на станцията Спирин и за радиоинженера Джонс.
В 13 часа местно време ще се състои телесъвещание на учените по повод откритото близко до Земята небесно тяло и свързаните с него явления. На инженер Джонс предстои да направи съобщение. Бъдете готови. Център по астронавтика.“
Такъв беше отговорът на радиограмата на Спирин.
Съвещанието започна точно в 1 часа. На екрана се появи председателят на Академията на науките на СССР. Като обясни накратко защо Центърът по астронавтика е счел за нужно да откъсва учените от тяхната работа, той даде думата на мен.
Аз започнах да разказвам за своето откритие без да изпускам нито една подробност. Спирин седеше настрана и ме ободряваше с поглед. Когато свърших, на екрана се появи висок, слабоват, около тридесет годишен мъж.
— Барски! — каза Спирин.
Барски си оправи връзката и започна:
— За откриването на кълбото вече е известно на всички. Аз няма да повтарям. Ще добавя към известното някои данни.
Наблюденията за кълбото се правят непрекъснато от 2 часа и 35 минути. Тъй като скоростта му беше по-голяма от критичната, то ние очаквахме, че тялото ще изпревари Земята и ще се отдалечи. Така щеше и да стане, ако в 3 часа и 21 минута кълбото не ни изненада. По това време скоростта на кълбото започна рязко да се намалява и след 7 минути тя се равняваше на 9 километра в секунда. Орбитата на кълбото след това трябваше да стане елипсовидна. Обаче кълбото явно не искаше да се подчини на класическите закони на небесната механика. Вместо елипса, кълбото започна да се движи по спирали. Ако това движение беше продължило и по-нататък, то по изчисленията, извършени от „ЕМ–2“ (ЕМ–2 — електронния мозък, сметачно-аналитична машина), кълбото ще падне на Земята след 4 денонощия, в 11 часа и 8 минути по московско време. Падането ще стане в малко населените места на Южна Америка. Впрочем, движението на кълбото може отново да се измени и тогава това пресмятане ще загуби сила.
В 6 часа и 46 минути кълбото се скри под хоризонта и наблюденията за него бяха временно прекратени в Кримската обсерватория. Обаче наблюденията продължиха в Одеската обсерватория. Нейният директор съобщи, че в 6 часа и 53 минути кълбото внезапно измени посоката на своето движение на 11 градуса на север. Този фантастичен факт беше така неоспорим, както и всичко останало. Да се обясни всичко това, според мен, може само с едно:
— Кораб! — се откъсна от мен.
Барски не можеше да ме види, но той чу моя глас и отговори:
— Да! Кораб!
Образът на Барски изчезна, председателят помоли учените да се изкажат. Учените се явяваха един след друг. Едни горещо защищаваха хипотезата на Барски, други — не по-малко горещо я отричаха.
После на екрана отново се появи председателят.
— Днес — каза той — бяха изказани много догадки. Нашата задача е да ги проверим и да установим истината. Трябва да изпратим към кълбото изследователска ракета, снабдена с всички необходими прибори и телепредаватели. Мястото на старта предлагам да бъде 17 кавказка станция.
Всички се съгласиха. Нашата станция получи задача да се готви за пускането и точно да определи траекторията на полета на ракетата.
Метрономът отмерено брои секундите. Блясва сивата светлина на екрана. На него се виждат звездите. Включен е телепредавателят на ракетата.
… Рязко позвънява. Старт! Аз седя неподвижно пред пулта, без да се вмесвам в работата на автоматите. Зад гърба ми Болос пита:
— Колко време ще продължи полетът?
— Двадесет и седем минути — отговарям аз.
… Шестата минута на полета. В първата степен на ракетата се е свършило горивото. Приборите докладват, че тя се отделя и се спуска на Земята с парашут. Автоматически се включва двигателят на втората степен. Скоростта расте. Полетът продължава. Постепенно спада нервното напрежение от първите минути на полета.
— Кълбото! — обажда се изведнъж Бароки.
На десния горен ъгъл на екрана изплава бяла звездица, излишната звезда в отдавна известната дантела на съзвездията. Тя бавно се премества във фона на другите звезди, все повече увеличавайки своите размери. Целта се вижда!
Минават още няколко минути. Вече ясно се вижда белият, без каквото и да е петно диск. Той бързо се приближава.
На двадесетата минута двигателите затихват. Сега ракетата лети по инерция. Ракетата държи курс точно и лети право към кълбото. Изглежда, че ракетата и кълбото летят един срещу друг. Всъщност това не е така. Ракетата догонва кълбото, скоростта на което е няколко пъти по-малко от скоростта на ракетата. Ще успеем ли да забележим нещо, когато ракетата мине край него?
Но какво е това? Преди няколко секунди кълбото се намираше малко встрани от курса на ракетата; сега то изведнъж се премести в центъра на екрана. Но нали ракетата ще се вреже в него! Ще стане взрив. Трябва незабавно да се направи нещо. Аз трескаво дърпам ръчката за спирачните двигатели, които са разположени в крилата на ракетата.
Ракетата забавя движението си. Още малко… Но двигателят изведнъж спира. Свършило се е горивото. Край! Още няколко секунди и ще последва удар. Повърхността на кълбото бърже се приближава. Още една секунда… Внезапно на повърхността на кълбото се отваря кръгло отверстие. Ракетата влиза в него. Екранът гасне. Тъмнина. Но стрелките на приборите са живи. Какво се случи? Екранът се осветява от равна сива светлина. Ракетата лежи неподвижно в дълъг светъл тунел. Екранът отново гасне. Тъмнина. Стрелките на приборите са неподвижни. Пътешествието завърши… И тука аз чувам гласа на Барски.
— Видяхте ли?! Какви съмнения може да има, че това е кораб? Сега „те“ знаят за нашето съществувание. Кълбото ще кацне! Непременно ще кацне!
— Записано ли е предаването от ракетата? — пита председателя.
Аз кимам с глава.
… След няколко минути съобщението за съдбата на ракетата беше изпратено в Москва.
… Първият цилиндър падна на Земята сутринта на другия ден. Един очевидец, член на колхоза „Път към комунизма“, Воронежка област, разказва така за случилото се.
„В седем часа сутринта аз излязох от къщи и се отправих към полето. Слънцето току-що беше изгряло. Вървейки, аз си мислех за нещо, когато чух леко свистене. Дигнах глава. Свистенето идваше някъде отгоре и през всичкото време се усилваше. Внезапно в очите ми блясна ослепителна светлина и земята леко се разтърси. Когато се опомних, видях на няколко крачки от себе си неголяма фуния и в нея полузарит в земята цилиндър. Той светеше с червеникава светлина. Бързо се върнах в селото, повиках хора и съобщих във
