Воронеж. След четвърт час на въртолет долетяха пет учени. Те натовариха вече изстиналия цилиндър и отлетяха.“
Ето какво стана по-нататък. По пътя странният цилиндър внезапно се разпадна на няколко части. Вътре в него имаше металическо руло. На мекия податлив метал бяха гравирани някакви знаци. Надписът незабавно беше изпратен в Москва. Учените се изненадаха, когато видяха, че на метала са гравирани същите елипси и линии, както и на снимките, направени от мен на телевизора.
… След един час недалеч от Прага падна втори цилиндър. Третият цилиндър падна в Швеция. Четвъртият в Бразилия. Цилиндрите падаха от небето като грах. Известно време след намирането им те се разпадаха и отвътре се показваха същите рула със знаци. Сега нямаше съмнение, че това е писменост на съществата, които прелетяха с кълбото, което още се върти около Земята.
Беше решено каквото и да става да се разшифроват тези записи. Аналитичната машина „ЕМ–4“ получи програма за действие и започна да работи.
… Минаха три дни.
В този ден на Земята падна последният цилиндър. Той беше седемдесет и шестият по ред от всички намерени цилиндри. А колко бяха паднали в океана и бяха погребани в дълбочините на водата!
… На петия ден се случи това, което никой от жителите на Земята не можеше да предвиди. В осем часа сутринта по радиото беше предадено съобщение от Академията на науките на СССР, което беше потвърдено после от всички обсерватории на света.
„Както е известно — се казваше в съобщението — преди три дни кълбото от спирално спускане премина на кръгова орбита около Земята. Неговата скорост беше равна на 8.4 км/сек. Преди няколко часа скоростта на движението на кълбото внезапно се увеличи и достигна 10.6 км/сек. Орбитата на кълбото стана елипса с апогея 76,000 км и перигея 1350 км. Това поведение на космическия кораб изглежда странно, ако той се кани да кацне на Земята. Наблюденията за кълбото продължават непрекъснато и все нови данни постъпват в центъра за обработване на наблюденията.“
След 6 часа Спирин ме извика при себе си. Той ми подаде бланка, на която беше написано:
„Крим. Симеиз. 13 часа и 20 минути. Преди един час кълбото внезапно и рязко увеличи скоростта си до 75 км/сек и премина в хиперболичната орбита. В 12 часа и 47 минути разстоянието от кълбото до Земята беше равно на 237,000 километра, а скоростта на 153 километра в секунда. Кълбото се отдалечава и в 12 часа и 59 минути се скри от погледа, намирайки се в съзвездието Дева, близо до Спик. В 13 часа прекратихме наблюденията. Доцент Барски.“
… Корабът отлетя. Отлетя завинаги! Само рулата с още непрочетени записи напомняха за него. Известно време хората все още очакваха, че ще се върне, очакваха, но в това време започна строежът на великата Чукотска бариера, която съединява Азия и Америка и за кораба започнаха да забравят. Само неуморимият електронен мозък продължаваше да работи над разшифроването на тайнствените записи.
… Мина половин година. Свърши лятото, отлетя есента и в планините на Кавказ падна първият сняг. Духаха силни ветрове и облаци снежна суграшица се носеха по земята.
В едно такова утро аз научих за откриването на Икария Алфа. За това ми разказа Спирин.
— Вие, Джонс, може би никога не сте се замисляли, защо е така пусто в нашата Галактика? От Слънцето до най-близката звезда светлината идва за четири години. Каква бездна! Нима тя е съвършенно пуста? Това не може да бъде. Хиляди звезди са достъпни за невъоръжено око, стотици хиляди звезди стават видими за човека, въоръжен с бинокъл, стотици милиони са достъпни за силния телескоп. А колко милиарди звезди не се виждат даже и с телескопа? Нали ние виждаме само сравнително горящите звезди? Ако температурата на звездите е по-ниска от 600 градуса, тя вече не се вижда с очи. Тя праща в пространството само невидими инфрачервени лъчи. Такива звезди в пространството трябва да има повече, отколкото всички останали. Това са тъмни, отдавна изстинали звезди, но в техните недра още продължават ядрени реакции и те стоплят отвътре повърхността, покрита с твърда кора. Това са умиращи звезди. Та ето — една от тези умиращи звезди е Икария Алфа. Температурата на нейната повърхност е 38 градуса, а разстоянието до Земята е 2 светлинни месеца. Както виждате, това е много по-близко, отколкото разстоянието до най- близката до нас звезда Проксима Центавра.
— А къде се намира тази Икария Алфа?
— В съзвездието на Дева.
На другия ден ние със Спирин прелетяхме в Москва на конференция на астронавтите. По обяд пристигнахме в Института по астрономия. Голямата зала за заседания беше пълна.
Пръв говори директорът на Пулковската обсерватория. Той разказа за откриването на Икария Алфа, но аз не слушах внимателно. После учените говориха за природата на инфрачервените лъчи. Накрая думата взе Барски.
— Това, което аз ще кажа — започна той, — не се отнася за същността на Икария Алфа. Аз искам да поговоря за това — може ли да има на нея живот?
Из залата премина лек шепот. Мнозина в недоумение свиваха плещи. Настъпи тишина и Барски продължи:
— Приспособяемостта на живите организми е огромна. Спорите на бактериите могат да съществуват при налягане от 0 до 8000 атмосфери и температура от абсолютната 0 до 170 градуса. Много микроорганизми съществуват в много по-тежки условия. А на Икария Алфа температурните условия съвсем не са така тежки! Във всички точки на нейната повърхност постоянната температура е 38 градуса. Там няма смяна на ден и нощ, зиме и лято. Но има ли там атмосфера? Ние още не знаем това. Но Икария Алфа е достатъчно голямо тяло, за да задържи около себе си плътна атмосфера. И ако има атмосфера, то защо да не предположим, че в нея има достатъчно кислород необходим за живота?
Разбира се, там растения не може да има. За тях светлината е необходимо условие. Но животински мир там може да има. Спомнете си за животните, които живеят в подземните пещери. Там има вечна тъмнина и жителите на тоя мрачен свят имат бял цвят. Там има също постоянна температура, както на Икария Алфа.
— А сега, да си спомним за прелетяването на космическия кораб. Къде е открита Икария Алфа? Съзвездието Дева. А къде се насочи кълбото, напускайки Земята? Към съзвездието Дева. Това може да бъде просто случайно съвпадение. Затова е нужно колкото се може по-скоро да се разшифроват хвърлените от кълбото записи. Там без съмнение е разгадката на тайната. Там трябва да я търсим.
Невъзможно е да се опише какво стана в залата след изказването на Барски. Всички искаха думата и всички бяха против Барски.
В разгара на споровете в залата се появи председателят на Академията. Той се качи на трибуната и вдигна ръка, искайки тишина.
— Другари! Аз току-що идвам от Изчислителния център. Мога да ви кажа приятна новина. Сега е разшифрована известна част от записите. Ето я!
Председателят взе в ръка лист и при гробно мълчание на залата с паузи прочете.
— „Ние… от светлия свят… летели… достигнахме… много експедиции… гибел… ние достигнахаме целта… да се спуснем е невъзможно… очаква ни гибел… късите излъчвания… ние ще дойдем… апарати и специални… най-близката звезда… Очаквайте!“
Председателят млъкна.
— Това ли е всичко? — попита някой.
— Да, можахме да прочетем само това. Но и от това може да се направят някои изводи. „Те“ са предприемали много експедиции, за да достигнат Слънчевата система. Експедициите са загивали. Накрая „те“ са достигнали Земята, но не са се решили да се спуснат, опасявайки се от гибел и от някакви къси излъчвания. По моему — това опасно за тях излъчване е светлината, обикновената светлина! Нали вълните на видимата светлина са по-къси от инфрачервените! Но „те“ пак ще дойдат! В това няма съмнение! „Те“ ще се върнат, като вземат със себе си необходимото оборудване.
Откъде са прелетели? В запасите е казано — „най-близката звезда“. Аз не знам звезда по-близка, отколкото Икария Алфа.
С това може да се свърши историята за космическия гост. Остава да добавим, че досега не можахме да разшифроваме останалата част на записите.