по-близо. Искаше да я изненада. Бяха му необходими два часа и три дози кокаин, но най-накрая се престраши, да дойде при нея. Беше мечтал за нея предишната нощ. Тя го бе молила да дойде, беше го чакала. Дезире. Искаше да бъде за нея най-добрият.
В хола беше сумрак, но под вратата на кабинета й се прокрадваше тънка ивица светлина. Можеше да чуе и гласа й — мамещ, закачлив.
Трябваше да спре за малко, да, се подпре с длани на стената. Само за да си поеме дъх. Сексът с нея щеше да бъде нещо по-диво от всичко, с което помпаше тялото си. Сексът с нея щеше да е върхът, апогеят. А когато свършат, тя ще му каже, че той е най-добрият.
Беше спряла да говори. Чу я, че се движи из стаята.
Приготвяше се за него. Бавно, почти припаднал от вълнение, той бутна вратата и я отвори.
И тя беше там.
Джерълд поклати глава. Беше различна, различна от жената във фантазиите му. Беше тъмнокоса, а не блондинка, и не беше облечена в прозрачно черно или тънко като дантела бельо, а носеше пола и блуза. В объркването си той просто стоеше на вратата и се взираше в нея.
Когато сянката му падна върху бюрото, Катлин вдигна поглед, очаквайки да види Грейс. Първата й реакция не беше страх. Момчето, което се взираше в нея, можеше да бъде един от нейните ученици. Тя стоеше така, както би стояла по време на урок.
— Как влезе? Кой си ти?
Да, лицето не беше същото, но гласът… Всичко останало изчезна, остана само гласът. Джерълд пристъпи по-близо. Усмихваше й се.
— Не трябва да се преструваш, Дезире. Казах ти, че ще дойда.
Когато пристъпи към светлината, тя почувства страха, който я обзема. Не е необходимо човек да е виждал луд, за да може да го разпознае.
— Не разбирам за какво говорите.
Беше я нарекъл Дезире. Но това не беше възможно. Никой не знае. Никой не може да знае. Слепешката опипваше в бюрото за пистолета, докато преценяваше разстоянието до вратата.
— Излезте или ще повикам полицията.
Но той продължаваше да се усмихва.
— Слушал съм те седмица след седмица. И снощи ми каза, че мога да дойда. Ето ме тук. За теб.
— Ти си луд. Никога не съм говорила с теб. — Трябваше да запази спокойствие. — Сбъркал си и сега те моля да си тръгнеш.
Това беше гласът. Можеше да го разпознае сред хиляди. Сред милиони.
— Всяка нощ те слушах, всяка нощ.
Беше напрегнат, безкрайно напрегнат и устата му беше пресъхнала. Беше сбъркал. Тя бе блондинка, блондинка и красива. Трябва да е бил някакъв трик на светлината или е била нейната магия. Започна да откопчава колана си.
— Дезире — шептеше той, — обичам те.
Гледаше в очите й и започна да откопчава панталоните си. Катлин сграбчи преспапието и го хвърли. То го одраска по главата.
— Ти ми обеща.
Вече бе негова. Слабите му неспокойни ръце сграбчиха тялото й. Дишаше на пресекулки, когато притисна лицето си до нейното.
— Ти ми обеща. Обеща да ми дадеш всички тези неща, за които ми говореше. Искам ги. Искам нещо повече от гласа ти, Дезире.
Това е някакъв кошмар, мислеше си тя. Дезире беше измислица, и това също. Сън, просто сън. Но сънищата не причиняват болка. Чу как разкъсва ризата й, докато тя се съпротивляваше. Ръцете му бяха навсякъде по тялото й, въпреки че го блъскаше и риташе. Когато заби зъбите си в рамото му, той изкрещя, но я свлече на пода и разкъса полата й.
— Ти обеща. Ти обеща — отново и отново повтаряше той. Вече можеше да почувства кожата й, мека и топла. Точно както си я представяше. Нищо нямаше да го спре.
Когато усети, че навлиза в плътта и, тя изкрещя.
— Спри!
Страстта експлодира в главата му, но не по начина, по който той искаше. Писъците й го разкъсваха, разваляха всичко. Тя не трябваше да разваля всичко. Беше чакал прекалено дълго, беше я желал прекалено дълго.
— Стига! Спри!
Той навлезе още по-дълбоко в нея, още по-силно. Търсейки чудесата на нейните обещания. Но тя не преставаше да пищи. Издра го, но болката още повече разпали желанието и яростта му. Тя го беше излъгала. Не беше това, което си бе представял. Беше лъжкиня и курва и въпреки това я желаеше.
Успя да измъкне едната си ръка, бутна го и блъсна масата. Телефонът падна на пода до главата й.
Той взе жицата, омота я около гърлото й и здраво я стегна, докато пищенето спря.
— Значи твоят партньор е женен за психотерапевт.
Грейс отвори прозореца на колата и си запали цигара. Вечерята й бе подействала отпускащо. Ед й беше помогнал да се отпусне, поправи се тя. Беше толкова лесно да се разговаря с него. Имаше толкова приятно забавно отношение към живота.
— Срещнаха се при един случай, върху който работехме преди няколко месеца.
Ед си напомни, че трябва да спре напълно при кръстовището. В края на краищата Грейс не беше Бен. Тя не беше като другите.
— Вероятно този случай ще те заинтересува, защото беше сериен убиец.
— Наистина ли? — Тя никога не криеше вълнението си, когато се отнасяше до убийства. — Досетих се. Била е извикана, за да му направи психиатричен профил.
— Права си.
— Тя добра ли е?
— Най-добрата.
Грейс кимна. Мислеше си за Катлин.
— Бих искала да поговоря с нея. Възможно ли е да вечеряме заедно или нещо подобно? Катлин не поддържа много контакти.
— Притесняваш се за нея.
Грейс въздъхна, като завиха зад ъгъла.
— Съжалявам. Не исках да развалям вечерта, предполагам, че не бях най-добрата компания.
— Не съм се оплакал.
— Това е, защото си много любезен.
Когато спря, тя се наведе и го целуна по бузата.
— Защо не влезеш за едно кафе… не, ти не пиеше кафе. Ще ти направя чай. Ще направя чай специално за теб.
Тя вече беше изскочила от колата, преди той да успее да излезе и да й отвори вратата.
— Не трябва да си правиш труда да приготвяш нещо за мен.
— Компанията ти ще ми бъде приятна, Кет вероятно вече си е легнала. — Тя ровеше в чантата си за ключ. — Можем да поговорим кога ще ме разведеш из участъка. По дяволите! Знам, че е някъде в чантата ми. Щеше да ми бъде по-лесно, ако Кет не беше забравила да остави светната външната лампа. А, ето го.
Отключи вратата и нехайно пусна ключа в джоба си.
— Защо не седнеш в гостната, пусни си радиото, докато приготвя чая.
Грейс свали палтото си, докато отиваше към кухнята, и небрежно го остави на един стол. Ед го вдигна, когато то се изхлузи на пода, и го сгъна. Мирише като нея, помисли си той. После си каза, че е голям глупак и отново го постави на облегалката на стола. Пресече стаята и се отправи към прозореца, за да види как е подреден дворът. Беше навик, който придоби, откакто купи къщата. Прокара пръста си по прозореца и си представи, че е неговият прозорец.
