Загубена любов, последна любов

браниш с потопени в мед стрели, вместо да даваш воля на хапливия си език. Ако показваш по-често тази страна от характера си, това може да допринесе за подобряване на отношенията ни.

Тя му отвърна с усмивка, придала й вид на тигрица — по-скоро леко повдигане на горната устна, разкриваща ред бели зъби.

— Колко хубаво, че все пак по някакъв начин ти доставям удоволствие! Трябва ли да прибавя и „господарю мой“, както правят жените от Изтока? А що се отнася до… отношенията между нас… какво имаше предвид, Стив? Обясни ми отново каква е моята роля — може би на покорна съпруга? Майка? Робиня? Проявяваща разбиране пренебрегвана любовница може би?

Само по изопването на мускулите на лицето и внезапното замръзване на устните му можеше да се отгатне колко ядосан бе Стив. Той вдигна мълчалив тост, преди да изпразни чашата си и отново да я напълни с шампанско.

Замълча, защото не знаеше какво да отвърне. Бе вбесен от това, че тя отказваше да се предаде. И което бе още по-лошо — Джини бе успяла да запази спокойствие, предизвиквайки го да разкъса дрехите й и да я обладае, както толкова много пъти в миналото. По дяволите търпението, което си бе наложил през всичките тези месеци, откакто бяха женени! Тя го бе изоставила, заминавайки за Европа, за да флиртува с някогашните си ухажори и да прибави нови към колекцията си. И дори не си бе направила труда да го уведоми, че той е бащата на близнаците, които бе родила… ако наистина той бе бащата. Проклета да е! Нямаше право да се държи толкова непредсказуемо и предизвикателно. Заслужаваше да бъде поставена на мястото й или — както сама саркастично се бе изразила — да й даде да разбере каква е нейната „роля“.

Стив я погледна заплашително. Изпитваше желание да стори онова, към което го подтикваха слабините му, без да се безпокои за извинения. Пръскащите гневни искри зелени очи се взираха в неговите, като че тя наистина го предизвикваше… Може би наистина го предизвикваше, малката лисичка!

Спаси я пристигането на закуската — стриди, франзелки, които все още изпускаха пара, масло, изглеждащо така, сякаш бе бито същата сутрин и каничка с мед. Миризмата на кафе бе божествена.

— Колко уютно! — рече Джини, сядайки на масата и обслужвайки се сама, без да го погледне. Имаше чувството, че Стив изпитва желание да я изяде за закуска. — Винаги ли, когато посещаваш това… място се радваш на такова кралско посрещане? Хайде, седни и хапни… изнервяш ме, крачейки наоколо като звяр в клетка! В края на краищата сам поръча това пиршество.

Джини с облекчение го видя да придърпва стола и да сяда срещу нея, въртейки между пръстите си столчето на чашата с шампанско, без да престане да я изучава с лениво присвитите си очи. От няколко минути не бе отронил нито дума. За какво ли мислеше? Какво възнамеряваше да прави? Джини се почувства като обречена жертва на някакъв мускулест хищник. А Стив я дебнеше… ето какво правеше той! Опитваше се да я улови неподготвена… добре тогава, тя щеше да атакува първа.

— Често ли посещаваш подобни места, Стив? Винаги съм се чудела защо мъже, които са… доста привлекателни за жените, се ползват от ласките на… уличници. М-м-м, тези стриди наистина са превъзходни! Вярно ли е, че са смятани за…

— Джини! — Равният му глас я прекъсна по средата на думата. — Тъй като не си мъж, това не е нещо, което би могла да разбереш. А точно тази… хм… къща случайно е моя. Спечелих я на покер миналата нощ, когато нашият общ познат господин Бишоп, който много рядко губи, ми позволи да спечеля този залог.

Джини стоеше като ударена от гръм и за малко не се задави с една от стридите.

— Господин Бишоп? Искаш да кажеш, че той е тук, в Ню Орлиънс? Той извини ли се за това, че толкова закъсня да се намеси? Защото ако Роналдо и Миси не бяха заблудили войниците и хората на шерифа, отдавна вече и двамата да не сме сред живите!

— Сигурен съм, че господин Бишоп щеше да съжалява, а навярно и да подаде оставка. Джим е изключително практичен човек. — Скръстил дългите си нозе, Стив се облегна назад в стола си, забелязвайки с горчива ирония внезапното й слисване.

— И ти твърдиш, че си спечелил тази къща? Спечелил си… публичен дом на покер? Какво друго правеше, освен да играеш карти? Какво търси тук господин Бишоп? Много добре знаеш, че щом той е тук, то е, за да те убеди да направиш нещо за него. Какво е то този път? Стив, нали му отказа?

Докато го наблюдаваше, Джини имаше чувството, че нещо е притиснало гърдите й. Стив сви рамене и продължи делово.

— Дори Джим Бишоп от време на време излиза в отпуск. А ти имаш лошия навик да прибързваш със заключенията, Джини, скъпа. Както рано тази сутрин, ако си спомняш.

— Не се опитвай да се изплъзнеш, Стив! — Тя внезапно се наведе напред, опитвайки се да привлече вниманието му, което сега бе насочено изцяло към закуската. — Господин Бишоп никога не предприема някое пътуване без причина и двамата с теб много добре знаем това.

Стив повдигна едната си вежда.

— Сладка моя, трябва да ми обясниш откъде познаваш Джим толкова добре. Бе ми казала, че е изминал целия път до Мексико само за да те види?

— О! Ти си невъзможен!

— Съжалявам, че имаш такова мнение за мен, госпожо. — Колко мразеше да я нарича „госпожо“ с провлечения си, саркастичен глас. Следващите му думи обаче я накараха да побеснее и същевременно да изтръпне от лошо предчувствие. — Навярно би предпочела да заминеш обратно за Мексико без бремето на моята компания. Във всеки случай, сигурен съм, че си нетърпелива да се завърнеш обратно при децата си, а и се оказа, че тук имам някои делови задължения, които може да ми отнемат известно време.

— Да държиш публичен дом, например. Тъй като доста често ме наричаш уличница, навярно бих могла да ти бъда от полза. Това ли е причината да ме доведеш тук?

— Доведох те тук, защото си сприхава жена, която има нужда от малък урок. — Той се надигна почти без видимо усилие и, поставяйки ръце под мишниците й, я повдигна от стола. — А съществува неписано правило купувачът да получи мостра от стоката, преди да направи своя избор. Всъщност, мога да реша да те оставя тук. Това може да се окаже добър начин да се застраховам, че няма да извършиш някоя пакост, а и ще мога да те имам винаги, когато пожелая.

Добре премерените му, преднамерено жестоки думи предизвикаха желания ефект, карайки я почти да побеснее от гняв.

— Ти… ти, копеле! Не… никога няма да ме накараш…

— Така ли? Не ме предизвикай, Джини — безмилостно, както в предишните дни, той сложи точка на опитите й да го наругае, като я целуна брутално, наклонявайки главата й назад.

Джини усети световъртеж. В главата й нахлуха объркани и несвързани мисли. Не беше честно! Тя копнееше Стив да я люби. Желанието бе ненаситен демон, а той — дяволът, отнемащ й способността да мисли. Бе в състояние единствено да чувства, да иска. Това желание растеше с усещането за допира на кожата му по цялото й тяло, пробуждайки пулсиращото обещание в слабините й… О, господи! Щеше ли отново някога да принадлежи на самата себе си? Защо Стив, който я бе наранил и продължаваше да я наранява…

Без да знае защо, Джини се притисна към него, и повдигайки се на пръсти, отвърна на целувката му. Въпреки всичко той бе неин, той я желаеше. Нали сам й бе казал, че е обсебен от нея. Желаеше я също толкова силно, колкото и тя него. Независимо от недоразуменията между тях, желанието, което ги привличаше един към друг, бе непреодолимо.

Сплели тела, те паднаха върху леглото, сливайки се диво, без да губят време за събличане. И независимо дали бе омраза или любов, това бе страст и тя им стигаше.

По същото това време Соня Брандън се измъчваше от досада и отегчение. Не бе присъщо на Уилям да напуска дома, без да си направи труда да й каже къде отива, а Джини и този неин… съпруг още не се бяха прибрали.

Джини — ядосано помисли Соня — би трябвало да запази малко самоуважение, вместо да излиза на езда със Стив, който бе имал безочието да отсъства цяла нощ! Дори прислугата си шушукаше и камериерката на Джини бе казала на Тили, че когато се качила да събуди господарката си, я чула ожесточено да се кара със съпруга си.