Загубена любов, последна любов

Джини дръпна кадифената връв на звънеца — гневно и властно, след което уморено се протегна. Каквито и да бяха мотивите на Стив, пред очите на всички той се държеше с нея като със своя собственост. Бяха сключили сделка и този път тя нямаше да допусне да бъде наранена. Не… нито пък щеше да бъде послушна и любезна съпруга! Насила я бе въвлякъл в това положение — в името на благоприличието. А дали и баща й нямаше пръст в цялата тази работа? Е, добре, тя щеше да изиграе ролята си докрай… да видим дали ще му хареса това!

Джини неспокойно потръпна и направи усилие да се завърне в настоящето, изплъзвайки се от капана на спомените… за сватбата, за непреодолимата пропаст между тях. Само преди девет месеца се бяха завърнали в Сан Франциско от сватбеното си пътешествие на полуострова и по изключение около тях нямаше други хора. Докато прислужницата опаковаше багажа й, госпожа Морган вечеряше със съпруга си на остъклената тераса, от която се откриваше гледка на заспиващия град чак до далечната, неравна линия на океана.

Оттогава насам, особено в моменти като този, когато оставаха сами, Джини не преставаше да се изненадва от обзелото я натрапчиво чувство за нереалност. Възможно ли бе да е омъжена за Стив, а да са си толкова чужди един на друг. Можеше да й говори за работата си, да й се усмихва и дори да я дразни, но напрежението между тях неизменно оставаше.

Той се отегчава от мен — помисли си Джини и сведе поглед, замислено посягайки към чашата с бяло вино, поставена пред чинията й. — Глупаво бе да очаквам да…

Но какво бе очаквала тя? Че Стив ще настоява да остане при него, когато сам той бе уредил пътуването й до Европа. На това той се реши след ужасното парти в дома на някаква актриса, на което почти всички останали мъже бяха довели любовниците си, но Джини настоя да присъства.

— Защо не? Познавам всички. Звучи забавно. Не мисли, че ще ревнувам, ако решиш да се усамотиш с малката блондинка, на която отдели такова внимание миналата вечер.

При тези й думи Стив повдигна вежда:

— Това означава ли, че и аз не трябва да проявявам ревност? Забелязах, че имаш няколко обожатели измежду приятелите на домакинята.

— О! — безгрижно сви рамене Джини. — Те поне всичките са нормални хора. Толкова съм уморена от всички тези лицемери с техните безкрайните преструвки и игри на почтеност.

При тези думи той избухна в смях, но когато по-късно я завари да се целува с млад мъж на име Питър, Стив побесня. Джини се остави да бъде целуната от онзи, между другото доста известен английски актьор, само за да не нарани прекалено жестоко гордостта му, след като решително бе отказала да прекара нощта с него.

Учудена от неудобството и вината, които изпита, тя направи опит да се измъкне от твърде силната прегръдка на младия мъж. В края на краищата, опитвайки се да оневини сама себе си, Джини бе оставила Стив насаме с домакинята.

Бяха излезли с актьора на терасата, където останаха по-дълго от нормалното, когато Питър й предложи да я заведе до стаята й.

Стив не показа ни най-малка изненада. Само преди да се оттегли, отправяйки им церемониален поклон, на лицето му се изписа саркастична гримаса.

— Извини ме, че те прекъсвам, любов моя. Исках само да ти пожелая лека нощ.

Бе прекарала изключително неприятна и неспокойна нощ. Разбира се, сама, защото скоро след това се бе отървала от Питър. На другия ден, по време на късната закуска, никой от тях не направи дори и най- малък намек за предната нощ и не попита другия как я е прекарал.

Правеше любов с мен, но никога не ми каза, че ме обича — помисли си Джини. Краткото щастливо време, което бяха преживели в Мексико — и двамата бедни, заспиващи, където ги завареше нощта, сега изглеждаше само сън. Тогава той я обичаше, но не за дълго. Опита се да не мисли за ужасния начин, по който Стив бе убил Иван. Това също й се струваше невъзможно. Като че ли бе някакъв кошмар. Не от ревност — Стив вече не я ревнуваше. Просто искаше да си върне нещо, което му бе принадлежало. А сега, по-малко от година, откакто официално бяха женени, той вече бе уморен от нея и след този уикенд вече не споделяха едно легло.

Джини си каза с искрица от предишната пламенност: Проклета да съм, ако му покажа, че това има някакво значение за мен! Ако нищо не ми е останало от момичето, което бях, имам поне своята гордост!

Бе прекарала известно време на слънце, докато лицето й отново придоби онзи златисто прасковен цвят, правещ го да блести на светлината на свещта. Зелените й, леко издължени очи изглеждаха загадъчни и тайнствени, а пръстите й си играеха със столчето на чашата за вино, което тя неочаквано пресуши на един дъх.

— Това някакъв таен тост ли беше? За Русия? Или за Франция и старите спомени?

Чашата, която Джини държеше, се разби в камината, а младата жена предизвикателно погледна сътрапезника си.

— Защо да пия за старите спомени? Миналото е мъртво. Предпочитам да гледам напред.

— Трябваше да ми кажеш — сухо рече Стив. — Щях да се присъединя към тоста ти.

За момент той изпита желание да обърне масата, която ги разделяше, да вдигне Джини на ръце, след което да я притисне на пода сред счупени глинени съдове и чаши, принуждавайки я да признае… да признае какво, за бога? Че се бе превърнала в жена, която отвръщаше на ласките на всеки мъж, който проявеше малко по-голяма настоятелност? Стив не можеше да забрави, че вината бе негова. Прекалено егоистичен, за да мисли за нейното бъдеще, той неведнъж я бе оставял на произвола на съдбата. Ако не бе позволил да бъде заслепен от проклетата си гордост и ревност, Джини никога нямаше да попадне в ръцете на Карл Хоскинс или Иван Сарканов. Нито да се пристрасти към прахчетата, които й помагаха да забрави.

Сега тя го винеше за всичко, което се бе случило с нея, и трезвата част от неговото съзнание му казваше, че е права.

Докато умът й бе замъглен от пристрастяването към опиума и Джини му крещеше, изпълнена с омраза и недоверие, той си бе обещал да бъде търпелив с нея. Този път нямаше да я насилва за нищо. Щеше да я остави да си даде сметка за желанията си, а след това възнамеряваше да я спечели отново, без принуда. Обаче не се получаваше.

Тя не бе същата жена, която някога се остави Стив почти да я удуши, кълнейки се, че го обича. Нито привидно кроткото същество, което бе насочило нож срещу него.

Слава богу, че не след дълго щяха да се разделят за известно време. И двамата имаха нужда от кратка раздяла, за свикнат отново един с друг.

Времето бе започнало да лети неимоверно бързо, подобно на сменящите се пейзажи зад прозореца на някой от скъпите частни вагони по новата железница, свързваща двата бряга на обширния континент. Тези вагони бяха предназначени за акционерите в Сентръл и Юниън Пасифик, чието пътуване бе толкова леко и луксозно, сякаш прекарваха уикенда в някой курорт.

Наскоро Стив й бе подарил част от акциите си и Джини бе започнала да се чувства като собственичка на тази железница. Дните и нощите летяха с непрестанно сменящите се зад прозореца пейзажи.

Когато не бе със сенатора и Соня, тя прекарваше по-голямата част от времето си сама в луксозно мебелирания вагон, който бе неин и на Стив. Сам Стив почти непрекъснато играеше покер с някакви свои познати, които бе срещнал уж случайно. Една нощ, когато, малко пиян, той безстрастно я бе целунал, Джини можеше да се закълне, че бе доловила мирис на евтин дамски парфюм.

— Ролята на пренебрегнатата съпруга ли играеш, Джини, скъпа? Не ти отива. А и аз съм прекалено уморен, за да си помисля да те изнасилвам. Така че… лека нощ.

Устните на Стив — горещи и някак дразнещи, едва-едва бяха докоснали слепоочието й, плъзгайки се към меката част на ухото й. Някаква дяволска сила я караше да се възбужда винаги, когато той я докоснеше! Би приела дори и присъствието му в удобното й широко легло във вагона, стига да можеше да се кара с него до края на нощта. Но Стив я остави и изчезна. Това също бе нещо, с което се бе наложило да свикне през изминалите няколко месеца.

Спяха в отделни спални и винаги когато споделяха едно легло, излизаше така, сякаш Стив я приемаше, защото нямаше на разположение друга жена, която да задоволи необузданите му желания. Това ставаше