обикновено, след като бяха излизали някъде и бяха пили твърде много или се чувстваха прекалено уморени. Съвкупяваха се като животни и всеки от тях търсеше забрава в страст без чувства. Никога не я поглеждаше, както бе правил преди, когато й шепнеше без дъх:
— Искам те, Джини! И ако веднага не свалиш дрехите си…
Не… сега прислужницата я събличаше и й помагаше да облече скъпите си, красиви нощници и комбинезони. А когато Стив идваше при нея — ако изобщо дойдеше, то бе едва когато тя вече заспиваше и бе твърде уморена, за да се съпротивлява. А след това отново я оставяше, за да спи сам.
Да, до Джини бяха достигнали обикалящите града клюки, разпространявани от жени, които тайно й завиждаха, защото съпругът й я вземаше навсякъде със себе си и се отнасяше с нея като със своя любовница. Дори Соня бе забелязала с необичайно остър тон колко странно изглеждало всичко това.
Но вината си бе нейна. В началото Джини настояваше пред Стив да не се отнася с нея като с някоя глупава, нещастна съпруга.
— След като се споразумяхме, мисля, че договорът ни трябва да бъде справедлив и еднакво изгоден и за двама ни. Не разбирам защо изгодите да бъдат само за теб. Аз също бих искала да се забавлявам.
Учудващо или не, но тя никак не се забавляваше, предпочитайки обаче да умре, вместо да му го признае. Навсякъде я водеше със себе си и се отнасяше се с нея като със своя любовница, но тя не бе дори това.
Не след дълго Джини отплава за Европа. Дори мисълта, че ще срещне руския император и че по всяка вероятност е негова дъщеря, не бе в състояние да я извади от необяснимата депресия, в която бе изпаднала, а както обикновено, депресията я караше външно да цъфти.
Щяха да прекарат една седмица в Ню Йорк. Пристигането й сред строгото и консервативно висше общество на Ню Йорк предизвика истински фурор. Тя не само бе богата, но имаше млад и красив съпруг — обект на нестихващо любопитство от страна на жените. Освен това Джини бе наполовина французойка и се отличаваше с интелигентност и блестящо образование.
Слуховете за младата двойка се бяха разнесли далеч отвъд Сан Франциско и нюйоркчани се чудеха каква част от тях бяха истина. Никой не можеше да каже, дори и организаторите на клюкарски
Стив Морган, висок, опасен мъж с белег от сабя на лицето, който даваше храна на нескончаеми слухове за безброй дуели, бе в Ню Йорк по работа заедно със своя тъст. Прекрасната му млада съпруга скоро щеше да отпътува за Европа, съпроводена от мащехата си. Пред хората младото семейство изглеждаше щастливо, но насаме… кой обаче можеше да знае какво се случваше, когато бяха насаме в своя хотелски апартамент? Откакто бяха пристигнали в Ню Йорк, Джини рядко виждаше съпруга си, освен във връзка с някоя тяхна поява сред обществото. Дните й минаваха в обикаляне на магазини заедно със Соня и нескончаеми посещения. Вечерите й не свършваха преди зори, когато Джини вече едва имаше сили да седне на леглото си.
Когато не трябваше да се преструва на влюбен за пред хората, Стив се държеше така, сякаш тя не съществуваше. Изглежда дори спорадичното му желание към тялото й бе на път да изчезне. Той нито веднъж не влезе в нейната стая в хотелския им апартамент. Постоянно се налагаше да закусва сама, но чувството на унижение я възпираше да го запита къде се губи от първия ден, когато пристигнаха в града.
— Господин Морган каза да се наспите добре, госпожо. Той излезе съвсем рано сутринта.
Бе настоявала Делия да остане нейна камериерка и с времето момичето постепенно придоби едно безизразно, каменно изражение. Изглежда тя също малко се боеше от Стив. Без съмнение бе научила от Тили историите за миналото на господаря си. Джини не възнамеряваше да се унижава, задавайки въпроси.
Тя усещаше как лети времето, брулена от вихъра на лудешкия му бяг. Не можеше да сподели истинските си чувства дори със Соня… нито пък със Стив, дори, в случай че й бе отделил малко внимание.
Сега бе сигурна, че той изгаря от нетърпение да я изпрати в Европа. Трябва да бе полудяла, за да си въобрази и като наивна глупачка да се надява, че би могъл да промени решението си. Да й каже, че би искал да остане с него.
Отпътуването им със Соня бе отбелязано с голямо прощално празненство — едно от онези събития, които вестниците снобски наричаха
Нервите й бяха изопнати до краен предел и тя се опитваше да скрие изтощението си, смеейки се непрестанно и флиртувайки с всички мъже, с които танцува. Миналата нощ бяха ходили на бал и се прибраха в хотела едва за закуска. След това не видя повече Стив, докато той съвсем неочаквано не се появи в стаята й, заварвайки я да рови в кутията си за бижута. Джини се опитваше да избере някакво колие, което да сложи с новата си рокля от коприна с цвят на бронз.
— Караш гостите да чакат, любима. — След това с небрежен жест й подари ацтекска огърлица, каквато тя изумена бе видяла в един музей. Изработена от тежко злато с инкрустации от скъпоценни камъни, огърлицата бе прекалено внушителна, за да се носи с друго бижу. Тя прилепваше плътно около шията на младата жена и стигаше до гънката между гърдите й, открити от дълбоко изрязаното деколте.
Джини бе красива и очарователна с някаква варварска хубост, караща всички жени да й завиждат.
— О, Стив! — прошепна тя с грейнали очи, което го накара да се засмее.
— По-късно тази вечер ще имаш възможност да ми благодариш. Сега е време да тръгваме.
Но щом се смесиха с гостите, тя отново го изгуби от поглед. Жизнерадостното й държание бе почти трескаво. Колко часа оставаха? Двете със Соня щяха да отплават с първия сутрешен отлив. Бе й подарил една прекрасна скъпоценност и без съмнение очакваше в замяна дискретен развод без много суетене и протакане.
Когато обявиха, че вечерята е сервирана, Джини вече почти бе престанала да се тревожи. Бе изпила прекалено много вино в отчаяни опити да притъпи странната болка в гърдите си. Сега протягаше ръка към мъжа, който щеше да бъде неин съсед по маса, смеейки се на някаква негова шега, когато Стив неочаквано изникна с необяснимо сърдито изражение на лицето.
— Сбогува ли се с всички? — След това, без да й даде възможност да отговори, той добави; — Добре. Вече се извиних пред баща ти. Ще вечеряме само двамата.
Пръстите му се впиха в китката й, безмилостни като стоманени белезници. Стив сякаш изобщо не забеляза възмутената й реакция.
Лицето на Джини пламна. Всички погледи бяха вперени в тях! Той на практика я влачеше след себе си, прекосявайки залата, покрай готвещите се да седнат на масата двойки, покрай знатните вдовици, които учудено повдигаха вежди, покрай мащехата й, стиснала устни толкова силно, че бяха побелели, и покрай келнерите с техните дискретно безизразни лица. Продължи да я тегли след себе си и по застланото с килим стълбище, като се обърна да я погледне само един-единствен път, когато със заплашителна учтивост я попита дали не би предпочела да я носи на ръце нагоре по стълбите.
Пред вратата на хотелския им апартамент тя отново направи опит да се освободи.
— Стив! Да не си полудял! Делия… какво ще…
— Ако се каниш да ме попиташ какво ще си помисли Делия или пък онези хора долу, честно казано, пет пари не давам за това! А на Делия казах да си ляга, така че е безполезно да я викаш, ако това си си наумила.
Тя едва не припадна в антрето, а след миг дочу затръшването на вратата зад тях и зловещото превъртане на ключа в ключалката.
Всички завеси бяха дръпнати, а газовите лампи намалени, така че на Джини й се стори, че е затворена в кутия от кадифе.
— Ако се надяваш да останеш с тази рокля, трябва да ти кажа, че много се лъжеш. Свали от себе си всички тези смешни парцали и остави само огърлицата.
Докато изричаше това, той небрежно смъкваше собствените си дрехи, без да сваля очи от нея.
Джини пое дълбоко дъх и се изправи пред него с предизвикателно присвити очи.
— Ако ме искаш гола, сам трябва да свалиш дрехите ми, Стив Морган! Проклета да съм, ако тръгна да се
