Загубена любов, последна любов

Пиер, че позираше полугола за платно с название „Подарък за султана.“ Разбира се, по време на позирането тя гледаше надолу, сякаш от неудобство, така че лицето й беше засенчено, но онези, които я познаваха, не биха сбъркали кой е моделът. И днес, докато полагаше последните маски върху най-новия си шедьовър, художникът обяви, че Уелският принц е проявил интерес към картината и възнамерявал да я купи.

— След като бъде изложена, разбира се. И ще ти кажа отново, че за мен беше удоволствие… А и описанията ти за вътрешността на… на харема, ми бяха невероятно полезни. Трябва да си забелязала от предишните ми работи какво внимание отделям и на най-малкия детайл…

Беше лесно да стои там, докато мисълта й блуждаеше далече, далече… Облеклото й, толкова различно от обичайното, се състоеше от ефирен воал, разкриващ дори зърната на гърдите й и още по-прозрачни шалвари, придържани около кръста й от колан от златни монети. „Муришкият евнух“, който щеше да я държи в прегръдките си безпомощна и смирена, щеше да бъде нарисуван по-късно.

Надявам се това да го вбеси! — каза си Джини, след което се насили да мисли за друго. Не искаше да си разваля деня с мисли за Стив, а имаше и други неща в главата си — новините от България. Така, както бяха описани във вестниците, детайлите изглеждаха доста по-ужасяващи, отколкото ги бе представил руският полковник. А „Таймс“ едва днес — колко дълго новините пътуваха от Истанбул до Лондон — извести, че султан Абдул Азис е детрониран и на трона се е възкачил неговият племенник Мурад. О, красноречивите й приятели, знаейки, че е живяла известно време там, изгаряха от нетърпение да й прочетат на глас всяка новина от Турция.

Ричард… — мислеше си Джини, в същия момент, в който някой я попита дали не й е студено, дали да добавят нова цепеница в камината? Тя поклати глава, усмихна се от учтивост с вяла усмивка, а тревожната мисъл не излизаше от ума й. А Ричард, какво ли щеше да прави сега? Дали ще остави Гюлбехар и ще я последва? Или чувството му за отговорност към жената, която носеше детето му, щеше да надделее? Истината бе — Джини си пое дълбоко въздух и притвори очи, опитвайки да е напълно честна със себе си — истината бе, че всичките онези прекарани с Ричард месеци сега приличаха на невероятен сън. Той беше гласът, който я измъкваше от отчаянието и безсъзнателността. Беше удобство и разум, умели ръце, които я докарваха до физически екстаз, когато се нуждаеше от това. До самия край се бе опитвал да я защити от всяко нещастие и грозота и тя винаги щеше да му бъде благодарна, винаги… Но като стрела от миналото в ушите й звучаха думите на Майкъл Реми, налетял на нея в стаята на малката къща, която обитаваха в Мексико: „Благодарност? Не ти ща благодарността…“ Не, Майкъл искаше любовта й, а тя не бе способна да му я даде, защото беше влюбена в… „един призрак“, както го нарече той.

Аз дори не зная какво е любов — мрачно мислеше Джини. — Може би никога не съм знаела и никога няма да узная. Това е само илюзия, това е… оръжие, което хората използват да се нараняват един други.

— Джини… изглеждаш ми толкова тъжна! — най-голямата дъщеря на сър Лорънс, почти нейна връстничка, я гледаше загрижено. — Не се ли вълнуваш, че ще ходим на театър довечера? Казват, че Уелският принц ще бъде там и, разбира се, папа ви е избрал най-хубавите места. Иска ми се и ние да дойдем довечера, но папа каза, че има много работа за довършване и ще трябва да почакаме до следващата седмица.

Слава богу — благодарна бе за неангажиращия разговор Джини Тя се насилваше да имитира усмивка, връщайки се към настоящето и причината да бъде тук. Остатъка от времето прекара в разговор с приятели за Оскар Уайлд и великолепната му комедия „Колко е важно да бъдеш сериозен“, която бе предизвикала неудържим фурор.

— Имам изненада за теб — каза Пиер, когато Джини се върна в къщи по-късно следобед. — Надявам се да нямаш нещо против, но съм поканил още двама гости на театър довечера. Резервирал съм маса в самостоятелна стая при Романо. Фредерик беше тук по-рано и каза, че ще мине точно в седем часа. — Пиер извади златния си джобен часовник и го погледна, преди да продължи: — Което значи, скъпа ми братовчедке, че имаш точно един час и половина да привършиш с тоалета си. Мислиш ли, че ще се справиш?

Джини вече се качваше по стълбите, доволна, че не е била разпитвана за това и онова.

— Разбира се, че ще бъда готова. Но кого си поканил? Познавам ли ги?

Вече бе по средата на стълбището и не успя добре да чуе отговора му, така че продължи към стаята си, свивайки рамене. На Пиер можеше да се разчита за това, да кани скучни приятели! Добре, скоро сама щеше да разбере кои са.

Необяснимо защо днес Пиер бе особено припрян. Джини едва бе слязла по стълбите, предвкусвайки екстравагантните комплименти на господин Мец относно перленосивата й, богато украсена с тъмночервено и сиво кадифе роба, когато братовчед й, отново поглеждайки часовника си, обяви, че каретата вече чака и ако не искат да закъснеят, трябвало да тръгнат незабавно.

Премятайки воала си през ръка, Джини се разбърза, и вече в каретата рече:

— Пиер, какво става с теб, драги? И кои са тези хора, та си толкова припрян?

— Мои приятели — стори й се, че Пиер се чувства неловко. — Те са… всъщност те са американци. Майка и дъщеря. По-точно, майката е французойка, роднина на маркиз Де Мора.

Очевидно не можеше да става дума за никой друг — както реши Джини, — освен за Прендъргастови, Франсоаз и Лорна, които Стив лично бе съпроводил до Европа.

Лорна Прендъргаст, в рокля, която по нищо не отстъпваше на тази на Джини, също беше красавица.

Как можа Пиер да й сервира подобен номер? При това без всякакво предупреждение. Със същия успех можеше да покани самия Стив. Джини се владееше, полагайки усилия да не показва яростта си. Беше очарователно учтива с двете жени, които я оглеждаха любопитно — какво ли им е казал Пиер? — но тя отдели повече внимание на Фредерик Мец, който примираше от удоволствие. Към тях, все още сравнително непознати за лондонското общество, бяха обърнати не един и два любопитни погледа.

— Чудя се кои ли са те? За бога, рядко могат да бъдат видени две толкова поразителни жени на едно място. Блазе на мъжете…

— Това не е ли младата американка, милионерската щерка? Чувам, че Марлоу е напълно завладян от нея, въпреки че майка й не я изпуска от поглед нито за минутка.

— Говореше се, че вече била сгодена… за някакъв американец. Били в Аскот…

През първия антракт мъжете отидоха да донесат освежителни напитки за дамите, а светлината на газовите лампи се отразяваха в медните и кристални орнаменти на „Хаймаркет тиътър“. Хвърляйки поглед към майка си, Лорна Прендъргаст се наведе през едно празно място, за да прошепне на Джини:

— Имате ли нещо против да бъда откровена и ви попитам дали все още сте омъжена за господин Морган? Чух, че разводите във Франция са доста по-бързи отколкото другаде, но все пак…

— Разбира се, че нямам нищо против да сте откровена! — учтиво отвърна Джини, но гласът й режеше като стъкло. — Да ви кажа истината, има нещо, което и аз искам да разбера. Дали нашият развод е факт, или не е… Но защо — ако на свой ред мога да бъда откровена — ме питате?

Лорна Прендъргаст се усмихна, облегна се обратно на стола си, а майка и само поклати глава, сякаш искаше да каже: „Какво непослушно дете“.

— Господин Морган… Стив… е много привлекателен мъж, не мислите ли? Сещам се за доста жени, които биха искали да се омъжат за него, стига да е свободен.

Джини се усмихна на младата жена с ръждивочервена коса.

— О, да — спокойно рече тя. — Сигурна съм, че има доста жени, които намират Стив привлекателен. И той не отблъсква повечето от тях… не говоря за брак, естествено. Лично аз бях започнала да намирам многобройните му любовници за отегчителни, още повече, че не можех да мръдна никъде, без да се натъкна на някоя от тях. Напоследък да сте виждала Консепсион?

Тя със задоволство забеляза руменината, заляла лицето на събеседницата й, преди завръщането на Пиер и Фредерик да сложи край на хапливия им диалог. През остатъка от второ действие обаче Джини пропусна повечето от репликите, които й бяха доставили удоволствие, когато за пръв път гледа пиесата. Проклетият Стив! Имаше толкова много неща, за които щеше да му се наложи да отговаря!

Стив Морган току-що се бе върнал от доковете на Саутхемптън, а преди това бе на дълго, изморително