пътуване, което не му се искаше да предприема. Уморен, гладен и раздразнителен, мисълта да седне да пише дълго и подробно писмо на дядо си не го въодушевяваше в момента, макар и да знаеше, че това рано или късно трябва да се свърши. Абдул Азис, детронираният султан на Турция се бе самоубил, срязвайки вените си с ножици, а една от жените му и негова фаворитка, Мири Ханъм, също бе починала — по време на раждане, както се говореше. Мурад, новият султан, бе обявен за невменяем и на трона се бе качил неговият брат, Абдул Хамид. Тези събития все още бяха известни на малцина, но когато новините достигнеха до Европа, дон Франсиско и съпругата му естествено щяха да бъдат загрижени за сигурността на своя син — Ричард Ейвъри, лорд Тидейл.
Английският иконом с безизразно лице, който бе въвел Стив в наетата за него и приятелите му къща, го информира, че дамите били на театър и щели се върнат късно след вечеря.
— Ако готвачът още е буден, бих искал да хапна — каза Стив. — Нещо студено. А също и нещо топло за пиене. Можеш да донесеш подноса в кабинета ми.
Не го очакваха. Бе казал на Прендъргастови, че възнамерява да прекара известно време на село при децата. При все това, икономът не показа признаци на изненада или смущение.
— Веднага ще наредя да запалят камината в кабинета ви, господине. Всичко останало ще намерите в ред.
Красивата прислужница, която влезе да запали огъня, напомни на Стив за известната в ергенското крило на дядовата му къща Хуана. Имаше същите пищни форми. И по някаква необяснима причина — навярно защото бе ужасно изморен — това на свой ред му напомни за Джини. Джини с лъжовните си зелените очи, която вече трябва да бе на сигурно място в руския императорски двор в Санкт Петербург. Стив се смръщи… пищната прислужница се оттегли, хвърляйки му бегъл поглед през рамо.
— Ех, да не бе в лошо настроение! — каза тя малко по-късно долу.
Стив скъса първия лист хартия, на който бе започнал да пише, и го хвърли в камината. Проклетата Джини — надяваше се никога вече да не я срещне. Това, което бе направила, му изглеждаше непростимо и той имаше намерение час по-скоро да я прогони от мислите си. А някога я бе смятал за мъртва и я бе оплаквал! Беше се обвинявал… само тази мисъл му стигаше, за да го хвърли в сляпа ярост. Тя не бе нищо повече от неприятна, изнервяща уличница, която прекалено лесно се отдаваше на всеки срещнат мъж. Добре, че най-накрая се бе отървал от нея.
Втори лист хартия последва първия и икономът, носейки подноса с различни студени меса, сладкиши и богат асортимент от пресни зеленчуци — точно както господин Морган ги обичаше, — беше посрещнат на вратата на кабинета от самия него, с наметнат като наметало халат.
— Съжалявам, Рос, но се налага да изляза. Може би няма да се върна преди зазоряване. Ще съобщиш ли на дамите?
С перверзно любопитство Стив погледна иконома, за да открие някакъв признак на неудобство по грубото, каменно лице, но напразно.
— Разбира се, господине. Приятна вечер, господине.
По дяволите, мъжът очевидно не поддаваше. От него би излязъл идеален играч на покер — достатъчно добър, за да надлъже дори Джим Бишоп!
Почуди се какъв ли ще е късметът му тази вечер в „Червено и черно“. Да, Франческа винаги му носеше късмет на покер и той, въпреки късния час, знаеше къде да я открие. Щом я разубедеше да стреля по него, да го удря и да хвърля тежки кристални предмети, щяха да прекарат една прекрасна вечер заедно. Това със сигурност би се оказало по-лесно поносимо от взирането в огъня, докато въображението му до безкрай рисува зеленооки вещици с бакърено червени коси!
42
— Почакай, докато научи, че тя е тук! — каза Лорна Прендъргаст на майка си. Топазените й очи блестяха. — Почакай, докато узнае! Какво мислиш, че ще направи, маман?
Франсоаз, която подобно на дъщеря си бе прекарала трудна и объркваща вечер, каза:
— Но, скъпа, кой знае? Все пак трябва да призная, че тя не е точно това, което очаквах. Хубава е и умна. Жалко, че вие двете няма да се разберете. Може би… — тя погледна Лорна, която се бе нацупила малко — може би е време да се прибираме в къщи. Баща ти и момчетата започват да ми липсват. Чистотата на въздуха и бездънното небе също. Бях забравила колко малка и пренаселена е Европа, а и не обичам особено лондонската мъгла.
— Но, маман! Тъкмо започнах да се забавлявам] Господин Дюмон ме покани да посетя „Кристал Палас“. А следващата седмица на опера. Моля те, маман!
— Понякога заприличваш на дете! Пиер Дюмон е братовчед на госпожа… на Джини. За бога, каквото и да става помежду им, господин Морган и тя като че ли все още са женени!
— Ами… — призна си Лорна сърдито и започна да реши косата си. — Всъщност не ме интересува! Той ми обърна доста внимание, въпреки… появата на тази италианска оперна певица. Казах го само, за да видя какво ще отвърне. А и харесвам братовчед й. Мил е и е истински джентълмен и… наистина мисля, че не го прави заради богатството ми, маман. Искам да кажа, не е някой надут… но забеляза ли…
Докато Лорна и майка й разговаряха, Джини се бе събудила и лежеше в леглото си, изведнъж оказало се твърде голямо, неудобно и меко. Каква напрегната вечер! Беше понесла до края всичко само заради Пиер, макар че й бе доста трудно да се държи възпитано с тази хаплива малка кучка. Смръщи се в тъмното. Не бе научила нищо за Стив, освен дочутото случайно от майката на Лорна, че е подновил връзката си с Франческа ди Паоли. И с Консепсион. Точно Консепсион ли? Как смееше да оставя децата на нейните грижи? Сърцето я заболя при мисълта за тях. Не бе ги виждала повече от година, а паметта на децата е толкова къса. Без съмнение, без леля Селин и Пиер да им напомнят за нея, те я бяха забравили. И как така Стив изведнъж се заинтересува от тях, след като отначало дори не ги признаваше за свои деца? Но това, предполагаше тя, бе типично за Стив. Очевидно си бе останал непредвидим и капризен и тя се надяваше да не се налага да го вижда отново. Само ако хората, които Фредерик бе наел, бяха достатъчно умели в професията си, а се предполагаше, че са такива, имаше шанс да си върне децата и да си иде… Може би щеше да е най-добре да отиде в Санкт Петербург поне за малко. Баща й, императорът, щеше да е очарован да я види, а и там поне щеше да е на сигурно място!
— Не се притеснявай! — бе й казал Фредерик. Мога да наема най-добрите… мъже, които някои от важните ни клиенти използват в бизнеса си. Те са професионалисти, уверявам те, и никой няма да пострада. — След което въпросително бе добавил: — Освен ако не пожелаеш? — което накара Джини да се изчерви. За отмъстителна ли я мислеше? Отвърна му, опитвайки се да предупреди Фредерик, че Стив не бива да бъде предизвикван:
— Той е свикнал да живее за сметка на някой друг и при все че създава впечатление на конте, би могъл да бъде дивашки безмилостен, когато се стигне до физическа разправа. И преди всичко не желая децата да се стряскат.
Фредерик Мец се бе усмихнал, погалвайки я по рамото.
— Не трябва да се притесняваш, уверявам те! За всичко е помислено, включително за бруталния ти бивш съпруг.
Имаше нещо, което не й хареса в последните му думи, но не каза нищо повече, тъй като в този момент бе влязъл Пиер. А точно той, както бе казала на Фредерик, не биваше да знае нищо. Пиер не би одобрил!
Накрая Джини се бе унесла в неспокоен сън, изпълнен с неприятни спомени, които винаги се бе опитвала да изхвърли от съзнанието си, а с настъпването на зората навън воалът на мъглата отвън бе започнал да изтънява.
През няколко улици надолу една двуколка изтрополи и спря пред елегантния апартамент на принцеса Франческа ди Паоли. Съненият слуга отвори на принцесата и придружителя й, и когато се качиха в спалнята, тя веднага освободи сърдитата прислужница Констанца, която злобно погледна мъжа:
— Пак ли ти! И само неприятности с теб. По-добре оня дук. Поне не е бандит от оная дивашка страна, където всички носят оръжия.
