Загубена любов, последна любов

Той видя изненадата й и протегна ръка, за да докосне нейната.

— Искам ръката ти, разбира се — каза той. — И не очаквам да ми дадеш отговор веднага. Но трябва да ти кажа, че искам деца. И още нещо — изобщо няма да ти се бъркам! Ще можеш да правиш каквото си пожелаеш и ако не се срещаме често в леглото, а предпочиташ чужди легла, няма да има проблеми. Свобода в границите на разумното.

Умереност — помисли си тя и си спомни с гняв, че Стив й бе казал същото. — Умереност, която се отнасяше само за нея, но не и за него. Не й се искаше да си разваля деня, мислейки отново за Стив или какво ставаше с децата.

Фредерик усети за какво си мисли, наведе се към нея и каза нежно:

— Днес може да чуеш нещо за децата. Няма нужда да се притесняваш, чуваш ли! А може би когато си отпочинеш психически, ще получа твоя отговор.

— Да — каза тя. — След това ще ти дам отговора си. Благодаря ти, Фредерик.

Той се бе преместил от хотела в собствено жилище и Джини вече ходеше сама при него. Така направиха и днес. Джини се преобличаше, докато той чакаше в другата стая и прелистваше вестниците, които си бе поръчал от Швейцария, Фредерик бе наистина сладък и може би беше типът мъж, за когото тя би се омъжила. Не усложняваше нещата, не изискваше много и беше изключително богат.

Въздишайки, Джини започна да оправя косата си пред огледалото и да си припомня уговорките за остатъка от деня. Трябваше да отиде на Бонд Стрийт за проба на новата си вечерна рокля, която си бе поръчала специално за операта. И ако новият й вечерен тоалет беше готов, тя щеше да се преоблече за вечеря, преди да отидат в „Палас Тиатър“ за вариететното шоу с Лоти Колинс, Леви Систърс и Мари Лойд.

Джини се усмихна при мисълта за реакцията на Пиер. Той не одобряваше вариететните театри и музикхолите, въпреки че Уелският принц и приятелите му рядко пропускаха представление. Горкият Пиер, наистина трябваше да му изпрати бележка. Той трябваше да свиква с мисълта, че тя излиза сама, още повече, че бе зает с Лорна Прендъргаст и майка й.

— Ще те закарам, където отиваш, а после ще мина да те взема — обяви Фредерик, докато й помагаше да се качи в двуколката.

Верен на дадената дума, той я чакаше, когато тя се появи — възхитителна в новата си вечерна рокля. Започна веднага да й изрежда новините, които имаше за нея.

— Погледни! — Фредерик й подаде лист жълта хартия. — Казах ти, че всичко ще мине добре, нали?

Видя объркания й поглед, докато четеше телеграмата, и се разсмя:

— О, това е паролата, която уговорихме, разбираш ли? „Джони и Сара намерени и могат да отидат на училище…“ Това означава, че всичко е минало според плана и че съвсем скоро ще видиш децата си.

Джини преглътна с мъка:

— Кога? — въздъхна и възбудено продължи. — А имало ли е… било ли е необходимо да се употреби… сила?

По лицето на Фредерик премина сянка, толкова бърза, че тя се чудеше дали не е било плод на въображението й. Следа от удовлетворение, може би?

Той увърташе:

— Не, освен ако не се е наложило. Но съм сигурен, че не е. Важното е, че децата са на сигурно място и съвсем скоро ще са в обятията на майка си. — Усмихна се. — Скоро, скъпа. Много скоро. Важно е обаче тази вечер да се държиш както обикновено, сякаш нищо не знаеш. Утре сутринта ще кажеш на братовчед си, че отиваш да яздиш. Ще се срещнем в моя апартамент, за да отидем там, където ще чакат децата.

Джини бе твърде развълнувана и замълча. В края на краищата не очакваше да бъде толкова лесно. Странно защо почувства, че нервите й се изопват.

— Надявам се тази новина да те е успокоила — каза Фредерик, като й помагаше да се качи в очакващата ги карета.

След като потеглиха, той каза:

— Мисля, че ще е добре да заминете за Ирландия. За няколко дни, докато решиш къде би искала да живееш. Смея да се надявам, че ще избереш Швейцария. Много красива страна и много здравословна за децата.

Джини усети, че отговаря механично:

— Да, сигурна съм, че е така. Може би идеята е добра, в случай, че ни… че ме преследват.

Облягайки се върху плюшената тапицерия, на Джини й се стори, че същото странно изражение премина отново през красивото лице на Фредерик.

— О… не мисля, че трябва да се терзаеш за това. — След миг добави: — Способен съм да се грижа за теб. Не се притеснявай, винаги нося пистолет и бастун с шпага със себе си. И минавам за майстор с тези оръжия.

Вечерта мина много бързо. Джини се забавляваше. Пи шампанско и яде хайвер. Изпи доста шампанско през антрактите и се смя през цялата вечер.

През един от антрактите към тях се приближиха няколко души, които Джини едва познаваше, а след това вечеряха заедно. За Джини това бе една превъзходна, разюздана вечер, точно от каквато имаше нужда!

— Да, скъпа! — каза меко Фредерик и тя облегна глава на рамото му, докато каретата трополеше по разбития път. Той я прегърна и усети съблазнителните й гърди, изложени на показ от ниското деколте на новата й рокля.

Защо винаги позволявам волности на мъжете? Колко ли шампанско изпих? — помисли си Джини и, унасяйки се, му позволи да я докосва. Но след като тя не му отвръщаше, той спря, просто държейки я в прегръдките си.

Пътят бе дълъг и Джини ту заспиваше, ту се събуждаше:

— Няма ли още шампанско? — измърмори, и Фредерик извади една студена бутилка от отсрещната седалка.

— Виждаш ли… опитвам се да удовлетворя всяко твое желание — галантно рече той.

Може би никога не бе оценявала Фредерик досега. Опита се да му го каже между пръските от шампанското и уюта на кикотенето им, а той се усмихна и погали рамото й.

— Ах… Както виждаш, внесе толкова смях и възбуда в моя живот. Когато баща ми беше жив, имаше само учене, учене, учене и работа, работа, работа. С теб се научих да играя, нали?

— Всеки трябва да играе и всеки трябва да се научи да се смее! Джини не искаше да се замисля за това, предпочиташе да бъде щастлива, вместо тъжна. След още една чаша шампанско тя каза:

— Фредерик… скъпи, мили Фредерик!

— А, ето че пристигнахме. Надявам се, ще се намери някой, който да те въведе? Аз ще изчакам, разбира се.

— О, Пиер ще бъде много ядосан! Няма ли да влезеш и… да обясниш? Бъди галантен и поеми цялата вина.

— Да, да! Ще поема цялата вина — Той я заведе до вратата, опитвайки се да спре смеха й, в случай, че Пиер чуе и слезе да й се кара.

— Трябва да почукам, но не много силно, за да не събудим Пиер.

Чукчето на вратата изхлопа шумно и накара Фредерик да трепне.

— О, скъпи, сега пък се разхълцах. Може би пих повече шампанско. Старата ми бавачка винаги казваше…

— Мисля, че ти стига толкова шампанско — каза сериозно Фредерик и Джини вирна нос:

— Надявам се, че няма да бъдеш отегчителен! — тя почука отново и чу резето отвътре да се плъзга. — Виждаш ли, някой се събуди и ще ми дадат още шампанско, щом ти не искаш.

Тя почти падна в тъмнината на антрето и една твърда ръка я задържа за рамото.

— Фредерик, обеща да влезеш, не си ли спомняш? Ще пием още шампанско…

И тогава, сякаш от най-мрачните й кошмари, чу гласа, който най-малко бе очаквала, да казва любезно:

— Разбира се, заповядайте, господин Мец. Както разбирам, вие сте господин Мец? И моля, затворете