вратата след себе си.
Той я пусна, за да запали лампата, и Джини изведнъж се разтрепери, сякаш я бяха полели със студен душ.
— Стив? — Джини се облегна на стената, за да се задържи права.
— Не очакваше да ме видиш жив отново — гласът му бе студен и язвителен, като острие на нож, прерязващо нервите й. Парализираше я.
Фредерик каза:
— Вие сте нейният… нейният…
Колебаеше се и Стив го прекъсна спокойно:
— Нейният съпруг. Страхувам се, че да. Поне за момента. Много мило от ваша страна да доведете Джини вкъщи, господин Мец. Предполагам, че и с нея сте били мил.
— Как така сте тук? Няма да ви позволя да я нараните!
Тя не можеше да помръдне, нито да мисли. Видя, че Фредерик да изважда пистолета си. С леко и бързо движение Стив го обезоръжи и захвърли пистолета зад себе си.
— А сега следва шпагата. Вие сте цял оръжеен арсенал, господин Мец! За да пазите жена ми, или за да ви бъде вярна?
— Ако е необходимо — каза Фредерик с глас, който Джини не бе чувала. — Ще те убия.
Острието проблесна злобно на светлината на лампата. Стив се изсмя меко и Джини замръзна.
— Мислиш да свършиш работата, която твоите платени убийци не успяха? — През лицето на Фредерик пробягна тръпка и Стив каза, без да го изпуска из очи: — О, да, знам това. Случайно се разминах по пътя за Девон с каретата, която откарваше децата ми. Единият от тях ми махна, иначе нямаше да ги забележа.
— Така ли? — каза Фредерик и се приближи.
Стив стоеше спокойно с отпуснати ръце, но стойката му беше като на планински лъв, готвещ се за скок.
— Да — каза той. — И случайно децата са при мен. Джини трябваше да ми каже, че няма търпение да ги види. А що се отнася до другия… научих за допълнителните петстотин лири, които е трябвало да бъдат заплатени на един от твоите наемници за моята смърт. Не беше много трудно да го накарам да проговори.
— Опитваш се да ме оплетеш в думите си, но няма да успееш. Ще сложа точка на глупавото ти многословие.
Острието на шпагата трепна и Джини изпищя.
— Не… не правете това! Фредерик, недей, той ще те убие! Аз съм го виждала… как уби друг мъж на палубата на един кораб. Мъж, който… който бе мой съпруг. Той държеше сабята, а Стив бе с голи ръце, но независимо от това успя… успя да го убие! — Споменът я накара да захапе свитите си в юмрук пръсти, за да спре надигащото се гадене — същото както някога, на заливаната от вълните палуба с кървавия труп на принц Иван Сарканов в краката й.
Фредерик Мец се поколеба за миг и в този момент, освобождавайки тегнещото помежду им напрежение, гласът на Пиер Дюмон прогърмя сякаш от небето:
— Какво значи всичко това?
— Фредерик, надявам се, че възнамеряваш да прибереш шпагата си, след като вече разбра кой е господинът. Искам да те попитам и защо водиш братовчедка ми толкова късно.
— Фредерик — нетърпеливо рече Джини, докосвайки ръката му, — моля те, всичко е наред. Трябва да ми повярваш… Съжалявам, вината беше моя!
Пиер слезе по стълбите по халат. Лицето му имаше строго изражение и, обръщайки се към Джини, бе лишено от съчувствие.
— Напълно съм съгласен, че трябва да съжаляваш! Ще си поговорим насаме по-късно, нали, братовчедке? Но засега… — той хвърли въпросителен поглед към Фредерик, който започна да отстъпва, промърморвайки някакво извинение.
— Да не забравиш пистолета си? — със задоволство рече Стив. Очите му все още не се обръщаха към Джини. Пиер подаде малкия „Деринджър“ на собственика му.
— Мисля, че утре ще сме в състояние да поговорим по-разумно. Слугите скоро ще се събудят, ако вече не са го сторили, и си мисля — гласът му прозвуча злокобно, — че е време да оставим насаме господин Морган и неговата съпруга, за да поговорят насаме.
43
Фредерик си тръгна засрамен, а Пиер — предателят! — предпазливо му помаха от вратата на малката библиотека, гледаща към предверието.
— Предполагам, че вие двамата бихте искали да поговорите насаме, независимо от ранния час? Бихте могли, разбира се, да позвъните, в случай че имате нужда от нещо. В шкафа има ликьор, въпреки че… — очите му пронизваха Джини като ножове — тя никога не ги бе виждала такива. — Не мисля, че моята скъпа братовчедка има нужда от още алкохол. Така че, ще се видим утре, след като всички си отпочинем и се успокоим.
Неспособна да се успокои и да намери подходящи думи, Джини бе останала насаме със Стив и легналото помежду им мълчание.
Тя все още мълчеше, заслушана в прашенето на дървата в камината. Тишината тегнеше като камък. Стив си наля питие, без да предложи и на нея.
Как смееше отново да нахлува в живота й по толкова арогантен начин, като че никога не го бе напускал… в нейния дом, държейки се така, сякаш все още имаше някакви права над нея? Сякаш я притежаваше! Джини усети как сърцето й заблъска лудо, свивайки се от страх и гняв едновременно. Тя нямаше да му даде да разбере колко смутена и объркана се бе почувствала! Нямаше да се предаде! Независимо от онова, което щеше да й каже или направи, тя нямаше да се предаде отново!
Видя как той се обърна, сега с чаша в ръка, удостоявайки я със загадъчен поглед. Улови се, че го наблюдава, неспособна да каже или направи каквото и да било, и си наложи да устои на погледа му. Пряко волята си забеляза наситено синия цвят на очите му, които изглеждаха още по-тъмни заради сянката, хвърляна върху тях от дългите мигли. Все едно го виждаше за пръв път. Те бяха двама преценяващи се един друг непознати и Джини с изненада осъзна, че и той я гледа, сякаш никога преди не я бе виждал.
Господи, колко красив бе! Въпреки белега, оставен от сабята на Иван Сарканов и новия — на слепоочието му… а може би именно заради тях. Неканената мисъл, проблеснала в главата й, подразни Джини и тя скръсти ръце в скута си. Разбира се, трябваше да си спомни, че познаваше Стив твърде добре! Изглежда с нищо не бе по-добра от останалите жени, които винаги се бяха заглеждали подире му! А той… очите му, които все още я наблюдаваха, не издаваха нищо.
Вълна на раздразнение се надигна в нея, карайки я да стисне устни. По дяволите, никога не бе успявала да разчете мислите му, с изключение на няколко случая, в които го бе сварила неподготвен. А сега… какво виждаше той, изучавайки я така внимателно? Защо не казваше нищо?
Те продължаваха да се гледат един друг и все още не бяха продумали. Потръпвайки, Джини забеляза, че бялата ленена риза на Стив е опръскана с кръв. Върху нея бе надянал широко черно сако, което изглеждаше измачкано и също покрито с тъмни петна. Той изглеждаше… изглеждаше така, сякаш се бе сражавал с някого! И като че ли не го бе грижа какво щеше да си помисли за вида му тя или който и да било друг.
Най-малкото, което й дължеше, след като така я бе изплашил, бе едно извинение или някакво обяснение! Докато бяха женени, той я бе лъгал, мамил и унижавал… бе имал връзка дори с мащехата й. На практика я бе принудил да го напусне. А накрая открадна децата й…
— Изглеждам ли… по-различна от преди? Защо ме гледаш така?
Не бе възнамерявала да започне първа, нито да прозвучи толкова предизвикателно, но думите сами се изплъзнаха от устата й. Ядосана, тя видя как ъгълчето на устата му потрепна, но гласът му бе равен и
