— Как можем да платим за фермите или за каквото и да било, когато от един век ни експлоатирате? — възрази Пака.
— Може би искате да кажете, че при пристигането ни на планетата сте имали купища пари, които ние сме присвоили? — ехидно попита Блейк.
— Не, ние имахме планета и вие я присвоихте!
— Моля ви, господа! — намеси се Уилис. — Явно този въпрос е твърде болезнен. Нямаме за цел да го решаваме днес и е безсмислено да спорим кой какво е изгубил. Тук сме, за да постигнем мир и да решим въпроса за конституцията, а другият проблем изисква по-продължителни и сериозни преговори.
— Има и още един, който върви ръка за ръка с него — подхвърли Блейк.
— За какво става дума?
— За пропорционалното участие в управлението. Не можем да допуснем такова нещо.
— Виждате ли? — ядосано произнесе Пака. — Казах ви, че тази среща е обикновен фарс.
— Нека да довърша. В момента хората владеят деветдесет и пет процента от богатствата на Рокгардън. Ние притежаваме всички мини и, както посочи господин Пака, по-голямата част от земята. Това са отрасли, които не съществуваха до идването ни на планетата и които са облагодетелствали и двете раси. Мините осигуряват работа на каримонците от деня на откриването им, а откакто създадохме селско стопанство, никой от тях не гладува. Само че на Рокгардън има милиард каримонци и по-малко от три милиона човека и техният брой може би ще намалее до два милиона, преди да сме уредили сегашното положение. Получат ли каримонците пропорционално представителство, от този момент нататък нито един човек не ще може да упражнява реално някаква власт и ще бъдем напълно безпомощни пред произвола на каримонското правителство. Ако господин Пака реши да издаде указ, според който ферма от десет хиляди акра да се продава на пазарна цена един кредит, как можем да протестираме или да се борим срещу подобен акт?
— Значи ни обещавате право на глас за всекиго, а в същото време искате да приемем конституция, според която ще получите деветдесет процента от властта в новото правителство? — попита Пака.
— Не настоявам за някакъв определен процент — отговори Блейк. — Просто казвам, че пропорционалното представителство е несправедливо и неприемливо за нас. Като много други хора аз също смятам Рокгардън за своя родина и нямам никакво намерение да я напускам. Ето защо предпочитам да осигуря правата си сега, вместо да воювам за тях след време.
— Каквито и аргументи да използвате — подметна Пака, — едно е ясно: на практика искате всеки човешки глас да се зачита, а от нашите да се брои един на милион.
— Такова ли е вашето предложение? — поинтересува се Блейк.
Пака се изправи, хвърли му презрителен поглед и напусна залата, без да произнесе нито дума.
— Господи, какво стана! — завайка се полугласно Уилис и се обърна към един от асистентите: — Някой трябва да го спре!
— Той ще се върне — обеща Блейк.
— Защо сте толкова сигурен? — попита Селабали.
— Защото знае, че докато сте тук, планетата се управлява от тулабет, а това му отърва толкова, колкото и ако беше човек.
— Грешите, Джон Блейк. Ние вече не сме тулабети, фани и рако. Сега сме просто каримонци.
— Ще видим — изрече Блейк самоуверено.
Пет минути по-късно до залата за преговори стигна слух, че Томас Пака се е върнал в щаба си в хотела, но ще вземе участие в следобедното заседание.
Първата мирна конференция не постигна кой знае какви реални успехи, но ясно показа, че Джон Блейк искрено желае да преговаря и че Обедине-
ният фронт на Каримон няма намерение да продължава войната, докато не загине и последният човек.
Пет седмици по-късно обаче се проведе нова конференция, която не беше излъчена в Републиката. В нея взеха участие Пака, Селабали, Блейк, Уилис и двадесетина признати авторитети от Отдела за конституционно право. Резултатът от нея беше, че се стигна до прекратяване на военните действия и изработване на нова конституция.
Документът съдържаше четиридесет и седем печатни страници, но най-същественото се свеждаше до следното:
Името на планетата отново официално ставаше Каримон.
Всяко разумно същество, живеещо на Каримон, автоматично ставаше негов гражданин и получаваше правото на глас.
Управлението щеше да се осъществява от един законодателен орган, състоящ се от двеста и петдесет членове. За период от дванадесет години тридесет от местата се запазваха за хората, които можеха да налагат вето върху всеки законопроект, нанасящ ущърб на тяхната раса. След изтичането на тези дванадесет години щеше да влезе в сила пропорционалното представителство. (Пака не беше съгласен с това положение, а за Блейк то беше още по-неприемливо, но това беше най-добрият пазарлък, който успя да направи. Той поне осигуряваше на хората му още дванадесет години господстващо положение.)
Предвиждаше се и създаването на Върховен съд, като всички членове щяха да се назначават от губернатора.
Цялата планета щеше да се управлява от един губернатор.
В деня, в който конституцията беше подписана, трима граждани на Каримон обявиха кандидатурите си за губернатор: Мозес Селабали, Томас Пака и Джон Блейк.
— Господин Блейк?
Блейк вдигна глава от писалището и видя застаналия на вратата отец Джана.
— Влезте — покани го той, изключвайки компютъра, и се облегна назад.
— Благодаря. Сигурен ли сте, че не ви преча?
— Ни най-малко — увери го Блейк. — По дяволите, тъкмо преглеждах прогнозите за изборните резултати. Още три месеца и ще изхвърча оттук.
— Така е — съгласи се Джана. — И аз видях данните.
— Какво пък, нищо не може да се направи. Ще си осигуря място в парламента, но няма начин човек да победи змия в общи избори за губернатор.
— Точно за това дойдох да поговорим.
— За шансовете ми на изборите?
— Не, за моите шансове.
— Вашите?
Джана кимна.
— Нямам доверие на Томас Пака, господин Блейк. Всеки път, когато го чуя да говори, ми е все по-трудно да видя в него човека, когото познавах навремето. — Той замълча за миг, после продължи: — Той е фани и като такъв е в най-облагодетелствано положение, тъй като фаните са повече от тулабетите. Не искам той да спечели. Томас Пака е опасен демагог и трябва да бъде отстранен.
— И смятате, че вие можете да го победите? — Блейк не успя да скрие учудването си.
— Не, не съм изгубил чак дотам връзка с действителността. Но и аз съм фани. Ако обявя кандидатурата си, може би ще успея да привлека достатъчен брой гласове, за да спечели Мозес Селабали.
— Не искам да ви засегна, отче Джана — отвърна малко грубовато Блейк, — но едва ли ще можете да привлечете и два процента от гласовете на фаните. Пака е техният герой, а вас продължават да ви смятат за предател.
— Знам, че не съм полулярен — съгласи се Джана, без да дава вид, че е засегнат. — Но ако има някакъв шанс да го отстраним, аз бих изтърпял всички унижения и оплюването, на които без съмнение ще бъда подложен.
— Благороден замисъл и аз високо го оценявам, но начинът да бъде победен не е този.
— А има ли някакъв начин?
— Може би.
— Какъв е той?
