Пака в отговор издаде заповед за арестуването на Селабали и прати военна част в Мастабони да го залови. Тулабетите отказаха да го предадат и един вбесен офицер заповяда на войниците си да стрелят срещу тълпата.
Резултатът беше седемдесет и трима убити тулабети и бунтове във всички тулабетски градове. Пака прати още войници да усмирят вълненията, като им нареди да стрелят само при самозащита. Имаше три хиляди двеста четиридесет и един случая на самозащита през първата седмица и изведнъж оръжията, укрити след войната, отново излязоха на бял свят, бяха смазани, лъснати и използвани срещу каримонската армия.
Когато след около два месеца пушилката се разсея, повече от шестдесет хиляди тулабети бяха мъртви, три села бяха сравнени със земята и се носеха слухове, че Мозес Селабали е избягал от Каримон. Едни разправяха, че се укривал на Флауъргардън, според други бил на Голдстоун, а имаше и такива, които твърдяха, че убеждавал представители на висшите политически кръгове на Делурос VIII да свалят губернатора от власт.
Скоро след тези събития Блейк поиска среща с Пака, който се съгласи да го приеме.
— Тук има промени — забеляза бившият губернатор, когато го въведоха в кабинета.
— Кабинетът вече не служи на човек, така че и мебелировката не е пригодена за хора. Ако желаете, ще пратя да ви донесат стол.
— Не, ще поседна ей тук — отказа Блейк и се настани на един стол, изработен по каримонски модел.
— Слушам ви, господин Блейк.
— Ще говоря без заобикалки. Тази кървава баня може да ви навлече гражданска война, ако не сте достатъчно внимателен.
— Моето правителство няма да позволи въоръжени безредици нито сред хората, нито сред каримонците. Тулабетите трябва да бъдат… — Пака се затрудни в избора на думата — …трябва да бъдат усмирени.
— Това е официалната ви версия, ясно — прекъсна го Блейк. — Само че ние с вас знаем — и привържениците на Селабали също знаят, че тулабетите не бяха въоръжени, докато вашите войници не започнаха да ги използват за мишени.
— Сега те са въоръжени и това е главното.
— И ако изтребите още петдесет хиляди гласоподаватели на Селабали, преди да се разоръжат, сигурно няма да проливате горчиви сълзи на отчаяние! — ухили се Блейк.
— Нямате право да говорите така на губернатора на Каримон! — избухна Пака.
— Дори това да е самата истина?
— Мога да наредя да ви хвърлят в затвора за подобно предизвикателство!
— Така е — съгласи се Блейк. — Но от това заплахата от гражданска война няма да стане по-малко реална. Тук съм, за да ви посоча изход. Ако обаче не ми дадете възможност да говоря искрено, аз също мога да си тръгна и да оставя правителството ви да иде по дяволите!
Той си даде вид, че иска да стане, но Пака го спря.
— Говорете.
— Така вече е по-добре — успокои се Блейк, запали пурата си и се приведе напред. — Нужни са ви две неща, господин Пака. Първо, подкрепа от някого другиго освен фаните и, второ, някакъв наистина ефектен жест на примирение с тулабетите. Готов съм да ви осигуря и двете.
— И това е всичко?
— Това е всичко.
— Има и някаква цена, предполагам?
— Всяко нещо си има цена, господин Пака — усмихна се Блейк.
— Да чуя тогава предложението и цената, после ще решавам.
— Да, така е справедливо — съгласи се Блейк. Той издуха струя дим от пурата си и с удоволствие забеляза, че ноздрите на домакина му се сгърчиха от отвращение. — Както вече казах, трябва ви подкрепа и от другаде, не само от собственото ви племе. Моята група ще се обяви в защита на действията ви срещу тулабетите и ще подкрепи кандидатурата ви на изборите идната година. — Блейк замълча, изчаквайки реакцията на Пака, но лицето на губернатора беше като безизразна маска. — Ще трябва също да направите някакъв великодушен жест, с който да впечатлите тулабетите. Ние сме готови да отстъпим на правителството десет квадратни мили обработваема земя южно от Мастабони срещу петдесет процента от пазарната є цена, която ще можете да разпределите между милионите желаещи тулабети в израз на добра воля.
— А цената?
— Както ви казах, петдесет процента от пазарната.
— Не се правете на глупак, господин Блейк. Каква е цената?
— Действащата конституция има още пет години срок, преди да бъде заменена от нова — по ваш проект. Предполагам, че тогава вече нито един човек няма да се добере до вашия парламент. — Той се вгледа в оранжевите котешки очи на Пака. — Трябва да ми обещаете никога да не приемате програма за преразпределение на земята, докато заемате тази длъжност. Това е моята цена.
— А ако откажа?
— Няма да откажете, защото знаете, че това е в интерес на Каримон.
Пака сведе глава и се замисли. Дългият му език разсеяно се стрелкаше между устните. Накрая се изправи и погледна посетителя си в очите.
— Съгласен съм с предложението ви. Но трябва да добавя и своето условие.
— Какво е то?
— Мълвата за това споразумение може да ми създаде политически неприятности. То трябва да остане в тайна. Ако разбера, че сте казал на още някого, ще се чувствам свободен да се откажа от него.
— Как бих могъл да го осъществя, щом само ние с вас ще знаем за него?
— Както вече казахте, аз знам, че преразпределението на земята не е в интерес на Каримон — отвърна Пака.
Сега беше ред на Блейк да се замисли. Най-сетне той кимна.
— Губернатор Пака, печелите сделката.
Той протегна ръка. Пака я погледна за миг, после се насили и я пое.
Томас Пака спечели с лекота, макар и не с този огромен превес, който беше постигнал в първите избори. Тулабетите подкрепиха Мозес Селабали, чието име се появи на бюлетините, макар самият той все още да беше в изгнание някъде из Републиката, но иначе изборите протекоха мирно.
Добрият политик радва поддръжниците си, а с течение на времето Пака се беше превърнал в истински политик. Когато пораженията от войната бяха възстановени и рудодобивът и промишлеността си върнаха някогашния размах, в хазната потекоха повече пари. Те никога не стигаха, но Пака ги използваше всичките в полза на фаните. Училищата и болниците, за които успяваха да наберат персонал, бяха все из страната на фаните, пътищата с нови настилки водеха към селата на фаните, заемащите правителствени длъжности бяха все фани. Хората можеха сами да се погрижат за себе си, а грижите на Пака бяха насочени към останалите му избиратели.
Година по-късно страната на тулабетите беше обхваната от нови вълнения. Една поредица от съоръжения на река Пунда беше пресушила водните им запаси, молбите им за държавни длъжности биваха отхвърляни, училищата им не отговаряха на предназначението си, медицински грижи почти липсваха. Космодрумът „Мозес Селабали“ не беше модернизиран и по-големите кораби, влезли в употреба напоследък, кацаха на космодрума „Пака“ в Талами, което означаваше, че пътниците ще предпочетат да похарчат парите си при фаните, вместо при тулабетите.
Пака обаче знаеше докъде може да се разпростира, преди да му се наложи да направи нов жест към тулабетите. Когато му дойде времето, той обяви амнистия за Мозес Селабали и го покани публично да се присъедини към правителството. Предложи му всяка предпочитана от него длъжност с изключение единствено на Министерството на отбраната и на губернаторския стол. Селабали разбираше, че ще бъде по-полезен на народа си, ако сключи мир с Пака и приеме ръководна длъжност, вместо да продължава безсмислената си опозиция от светлинни години разстояние. Той се съгласи и прие поста министър на
