Князът останал, като гръмнат, на местото си.
36. За решението на съвета
Да зависело от момъка, той би тръгнал веднага, но костеният меч не бил у него. Той се замислил за баща си, който лежи ранен — може би, на смъртно легло — и не ще дочака сина си. Станало му още по- тежко, като си спомнил думите на роба, че само той може да излекува царя. Дошло му на ум и за момата- магьосница, която черният мъж нарекъл годеница на Великия Дявол. Тогава му хрумнала неочаквано една мисъл: дали момата не е пратила роба да го излъже, само за да се върне по-скоро и да й даде бръмбара, та тя да освободи годеника си?
Князът не знаел, дали е право подозрението му, или пък робът му е казал истината. Но все пак, при мисълта, че всичко, що чул, може да е лъжа, му олекнало.
Додето мислел, кое е право и кое — не, в спалнята влязло джуджето с жезъла, което било поканило вечерта гостите да минат в трапезарията.
То застанало с почит пред княза, поклонило му се и рекло:
— Господарю, направете ми честта да ме последвате. Нейно Величество желае да поговори с Ваше Височество — ако е възможно — още сега.
Князът тръгнал след джуджето.
То го повело; минали през много заплетени коридори и стаи, за да отидат в широкия престолен чертог, украсен разкошно. По стените му били накачени позлатени скелети на чудовища, които живеят в черните гори и горчивите езера на подземното царство. По костите на тия скелети били накачени различни украшения. От потона висели огромни полилеи, направени от кости на големи чудновати риби, също позлатени и накичени с изделия от седеф, черни кристали, морски звезди, бисерни нанизи и пъстри мидени черупки. Подът бил постлан с дебели губери, изтъкани от шарена морска трева.
Джуджето се спряло пред престола на чумата, която станала, щом се приближил князът. Той й се поклонил и целунал ръката, която му протегнала.
После му казала:
— Имам да ти съобщя важно решение. Съветът на моите министри и главни царедворци — рицарите на Мрака, Войната и Смъртта, пажовете на Греха, Глада и Бедата, великите духове на Водата, Земята, Огъня, Въздуха и деветдесетте пратеници на злодеянията — се събра тази нощ и реши да направим още днес твоята сватба с княгинята на подземното царство, моята дъщеря. Трябва да ти съобщя и това, че утре вечер ще има голям съвет; той ще избере заместник на Великия Дявол, който е лишен от власт. Мнозина от моите съветници искат да бъдеш избран ти. Такава е и моята воля, затова трябва да се приготвиш, та тази вечер да приемеш брачния венец.
След това, чумата слязла от престола си и изпроводила рицаря до прага на престолния чертог, а джуджето го отвело от там до спалнята му и се изгубило.
37. За пъстрото охлювче
Князът изпаднал от чудо в чудо.
Току-що си излязло джуджето, ето че в стаята се разнесъл, откъм кулата на потона, силен шум — сякаш прииждат бурни вълни. В същия миг стаята се изпълнила с дребни чудновати същества — голи човечета с люспеста кожа, като на риба, с ципа между пръстите, с дълга лигава опашка — като на попова лъжичка — и с големи ококорени очи, също като на жаба. Те всички закрякали весело и почнали да подскачат около княза, който не можел да разбере, защо му се радват.
— Навярно, — помислил си той, — тия рибообразни дяволчета си мислят, че съм вече избран за заместник на Великия Дявол. Весело би било, ако всичките ми поданици бяха все такива.
В това време, обаче, шумът се усилил — като че ли водата влачи и обръща огромни камъни. Докле князът се опомни, като вихър влетял по отвесния пробив в стаята Великият Дух на Водата.
Той подал на момъка костения меч, като му поблагодарил от все сърце и му казал, че никога не ще забрави голямата услуга.
— Ти спаси, — рекъл той, — цялото ми царство, което щяха да завладеят мои врагове, ако не бях отишъл навреме. Моето желание да ти се отблагодаря, е много голямо, но за сега ти нямаш нужда от мен. Все пак, ще ти дам за спомен едно малко охлювче — толкова малко, че можеш да го скриеш под езика си. Вземи го и го сложи още сега в устата си, защото — да ти кажа право — никой не знае, що го очаква. Ако стане нужда да ти потрябвам, извади го и духни в него — аз ще дойда на часа при тебе.
И той подал на момъка дребно шарено охлювче. Не живо, разбира се, а само черупка. То било малко, колкото зърно от леща, и много хубаво изписано. По него били изобразени в много умален вид всички морски чудовища, които служат на Великия Дух на Водата. Магьосната сила на това охлювче била такава, че — като духне човек в него — притичали му се на помощ всички изписани чудовища, а и самият Велик Дух на Водата идвал да го защити или да му помогне.
Князът се много зарадвал на тоя подарък и — за да го не изгуби — сложил си го под езика. Нему се искало да разпита Великия Дух на Водата, вярно ли е онова, що му бил съобщил черният роб; искал да го запита и за много други неща — за онова, що видял в подземните стаи, за намеренията на царицата-чума, за нрава на дъщеря й; но той все не забравял обета си да мълчи.
Види се, че Великият Дух на Водата разбрал всичко това. Той погледнал проницателно княза и му рекъл:
— Много неща има да ти съобщя, но някои е още рано да узнаеш, а други е добре никога да не узнаваш. Което мога да ти кажа сега, ще ти го кажа. Слушай внимателно!
38. За тайната на подземните стаи в двореца на чумата
Великият Дух на Водата почнал тъй:
— Аз те видях, когато слезе на два пъти в подземието, — и той посочил пода под леглото, където не личало, че има отвор — толкова добре се затварял капакът.
— Ти не видя всичко, що има там, но аз ще ти обясня онова, което си успял да видиш. Освен двете стаи, в които можа да надникнеш, има още две. Тия четири стаи са големи килии в затвора на чумата. Има и други — малки килии, много на брой, във всяка от които лежи само по един затворник; но за тях не е позволено да се разказва.
В първата килия, която видя, чумата е затворила Духа на Братството, който е най-големият враг на всички злини. Едно време, когато той беше свободен и живееше между людете, те се обичаха и работеха братски, помагаха си един на друг. Те бяха щастливи. Но чумата и Великият Дявол успаха да хванат Духа на Братството, преобразиха го на крилат козел и го затвориха в тази килия. Те запалиха сто и двадесет огнени стълпа, които горят и не изгарят, защото въоръжени стражи постоянно се сменят — да подклаждат огъня и да пазят затворника. В ония страшни пламъци човек би изгорял веднага, но Духът на Братството е безсмъртен — нему те не могат стори нищо. Той е горд и, макар че каменните плочи го парят, та трябва постоянно да подскача, от устата му никой не е чул до сега вик; той не само не се оплаква от мъките, ами се дори преструва, че му е драго, та подскача тъй — като че ли танцува.
Стига ти да знаеш това за първата килия. А за втората, която също видя, ето що мога да ти кажа. Над чумата, над всички подземни духове, па и над духовете на Водата, Огъня, Въздуха и Земята, царува един много силен дух — Великият Дявол. Преди години той се скарал с някакъв стар магьосник, който му бил направил много голяма услуга.
Ще ти кажа — и каква е била услугата, и защо се скарали те. Великият Дявол се избира да управлява подземното царство сто години. Но той може да бъде свален от престола, ако духовете, които управлява, са недоволни от него. На тоя престол може да седне дори и някой опитен магьосник, ако е получил от Великия Дявол безсмъртие, сиреч — ако е добил сила, която крепи тялото му и го пази от смърт. Такъв човек го не хваща никаква болест и никой не може не само да го убие, но дори и да го нарани; той не се бои ни от отрова, ни от оръжие, ни от пожар, ни от корабокрушение.
Такава сила искал да получи оня магьосник. Той правил големи услуги на тогавашния Велик Дявол — а
