дошъл на това сборище и сам Великият Дявол — оня, който е началник на всички зли духове и черни магьосници по света.
Дъщерята на магьосника била, разбира се, там. Цялата гора била пълна с магьосници, врачки, вещици, знахари и врачове.
Момата била най-хубава от всички и Великият Дявол я харесал. И тя го харесала. На трапезата седели един до друг и си приказвали цяла нощ, додето другите играели и се веселели. Тогава момата узнала най- тънките тайни на магьосната наука и разбрала всички тъмни неща, за които се дори и не загатва в книгите.
От тогава момата и Великият Дявол почнали да се срещат често. Ако не всяка нощ, то поне през нощ или две, дяволът отивал да причака момата под големия орех, край крепостта. Магьосницата излизала по един подземен проход да се срещне с него.
Те обикаляли през нощта заедно всички сборища. Посещавали много подземни дворци, пещери и кули, дето се събират дяволи, дяволици, чудовища, магьосници и вещици. Там се забавлявали, играели, танцували и се веселели до зори. На сутринта момата се намирала пренесена на леглото си, дълбоко заспала.
За всичко това се научил старият магьосник. Той узнал тия неща от своите роби — духовете. Домъчняло му, че момата ще си продаде душата на дявола, та — като умре — душата й ще се лута по тъмни и лоши места и ще страда, докле изкупи греховете си.
Той влизал нощем, когато дъщеря му излезе, в стаята й, ръсел леглото й със светена вода, но капките се превръщали на пламъчета и прогаряли леглото.
И сутрин идвал, додето тя спи. Кадял в стаята тамян и пръскал с китка босилек светена вода. Тогава момата начевала да се тръшка на леглото, сякаш под нея има жарава, да надава страшни писъци и да се хвърля, като луда.
Старецът разбрал, че не може вече да й се помогне с нищо. Той й говорил много пъти със строг глас, че е тръгнала по лош път, но тя му се смеела в очите. Дори му се хвалела, че знае големи тайни, каквито не знае ни той, ни, който и да е от другите магьосници.
12. За бръмбара и тайната му
Един ден магьосникът узнал, че Великият Дявол ще дойде да прекара тая нощ в стаята на дъщеря му.
Той се приготвил да го улови и свърже с вълшебство. Когато момата излязла, за да посрещне при ореха дявола, баща й влязъл в нейната стая, нарисувал отвътре на прага страшната звезда с пет лъча, от която бягат злите духове, и се отдалечил, та се скрил в коридора, зад вратата.
Когато дяволът дошъл с момата, той влязъл в стаята, но се сковал на прага, защото не смеел да прекрачи страшния знак. Момата била вече вътре и чакала гостенина. В това време магьосникът побързал да начертае същата магична звезда и на външния праг, а сетне се скрил в един ъгъл.
Дяволът треперел от страх, затворен от двата образа, но нямал сила да ги прескочи, та не можел нито да влезе в стаята, нито да излезе из кулата. Момата го гледала зачудено и не разбирала нищо. А той стоял, като вкаменен, и не можел да си махне погледа от страшните образи. Дъщерята на магьосника ги видела тогава и разбрала, че баща й ги е начертал. Тя се спуснала да изтрие образа, но видела, че е невъзможно: колкото по-силно натискала, толкова по-дълбоко се врязвало магичното изображение.
В това време вратата се отворила с трясък и в стаята влязъл старият магьосник. Той изрекъл с гръмлив глас едно страшно заклинание и Великият Дявол се превърнал на бръмбар, като запазил на гърба и на корема си изображенията на своята власт.
Магьосникът го взел в ръка и го отнесъл в своята кула. Но с някакви тайни вълшебства момата успяла да помогне на своя обичен да избяга и дяволският бръмбар изхвръкнал през прозореца.
Понеже магията била на половина разтурена, нейната сила се обърнала против самия магьосник; той се разболял. Можел да оздравее само тогава, когато някой улови отново бръмбара.
Вечерта бръмбарът хвръкнал, за да потърси своята обична, но сгрешил и влетял в твоята стая.
Ти сега разбираш, мое дете, какъв е тоя бръмбар и защо го търсят и бащата и дъщерята. Оня, който улови това насекомо, може да добие голяма власт, ако разбира от магии. Чрез него той може да принуди всички зли духове да го слушат и като роби да му слугуват. Затова магьосникът го търси постоянно по всички стаи на двореца.
И друго ще ти кажа, сине мой, — добавил отшелникът. — Откак Великият Дявол се е лишил от своята власт, понеже е преобразен на бръмбар, — бесовете, които са му подвластни, не знаят, що да правят.
По света е настанала голяма безредица. Духът на чумата върлува, където си ще. Духът на войната погубва, когото си иска. Тия духове са останали без господар, та се чудят, що да правят. Ако човек знае, как да постъпи, той може да завладее с тоя бръмбар цялото дяволско царство и да стане най-силен от всички магьосници.
Но то е опасна работа, сине мой, и ти не бива дори и да мислиш за нея. Помни, че всички магьосници — дори и добрите между тях — умират от чужда ръка или биват разкъсани от невидими злосторници; духовете винаги си отмъщават на оногова, който ги е принуждавал да му слугуват.
13. За вълшебното оръжие
Късно през нощта било, когато инокът свършил своя разказ. Старецът изпроводил княза до стаята му и още веднъж му напомнил, че магията е нещо опасно, — да се не залавя за нея.
Момъкът спал тая нощ добре.
Сънят му бил лек.
На сутринта стражите му съобщили, че магьосникът дирил през нощта нещо из целия дворец; той поискал да влезе и в престолния чертог, но стражите му преградили пътя. Той бил толкова ядосан от това, че когато си тръгнал за към кулата, заплашил и придворните, и стражите, па и самия княз с големи злополуки.
Като чул това, момъкът отишъл при младата магьосница. Тя го посрещнала с голяма радост, защото мислела, че иде да й каже, къде се намира бръмбарът.
— Каза ли ти нещо баща ми? — запитала тя княза. — Научи ли се, къде е дяволският бръмбар?
— Всичко знам. Знам и това, което ти не пожела да ми кажеш. Научих се — и какъв е тоя бръмбар, и отде е дошъл, и къде е отишъл.
Момата се смутила при тия думи, изгледала княза с недоверие и рекла:
— Не ми се вярва — баща ми да ти е казал всичко. Не ти ли се струва, че те е излъгал? Кажи ми тогава, отде се е явил бръмбарът?
— От подземното царство, — отвърнал момъкът. — Но, преди да стане бръмбар, той е бил дявол, господар на всички дяволи.
— Добре, — рекла момата още по-смутено. — Вярно е. Ами къде е сега бръмбарът?
— В двореца, — отговорил князът. — На тъмно е, на топло е, на скрито е. Кажи ми сега ти, как да отида при чумата.
— Ще ти кажа, — рекла момата, — но то ще стане довечера, когато всички заспят. За да те не видят стражите, че излизаш от крепостта, аз ще те изведа по таен подземен проход.
Тя му казала тъй, защото мислела, че — додето князът отиде в двореца на чумата и додето се върне — тя ще успее да намери дяволския бръмбар и да разтури магията. А князът пък си мислел, че — като отиде при чумата — от нея ще научи, що да направи с бръмбара.
Тоя ден момъкът прекарал в стаята си.
Било влажно и мъгливо. По двора се не показвали люде. Магьосникът не дошъл при княза. Дошъл само инокът. Князът не му казал, че има намерение да отиде при чумата, но го запитал, — що е най-добре да направи човек, ако изпадне в голяма опасност и не вижда помощ от никъде.
— Нима не знаеш? — рекъл зачудено изповедникът. — В колкото страшна опасност и да изпадне човек, той трябва да се надява на Бога. Нему трябва да се помоли — и помощта ще дойде веднага. Ако споменеш Божието име благоговейно и с вяра — и се прекръстиш, зло няма да те налети. Но сърцето ти трябва да
