това да се отразява на качеството на работата — бързо отвърна Кейт.
— Тъй, тъй — кимна Д’Арси, очевидно доволен от отговора, после шеговито размаха пръст. — Ако вие, държавните служители, продължавате да ни разочаровате, ще спрем чековете, които подпомагат предизборната ви кампания…
— Не го правете тъкмо сега — погледна го с престорена загриженост Чарлс. — Наближават избори, ще имаме нужда от няколко по-тлъсти сумички!
— Няма — засмя се Джеймс. — Ти беше прав, Чарлс… Твоята Кейт наистина си я бива. И затова мисля да я отмъкна за малко, искам да я представя на някои хора… — В очите му блеснаха весели искри. — Как иначе ще ти осигуря тлъстите сумички?
— Имаш право — засмя се Чарлс и остана загледан след тях.
Чарлс Римън беше доволен, че Джеймс и Кейт си допаднаха. Той считаше себе си за откривател на таланти, а когато за пръв път видя на какво е способна в работата си красивата прокурорка, беше наистина впечатлен.
Все още помнеше вълнението, което го беше обзело, докато слушаше първата й пледоария, виждаше очите й, блеснали от вълнение. При това какви очи: огромни и леко издължени, с тайнствени зеленикави отблясъци в зениците. Не пропусна да забележи и стройното й гъвкаво тяло с дълги бедра, което крачеше напред-назад пред банката на съдебните заседатели. Нито пък късо подстриганата коса с медни отблясъци, извитите черни вежди и блестящата кожа на лицето с цвят на слонова кост. И веднага реши: тази надарена с остър ум красавица трябва да бъде привлечена във фирмата му. И в личните му покои…
Усмихна се на популярен телевизионен водещ, беше му приятно да е сред известните личности, които се бяха събрали тук. Дълбоко в душата си се гордееше от факта, че момчето, родено в семейството на бедни емигранти, издържащи се единствено от това, което получаваха в мизерната фамилна бакалница, беше успяло да се превърне в човек, с когото се съобразяват всички. Повечето от хората в тази зала често употребяваха една максима, която го изпълваше със задоволство и чувство за триумф: „Ако искаш да ти се свърши работа, потърси Чарли Римън…“. Обичаше да върши услуги, те правеха живота му вълнуващ и приятен.
Особено много обичаше да гради нечия политическа кариера. В случая с Кейт удоволствието му беше двойно, тъй като тя беше не само умна и мотивирана, но и решителен боец за своята кауза. Чарлс беше убеден, че пред нея лежи блестящо бъдеще.
Придружавана от Джеймс, Кейт стискаше ръце, усмихваше се и отговаряше на купища въпроси. Това продължи доста време, после домакинът ловко я откъсна от поредната групичка и я вкара в едно от страничните помещения за кратка почивка.
— Е, как ви се струва? — попита с усмивка той.
— Страхотно — отвърна ентусиазирано тя. — Но и вашите приятели си ги бива, особено във въпросите…
— Не се ли радвате, че сте си написала домашното?
— Аха, значи го забелязахте…
— Аз съм от онези, които не пропускат нищо. А хората искат да знаят мнението на кандидата за обществен пост по всички въпроси, които ги вълнуват…
— Трябва да благодаря на Чарлс — призна тя. — От него научих толкова много!
— Очевидно сте била добра ученичка — кимна Джеймс д’Арси. — Чарлс твърди, че вече сте готова за голямото надбягване…
Очите им се срещнаха, устните на Кейт се разтеглиха в признателна усмивка.
— Искам да ви благодаря за помощта тази вечер — каза тя.
— Не вярвах, че хората ще изразяват готовност за финансиране на толкова ранен етап… До изборите за съдебна власт има почти цяла година.
— Това не пречи да започнете по-раничко — отвърна Джеймс. — Освен това никой не смее да ми откаже…
— Виждам — кимна тя и хвърли любопитен поглед към малкото тефтерче с черни кожени корици, което се появи в ръцете му. Джеймс д’Арси беше един от най-важните клиенти на „Манинг & Андерсън“. Поведението му беше безупречно, но под него се усещаше наличието на някаква твърдост, дори грубост.
— Записвам си всичко — размаха тефтерчето той, почувствал любопитния й поглед. — Освен това го правя така, че всички да ме видят. По този начин съм сигурен, че никой няма да направи опит за измъкване на по-късен етап… — Тикна тефтерчето във вътрешния си джоб и добави: — Елате да кажем здрасти на губернатора.
Губернаторът Брандън енергично разтърси ръката на Кейт, а Д’Арси дари с приятелско потупване по гърба.
— Кейт има някои идеи за подобряване на юридическата ни система — започна без заобиколки Джеймс. — Ако й се даде шанс, с положителност ще подпали няколко дебели задника… Знаеш какво имам предвид.
Губернаторът я погледна с неприкрит интерес.
— Бих искал да чуя тези идеи. Да поговорим по-късно, искате ли?
— Разбира се — усмихна се тя.
— Много добре, много добре… — Очите на губернатора вече гледаха някъде зад тях. — А, ето го и сенатор Хардин… Моля да ме извините.
— Давай — кимна Джеймс и погледна някак разсеяно часовника си. — Кейт, ще ви оставя за няколко минути… Искам да разбера защо се бави съпругата ми.
