— Разбира се — отвърна Кейт и го проследи с очи. Не пропусна да отбележи, че усмивката напусна лицето му още преди да стъпи на извитата мраморна стълба за горния етаж.
— Не забравяй на какво е способен този човек — промърмори Сандра д’Арси, изправена пред позлатеното огледало на безценната си тоалетна масичка в стил „Луи XIV“. — Той има повече власт от Бога!… — До слуха й достигаше шумът от приема долу, но в душата й нямаше никакво желание да се присъедини към Джеймс. Светски хора, политици… Уф! Приятелите на съпруга й бяха страхотно отегчителни. Огънчето на цигарата й светеше ярко в полумрака на стаята, тапицирана в убиторозово и пенливо зелено.
Говореше по телефона. Гласът й беше приглушен и напрегнат, красивото й лице — изкривено в мрачна гримаса.
— Това не са празни приказки… Той може да си позволи каквото…
Вратата на спалнята се отвори и на прага застана съпругът й. Пристъпи крачка напред, затръшна вратата зад гърба си, шишенцата с парфюм върху масичката издрънчаха.
— Защо се бавиш още, по дяволите? Губернаторът и сенатор Хардин отдавна са тук, заедно с половината от проклетия парламент! В такива мигове очаквам
Зърнал телефонната слушалка в ръката й, той помръкна и мрачно попита:
— С кого говориш?
— С никой — отвърна Сандра и затвори, без да каже дочуване.
— Защо не слизаш долу?
— Не се чувствам добре, вече ти казах това… — Тя го дари с отегчен поглед и бавно изтръска цигарата си. Пепелта падна върху полираната повърхност на тоалетната масичка.
Д’Арси направи крачка напред, изтръгна цигарата от пръстите й и я размаза в пепелника от уотърфордски кристал. После сграбчи русата й коса и жестоко изви главата й назад.
— Боли! — извика Сандра.
— Предупредих те да правиш каквото ти казвам! — изръмжа той. — След две минути да си долу! Хайде, обличай се! И направи нещо с проклетата си коса!
Блъсна я назад с такава сила, че тялото й удари тоалетната масичка и няколко шишенца с трясък се разбиха на пода.
Тя вдигна глава да го погледне, от светлите й очи струеше омраза.
— Чарлс и губернаторът би трябвало да видят най-добрия си приятел в моменти като този…
— Кучка! — просъска той. — Не злоупотребявай с търпението ми! Точно след две минути те искам долу, облечена и нагласена както подобава!
Изгледа я начумерено и злобно, после се обърна и затръшна вратата зад гърба си.
— Мръсно копеле! — промърмори Сандра и сбърчи нос, усетила острата миризма на разлятия парфюм. — Да пукнеш дано!
Чарлс взе две чаши с шампанско от сребърния поднос и подаде едната на Кейт.
— Успя да впечатлиш Джеймс — отбеляза той.
— Той ли ти го каза? — попита тя и бузите й се зачервиха от вълнение.
— Не е нужно да ми го казва, имам си нос. — Чашите звъннаха. — Ти си на пистата, Кейт.
— Това е чудесно! Цял живот съм мечтала да помагам на хората, да направя света по-добър…
— Знам — намигна Чарлс, после усмивката бавно се отдръпна от лицето му.
— Наистина ценя високо това, което правиш за мен — понижи глас тя.
— Ненапразно ме наричат създател на крале, нали?
От другия край на залата се разнесе висок смях, Кейт неволно насочи погледа си натам.
— Конкуренцията май се забавлява добре — отбеляза тя. Думите й се отнасяха за висока и добре сложена червенокоса красавица в черен тоалет, заобиколена от няколко мъже.
— Може да й сече пипето, но е прекалено агресивна за вкуса ми — рече Чарлс.
Лорин Кънингам отметна глава и отново се разсмя. Около нея трима кавалери са бореха за позиция, зяпнали в устата й. Сякаш усетила погледа на Кейт, тя се обърна и махна с ръка.
— Аха — отбеляза Чарлс. — Паякът примамва мухата…
— А мухата трябва да съм аз — усмихна се Кейт.
— Като нищо, особено ако не внимаваш — предупреди я той. — През следващите месеци трябва да си на висота, иначе нашата южняшка красавица като нищо ще те изпревари. Тя отдавна е свикнала да получава всичко, което пожелае…
— Тоя път няма да стане — поклати глава Кейт, извърна се по посока на Лорин и добави: — Идваш ли?
— Върви, по-късно ще се присъединя към теб.
Кейт закрачи през залата, усещайки очите на Чарлс върху гърба си.
— Кейт! — извика с гърления си южняшки глас Лорин. — Каква прекрасна бяла тафта! — После пръстите й с кървавочервен маникюр се плъзнаха по собствената й дреха. — А какво ще кажеш за моята?
