направени от многоцветни балони, бялата дървена будка бе отдясно. Александър приближи Стария Джим, който продаваше билети; Люк, верният му приятел, седеше до краката му.
— Два, моля! — поръча Александър, плащайки и за двама ни.
— Виждам, че си спала в един от свободните ковчези! — предупреди Стария Джим.
— Не съм спала в гробищата от месеци! — отговорих аз. — Може би…
Той ме погледна скептично.
— Е, ако те хвана, ще кажа на родителите ти, нали знаеш?
Александър хвана ръката ми и ме поведе далеч от Стария Джим през балонения вход. Карнавалът бе разпръснат по цялото футболно игрище на гимназията. Имаше щандове за домашно приготвени пайове, царевични кученца, фунийки сладолед, виенско колело и въртележки, Къща на Смеха, игри на морски шах, мятане на пръстени и… Във въздуха се носеше миризма на захарен памук и печена царевица. Александър и аз вървяхме през тълпата като принца и принцесата на мрака. Но той зяпаше всичко и изглеждаше като дете с широко отворени очи, което не знае от къде да започне.
— Никога ли до сега не си бил на карнавал? — попитах аз.
— Не! А ти?
— Разбира се!
— Ти успя! — чух познат глас. Беше татко.
Обърнах се, за да видя родителите ми да ядат хот-дог на маса за пикник.
Александър се здрависа с татко и учтиво поздрави майка ми.
— Искате ли да седнете при нас? — предложи майка ми.
— Те няма да искат да прекарат цяла нощ със нас — прекъсна я татко. — Забавлявайте се! — каза той, отваряйки портфейла си и предлагайки ми двайсет долара.
— Всичко е наред, господин Мадисън! — каза Александър.
— Харесвам стила ти — отговори татко, прибирайки парите в портфейла си.
— Все пак благодаря, тате. Ще се видим по-късно.
Докато вървяхме между щандовете, посетителите и работниците ни гледаха, сякаш бяхме част от представлението.
— Хей, Рейвън! — извика Беки, когато я намерих да продава домашни пайове на щанда на баща й. — Татко трябваше да изтича до вкъщи. Продадохме всички карамелизирани ябълки и останаха само два пая.
— Поздравления — похвалих я аз. — Но аз исках да си взема няколко.
— Ще ти запазим две, когато баща й се върне — каза Мат докато подаваше парче ябълков сладкиш на клиент.
— Мисля, че намери призванието си — казах му аз.
Сбогувахме се с Беки и Мат докато се опитваха да се спасят от клиентите.
По пътя към увеселителните съоръжения, забелязах Руби, която стоеше между два щанда.
— Здравей, Руби! С Джанис ли си? — попитах аз.
— О, здравей, Рейвън! — каза тя прегръщайки ме приятелски. — Не, тук съм с приятел! — добави тя с намигване.
Точно след това Джеймсън без своята обикновена униформа, а с черен костюм и черна вратовръзка, идваше със син захарен памук.
— Здравейте, госпожице Рейвън! — каза той, нежно подавайки памука на Руби. — Радвам, се да видя Александър в добри ръце, след като тази вечер съм свободен.
Александър дари иконома с усмивка.
— Радвам се, че ти и Джеймсън отново сте в града! — каза Руби на Александър.
— Аз също — отговори той и стисна ръката ми. — Джеймсън добре ли се държи с вас? Знам, че понякога подивява! — пошегува се Александър.
— Той е идеалния джентълмен! — каза тя, но след това прошепна: — Да се надяваме да не е такъв, когато вечерта свърши!
Александър и аз се засмяхме.
— Ще ви оставим със захарния ви памук. Обещах на Рейвън да отидем на виенското колело.
Отдалечихме се от щандовете за храна и карнавалните игри.
— Рейвън! — извика Били зад мен.
Обърнахме се, а брат ми идваше към нас, носейки пластмасова кутия със страхотна риба вътре. Хенри го следваше със свой собствен плувен подарък.
— Виж какво спечелихме току-що — извика Били.
— Готино — похвали го Александър.
— Голям сладур е — казах аз, почуквайки по кутията. — Просто го дръж далеч от Кошмар. Сега е малка, но ще порасне.
— Няма за какво да се страхуваш, ще направя защитен покрив за аквариума му. — Хенри гордо заяви.
— Сигурна съм, че ще го направиш — казах на загубеняка-приятел на брат ми.
— Свършиха ни билетите — застена Били. — Виждала ли си татко наоколо?
— Ето — каза Александър, доближавайки се до здания джоб на брат ми преди да отговоря. Той подаде на Били малко пари.
Очите на брат ми светнаха, сякаш бе спечелил от лотарията.
— Благодаря, Александър! — извика той.
— Да, благодаря ти, човече — каза Хенри и двамата се отправиха към щанда с златните риби.
— Беше мило от твоя страна. Не трябваше да го правиш — казах аз.
— Не се тревожи. Сега нека да се повозим на виенското колело — предложи той.
Обикновено мразех да чакам за въртележките и щях да се прередя, дърпайки Беки. Сега се наслаждавах на чакането, защото това означаваше, че ще прекарам повече време с Александър.
Скоро се изкачвахме към нощното небе. Бавно приближихме върха, когато колелото спря, пускайки возилите се на земята.
— Мислиш ли, че ще бъде различно след като и ние сме различни? — казах аз, гледайки двойките от долу.
— Ние си приличаме повече от другите.
— Притеснява ли те факта, че не сме еднакви отвътре? — казах аз, гледайки към него.
— Но сме еднакви тук — каза той сочейки сърцето си.
— Ако бях Луна, щеше ли да напуснеш церемонията?
Александър изглеждаше объркан.
— Какво имаш предвид?
— Искаш ли да стана…? — попитах аз.
Изведнъж колелото тръгна, прекъсвайки краткия ни разговор. Прегърнахме се, когато кабината ни накрая достигна до земята.
Александър ми помогна да сляза. Спряхме, затруднени от избора ни за храна, игри и въртележки, които все още ни чакаха.
— Нека хвърляме пръстени! — каза ми той като слязохме.
Александър и аз отидохме до щанда като разделена двойка, отдалечавайки се с празни ръце.
Гледах плюшените играчки, когато продавача със синьо-бялата униформа и черна шапка вдигна пръстените от земята.
— Те са фалшиви! Никога не печеля. Обикновено харча всичко, а дори не съм спечелила огърлицата — оплаках се аз.
Александър постави малко пари на тезгяха, продавача стана и му подаде три пръстена.
— По-трудно е, отколкото изглежда — казах му аз.
Александър се взираше в единствения дървен стълб като вълк, наблюдаващ нищо неподозиращ елен.
Той метна пръстените в бърза последователност като играч в казино. Продавача и аз бяхме изумени. Трите пръстена бяха на стълба.
