— Това помага да избегнем множество недоразумения в бъдеще. Бих казал, че имаш достатъчно неприятности у дома и без да си опитал да нахлуеш в кралството ми — или пък в държавите на моите приятели. Да не говорим за задънената улица, в която се намира и Ктхол Мургос.
— Добре си информиран.
— Кралица Порен ми е близка приятелка. Непрекъснато ми съобщава различни неща, пък и Силк събира доста информация по време на търговските си сделки.
— Силк ли?
— Извинявай. Искам да кажа принц Келдар. Силк просто е прякорът му.
Закат го погледна проницателно.
— Ние в много отношения си приличаме, Белгарион. В други сме много различни. Ала правим онова, което се налага. Много често зависим от събития, които са извън нашия контрол.
— Предполагам, че имаш предвид двете пророчества?
Закат се изсмя късо.
— Не вярвам в никакви пророчества. Вярвам единствено във властта. Въпреки това е твърде любопитно, че и двамата сме изправени пред подобни проблеми. Наскоро ти се наложи да потушиш въстание в Алория — група религиозни фанатици, доколкото ми е известно. Аз трябваше да се справя с твърде подобен проблем в Даршива. Религията е постоянен трън в петата на всеки владетел, не мислиш ли?
— В повечето случаи съм успявал да се справя.
— Значи си бил истински щастливец. Торак не беше нито добър, нито благоразположен бог, пък и неговите жреци гролими са истински подлеци. Ако не бях зает тук, в Ктхол Мургос, щях да спечеля любовта на следващите хиляда човешки поколения, изтривайки всички гролими — до последния — от лицето на земята.
Гарион се засмя.
— Какво ще кажеш да се съюзим, имайки предвид еднаквото ни отношение към гролимите?
Закат отвърна с къс смях, след това лицето му отново стана мрачно и той попита:
— Името Зандрамас говори ли ти нещо?
Гарион пристъпи внимателно към отговора на този въпрос, защото не знаеше с каква информация разполага Кал Закат за истинската причина, довела ги в Ктхол Мургос.
— Чувал съм доста слухове — отговори кралят на Рива.
— Ами знаеш ли нещо за Ктраг Сардиус?
— Чувал съм за него.
— Отговаряш ми уклончиво, Белгарион. — Закат го изгледа проницателно, после прокара уморено пръсти пред очите си.
— Струва ми се, че имаш нужда от здрав сън — каза Гарион.
— Скоро ще имам достатъчно време за това — когато свърша работата си.
— Да, това зависи напълно от самия теб.
— Какво знаеш за Малореа, Белгарион?
— Получавам различни доклади — те обикновено са несвързани помежду си, но често пристигат до мен.
— Не. Имам предвид какво знаеш за нашето минало?
— Боя се, че не е много. Западните историци полагаха големи усилия да оставят без внимание самото съществуване на Малореа.
Крива усмивка се покатери по лицето на Кал Закат.
— Университетът на Мелцена проявяваше същото късогледство по отношение кралствата на Запада — отбеляза той; — Както и да е, в продължение на последните няколко столетия — след страшния погром при Воу Мимбре — малореанското общество стана почти изцяло затворено. Торак беше изпаднал в непробуден сън, Ктучик вършеше извратените си дела тук в Ктхол Мургос, а Зедар се разхождаше по света като бездомен скитник — впрочем какво стана с него? Мислех, че е в Ктхол Мишрак.
— Да, там беше.
— Не намерихме тялото му.
— Зедар не е мъртъв.
— Нима? — Закат изглеждаше зашеметен от тази новина. — Тогава къде е?
— Под града. Белгарат отвори земята и го вгради в скалата под развалините.
— Вградил го е в скалите жив? — Закат насмалко да се задави.
— Това до известна степен беше оправдано. Но продължавай с разказа си.
Закат потрепера, след това възвърна самообладанието си.
— След като всички останали претенденти се махнаха, единствената религиозна фигура в Малореа се оказа Урвон. Той посвети почти изцяло силите си на задачата да направи своя дворец в Мал Яска по-пищен от императорския в Мал Зет. От време на време наистина четеше по някоя проповед, пълна с празни брътвежи и глупости, но през по-голямата част от времето действаше така, сякаш напълно беше забравил Торак. След като богът-дракон и неговите ученици вече ги нямаше наоколо, истинската власт на църквата на гролимите вече се беше изпарила — о, жреците продължаваха да дърдорят за завръщането на Торак, всички приказваха как един ден спящият бог ще се събуди, ала споменът за него ставаше все по-неясен и далечен. Властта на църквата отслабваше все повече, докато тази на армията — с други думи на императорския трон набираше все по-голяма сила.
— Струва ми се, че политиката в Малореа е доста неясна — отбеляза Гарион.
Закат кимна.
— Това се дължи на нашата природа. Във всеки случай обществото се развиваше и се измъкваше от тъмните векове — може би бавно, но все пак се развиваше. След това ти се появи сякаш от нищото и събуди Торак — и също така съвсем неочаквано го изпрати във вечния му сън. Тогава започнаха всичките наши проблеми.
— Не е ли по-логично смъртта му да ги елиминира? Тъкмо това имах предвид с действията си.
— Струва ми се, че не схващаш същността на религиозния ум, Белгарион. Докато Торак беше жив — макар че спеше непробудно, — гролимите и останалите истерици в империята бяха спокойни. Те се чувстваха сигурни и доволни, вярвайки, че един ден той ще се събуди, ще накаже всичките им врагове и ще възстанови абсолютната власт на вонящото, нечистоплътно жреческо съсловие. Но когато уби Торак, ти унищожи удобното им чувство за сигурност. Те бяха принудени да се изправят лице срещу лице с факта, че без Торак са нищо. Някои от тях бяха така депресирани, че полудяха. Останалите изпаднаха в черно отчаяние. Ала неколцина започнаха да създават нови митове — нещо, което ти унищожи с един-единствен удар на онзи меч ей там.
— Това не беше изцяло моя идея — каза Гарион.
— Важни са резултатите, Белгарион, не намеренията. Както и да е, Урвон беше откъснат от своята мечта да се потопи в пищност и ласкателства, които обкръжилите го блюдолизци сипеха щедро отгоре му от всички страни. Той трябваше да се залови за работа. Известно време продължаваше да развива бясна дейност. Възстанови всичките забравени, проядени от червеи пророчества, изопачи думите им, изряза неподходящите пасажи, докато те не предсказаха тъкмо онова, което бе угодно нему.
— И какво беше то?
— Урвон се опитва да убеди хората, че нов бог ще дойде и ще управлява ангараките — или самият Торак ще възкръсне, или пък ще бъде съвсем ново божество, в което ще се всели неговият дух. Дори е измислил кой ще бъде кандидатът за този нов бог на ангараките.
— О? И кой е той?
Закат като че ли се развесели.
— Той вижда новия бог всеки път, когато се огледа в някое огледало.
— Не говориш сериозно, нали?
— О, съвсем сериозно говоря. Урвон се опитва да убеди сам себе си, че е най-малкото полубог от няколко столетия до ден днешен. Вероятно си е организирал паради из цяла Малореа, пред които ще дефилира в златна колесница. Не го прави само защото се страхува да напусне Мал Яска. Доколкото зная, някакъв отвратителен гърбав тип дава мило и драго да го убие от незапомнени времена — струва ми се, че той е един от учениците на Алдур.
