Гарион кимна утвърдително.
— Белдин — рече той. — Познавам го.
— Наистина ли е толкова лош, колкото го описват в различните истории?
— Може би е дори още по-лош. Не мисля, че би желал да си наоколо и да наблюдаваш какво ще направи, ако Урвон попадне в ръцете му.
— В такъв случай му пожелавам да го хване, ала се боя, че Урвон не е единственият ми проблем. Известно време след смъртта на Торак от Даршива започнаха да долитат разни слухове. Една от жриците на гролимите на име Зандрамас също започна да предсказва появата на нов бог.
— Не знаех, че тя е гролим — каза Гарион изненадано.
Закат кимна сериозно.
— Първоначално се е ползвала с ужасна репутация в Даршива. По-късно я обзел тъй нареченият екстаз на пророчеството и под негово влияние Зандрамас се преобразила. Сега когато тя заговори, никой не може да устои на думите й. Тя проповядва на огромни човешки маси и втълпява в душите им непобедим религиозен плам. Посланието й за появата на новия бог подпали Даршива като огромен горски пожар, разпространи се навсякъде в Регел, Воресебо и Замад. На практика целият североизточен бряг на Малореа е неин.
— И по какъв начин Сардионът е свързан с всичко това? — попита Гарион.
— Аз смятам, че тъкмо той е ключът на цялата загадка — отговори Закат. — И Зандрамас, и Урвон, изглежда, вярват, че който притежава Сардиона, ще победи.
— Агачак — йерархът на Рак Урга — е убеден в същото — каза Гарион.
Закат мрачно кимна.
— Би трябвало да се досетя за това. Гролимът си е гролим — независимо дали произлиза от Малореа, или от Ктхол Мургос.
— Струва ми се, че трябва да се върнеш в Малореа и да въведеш ред там.
— Не, Белгарион. Няма да изоставя похода си тук, в Ктхол Мургос.
— Нима личното отмъщение си струва толкова жертви?
Закат го изгледа уплашено.
— Зная защо мразиш толкова Таур Ургас, но той вече е мъртъв, а Ургит въобще не прилича на него. Просто не мога да повярвам, че ще пожертваш цялата си империя, за да си отмъстиш на човек, който не може да разбере защо го правиш.
— Значи знаеш? — Лицето на Закат изглеждаше изпълнено с горест. — Кой ти каза?
— Ургит. Разказа ми всичко.
— И предполагам, че през цялото време много се е гордял. — Закат стисна зъби и лицето му пребледня.
— Всъщност въобще не беше така. Разказа ми го със съжаление — и с презрение към Таур Ургас. Той го мразеше повече дори от тебе.
— Това едва ли е възможно, Белгарион. А сега, за да отговоря на въпроса ти, ще заявя — да, ще пожертвам цялата си империя — целия свят, ако това е необходимо — за да пролея последната капка кръв на потомците на Таур Ургас. Нито ще спя, нито ще почивам, нито ще се отклоня дори за секунда от своето отмъщение — и ще смажа всеки, който се изпречи на пътя ми.
„Кажи му“ — обади се изведнъж сухият глас в съзнанието на Гарион.
„Какво да му кажа?“
„Кажи му истината за Ургит.“
„Но…“
„Направи го, Гарион. Той трябва да узнае. Този човек трябва да извърши определени дела, ала няма да може да го стори, ако не се отърве от тази своя мания.“
Закат го гледаше с любопитство.
— Съжалявам. Тъкмо получавах инструкции — обясни му неловко Гарион.
— Инструкции ли? От кого?
— Не би ми повярвал, ако ти кажа истината. Наредиха ми да ти съобщя нещо. — Кралят на Рива пое дълбоко дъх. — Ургит не е мург.
— Какво?!
— Казах, че Ургит не е мург — поне не изцяло. Майка му, разбира се, е от расата на мургите, ала Таур Ургас не е негов баща.
— Лъжеш!
— Не, не лъжа. Разбрахме това, докато се намирахме в палата Дроджим в Рак Урга. Ургит също не знаеше.
— Не ти вярвам. Белгарион! — Лицето на Закат беше станало пепеляво и той почти крещеше.
— Таур Ургас е мъртъв — уморено каза Гарион. — Самият Ургит преряза гърлото му и го зарови в гроба с главата надолу. Той твърди, че е постъпил по същия начин с всеки от братята си — истинските синове на Таур Ургас, — за да е сигурен, че никой няма да му отнеме трона. Не мисля, че е останала и капка кръв от рода Урга по света.
Закат присви очи.
— Това е измама. Ти си се съюзил с Ургит и ми разправяш тези абсурдни лъжи, за да спасиш живота му.
„Използвай Кълбото, Гарион“ — посъветва го гласът.
„Как?“
„Свали скъпоценния камък от дръжката и го задръж на дланта си. Той ще разкаже на Закат истините, които той трябва да узнае“.
Гарион се изправи.
— Ако мога да ти покажа истината, ще пожелаеш ли да я видиш? — попита той развълнувания малореански император.
— Да я видя? Какво да видя?
Гарион се приближи до меча си и свали меката кожа, покриваща дръжката. След това постави ръка върху Кълбото и то се освободи от метала, издавайки едва чуто изщракване. После кралят на Рива се обърна към мъжа, седнал край масата, и каза:
— Не съм съвсем сигурен как ще стане. Казвали са ми, че Алдур може да го прави, аз самият никога не съм опитвал. Мисля, че трябва да погледнеш в скъпоценния камък. — След това протегна дясната си ръка и Кълбото се озова пред лицето на Закат.
— Какво е това?
— Твоят народ го нарича Ктраг Яска — отговори Гарион.
Закат се отдръпна, лицето му пребледня.
— Камъкът няма да те нарани — докато не го докоснеш.
Кълбото, което през последните няколко месеца твърде неохотно се бе подчинявало на непрестанните инструкции на Гарион да стои мирно, започна бавно да пулсира и да сияе в ръката му, окъпвайки лицето на Закат в синкав блясък. Императорът понечи да вдигне ръка, сякаш желаеше да отблъсне сияещия скъпоценен камък.
— Не го докосвай — отново го предупреди Гарион. — Само гледай.
Ала очите на Закат вече бяха приковани в камъка, чиято синя светлина ставаше все по-силна и по- силна. Ръцете му сграбчиха ръба на масата толкова здраво, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Кал Закат се взира дълго в сивкавото сияние. След това съвсем бавно пръстите му пуснаха ръба на масата и той се отпусна в креслото. По лицето му пробяга болезнена агония.
— Те ми се изплъзнаха! — изстена императорът на Малореа и между стиснатите му клепачи се процедиха сълзи. — А аз избих десетки хиляди хора за нищо. — Сълзите потекоха по разкривеното му лице.
— Съжалявам, Закат — тихо каза Гарион. — Не мога да променя онова, което вече се е случило, но ти трябваше да узнаеш истината.
— Не бих могъл да ти благодаря за тази истина — задавено каза Закат. Раменете му се разтресоха в сподавени ридания. — Остави ме сам, Белгарион. Махни този проклет камък от очите ми.
