— Ваша си работа… Намерили я на площада. Лежала мъртва. Била преобърната с лицето надолу.
При думата „преобърната“ Лорън сръга Нюбай под мишницата. Той се стресна и я погледна, при което тя издаде мляскащ звук на целувка. Мъжът пламна и извърна лицето си.
— Какво е станало с нея? — заинтересува се пияницата.
— Смятат, че е някакъв вид удар — каза Глановски.
— Добре обяснено — изкърца леля Роужи. — Довиждане!
— Довиждане — отвърна Глановски и побърза да излезе.
— Нима дойде тук, само да ни каже това? — стресна се Нюбай.
— Вероятно е така — каза Старият мъж Дарфи. — И добре стори! Той знае, че ние държим да бъдем своевременно информирани.
Нюбай поклати глава.
— Аз пък, наистина мислех, че всичко е било само сън.
— Така си беше — поясни леля Роужи, — но какво пречи да е истина?
— Погледни, какъв ход съм ти приготвил — каза Старият мъж Дарфи. Той вдигна бялата пешка на d4 и на нейно място сложи своя офицер от f6. След което, по правилата на леля Роужи, махна фигурата от дъската и постави черна пешка.
— Нищо не разбирам — прошепна Лорън.
— Така трябва да бъде — каза приветливо Старият мъж Дарфи. — Естествено, нямам време сега да ти обяснявам замисъла си!
— Смяна на правилата! — извика леля Роужи. — Смяна на правилата! Играта трябва да се оживи!
— Очаквам с нетърпение мъдрото ти решение! — изръмжа високо пияницата.
— От сега нататък — поясни бавно замисъла си старата жена, — при движение на топа по вертикала или хоризонтала взима се фигурата до полето на което е преместен той. И, бъдете особено внимателни, унищожава се независимо дали е своя или чужда!
— А какво ще става с царете? — попита Нюбай.
— Хмм — замисли се леличката, — май сте прав? Царете ще бъдат защитени, но ако до тях има някаква фигура, тя ще бъде взета вместо височайшата особа.
— Ужасно! — изкоментира Нюбай.
— Ваш ред е — каза усмихнат пияницата.
— h6-h7+ — обяви Нюбай. — Внимавайте, шах!
— Взимам тази нахална пешка с моя топ — веднага намери нужното решение Старият мъж Дарфи.
— И топът се превръща в скромна пешка — каза Лорън.
— Точно така — съгласи се Нюбай и веднага представи възражението си. — Но какво ще кажете за този топ? Може ли да унищожи нещо на позицията на която е преместен?
— Не, не мисля — отвърна леля Роужи. — Това оръдие спря на края на дъската, ако тя беше цилиндрична, бихте имали възможността да я обикаляте и тогава щяхте да плените и собствената си пешка на a7.
— Хе, добре — процеди Нюбай и раздразнението започна да се засилва. Нито партията, нито противника му, изглежда, нямаха нищо общо със здравия смисъл. Самозваният съдия — сбъчканата старица, — преследваше една единствена цел: победа на впиянчения старец. Сервитьорката намигаше на Нюбай всеки път, когато срещнеше погледа й. А фигурите на дъската бяха придобили странни възможности. И с всяка изминала минута той усещаше как невидимата примка се затяга.
— Защо не избягате? — попита Лорън.
— Не знам — отговори Нюбай. Честно казана, наистина не знам.
— Това сигурно е някакъв знак — намеси се Старият мъж Дарфи. — Вие би трябвало с ужас на лицето да изчезнете от тук. Може би ние Ви въздействуваме по-силно, отколкото предполагате.
— Изглежда е хлътнал по малката Лорън — предположи леля Роужи.
— Тогава, би могло да стане истински „Лиз — Еди — Деби случай“ — каза сервитьорката. — Вие бихте ли се махнали от хубавата си равнина и бихте ли напуснали прелестната си жиничка и да завъртите луда любов с мен? Всъщност, с какво се занимава Вашата жена?
Нюбай се намръщи.
— Тя е, както казваме в Строусбърг, „домакиня“.
— Така ли? — запита Лорън. — И какво ще кажете?
— Твърдо не! — отсече Нюбай.
— Е, добре де — изсмя се момичето. — Само се майтапя, нали разбирате. Вие въобще не сте ми интересен. И освен това приличате на Хауърд Кийл.
— И защо тогава беше целият този флирт? — намръщи се Нюбай.
— Това е част от схемата — поясни Лорън. — Да Ви накарам да останете тук. Ние се нуждаем от някой, който да…
— Хей, вие младите, по-полека там! — подвикна не на шега Старият мъж Дарфи. — Внимавайте какво говорите, защото лесно може да заприличате на кофа пълна с втасало тесто.
— Аз искам да знам, какво щеше да каже тя! — натърти Нюбай.
— Предполагам, че най-добре ще бъде, ако му кажем — обърна се леля Роужи към пияницата. — Нуждаем се от някой в града, който да изглежда подозрителен. Ние сме се подготвили за толкова важни работи.
— И по-точно — не успя да надмогне любопитството си търговският пътник.
— А Вие какво искате да кажете с това „по-точно“? — изтърси Старият мъж Дарфи. — Ние нищо не сме направили!
— Освен онази единадесет годишна сладурана и зрялата дама Уайфсайкъл — натърти Нюбай.
— Ние нямаме нищо общо с тях — намеси се старата жена с финия си немощен глас. — Ние сме толкова заети с предстоящите ни планове, че нямаме време да се занимаваме с други хора. Знаете ли, бензиностанцията трябва да се събори. Роки Главановски също ще вземе участие. Нали бензиностанцията е негова!
— И всичко останало е било само плод на въображението ми? — продължи да пита Нюбай.
— Сигурно — подметна старият пияница.
— За съжаление, ние сега не можем да не Ви използуваме — поклати тъжно глава леля Роужи. — Прекарахте доста време тук и освен това откраднаха колата Ви. Набивате се в очи. Трябва ни чужденец, върху когото да падне вината за удара! Вие идеално подхождате за тази роля.
— Много съм доволен — съгласи се Нюбай. — Но, в такъв случай, защо не турим край на играта?
— О, засега можем да отложим партията — каза Старият мъж Дарфи, — и утре сутринта да приключим.
— Добре — поде идеята Нюбай. — така ще бъде по-сигурно.
Старият мъж Дарфи махна на Нюбай. Леля Роужи се усмихна мило, размърда пръсти, с което показа на търговския пътник, че може да си тръгне. Той направи това с признателност. Играта на шах всъщност беше свършила. За добро или за зло, това, в известен смисъл, бе повратната точка в събитията на деня. На старите хора им бе дошло до гуша от него. Дали сега няма да стане излишен като Тереза Моулдовър и мисис Сийбърн? Да очаква ли безучастно да го настигне подобна на тяхната неестествена смърт? Но щом се занимават и с други проекти?
— Това за бензиностанцията не е истина — съобщи поверително Лорън.
Приятният глас го стресна. Движеше се по Ридж Стрийт към къщата на леля Роужи и мислеше, че е сам.
— Приятно ми е, да чуя това — каза той. — Две такива развалини не са в състояние да ограбят такава бензиностанция.
— Те също го знаят — продължи Лорън. — Затова повикаха и Роки Глановски. Но той поиска прекалено голям дял от плячката. И освен това те не могат да продължат заедно, когато всеки от тях трябва сам да тича към последното си пътуване. Старият мъж Дарфи държи за Ямайка, а леля Роужи се надява да види Акапулко.
— Становищата се различават основно — коментира Нюбай.
— Предполагам.
