социопатическо държане. Отбелязахте ли и други отклонение в схващанията си от днес следобед?
— Не знам — измърмори той.
— Прекрасно, мисля, че Вие скоро няма да бъдете в състояние да различавате правилното от неправилното. Как оценявате това, което извършихте с мистър Рембрик и децата?
— Никак! — каза Нюбай. — Аз изобщо не усещам нищо.
— А как мислите, какво щяхте да чувствувате преди седмица?
— Не мога да кажа — измърмори той и се взря в безформените тела. Той продължаваше да не чувствува нищо.
— В случая с мис Поповър Вие бяхте само свидетел. При мисис Сийнбърн помагахте. А тук извършихте всичко сам! Леля Роужи и Старият мъж Дарфи успяха да разрушат старото Ви „ego“ до последното му късче. И то по такъв начин, че Вие изобщо да не се сетите, какво става в действителност. Вие не знаете кога сте, къде сте, а сега какво сте или кой сте! Вие се превърнахте в едно пълно нищо, чист бял лист, готов да бъде напечатан с каквато си пожелаят идентичност подбрана за Вас.
— Това е смешно! — възмути се Нюбай.
Лорън се усмихна. Изразът на лицето и изплаши търговския пътник.
— Знаете ли какво? — запита тя. — Ако Старият мъж Дарфи предложи сега неговия тест, Вие няма да знаете как се държи молива.
— Със сигурност ще знам.
— Вие показвате типичните симптоми на двойнствено съзнание, така характерни дори за безобидните случаи на шизофрения. Понякога искате да избягате, но нищо не предприемате. Понякога заприличвате на тези две стари чудовища, макар да знаете, че ги мразите.
— А какво ще кажете за себе си? — попита Нюбай.
— Какво всъщност искате да знаете? Чувствата ми към тях? — изтърси тя. — Или Вашите чувства към мене?
— Не знам.
— Разбира се, че не знаете. Вие не бива да си въобразявате, че нещо знаете. В това се крие истинската същност на нещата. Вие сте просто изтрит.
Нюбай рухна на канапето. Той разтърка с длани очите си и не почувствува нищо. И дори не се изплаши и дори не се възмути и дори не се отврати. Някъде вътре в себе си изпитваше особено и силно желание да си тръгне, да напусне това място. Той добре съзнаваше какви усилия ще са потребни да предприеме нещо.
— Какво става сега? — ненадейно запита той.
— Боя се, че повече от същото! — раздаде се неприятен и познат глас.
Нюбай с мъка вдигна очи. Пияницата и старата жена бяха влезли в гостната.
— Защо вие винаги сякаш се появявате, когато съм със затворени очи? — попита той.
— Защо вие винаги сякаш си затваряте очите, когато ние пристигаме? — влезе в тона му леля Роужи и внимателно заразглежда телата по килима на гостната и.
— Малка ми, Лорън, ще бъдете ли така любезна, да повикате полицията?
Нюбай се изсмя и в гласа му се усещаше нещо близко до спокойствието.
— Добре ли се забавлявате, Нюбай? — поинтересува се Старият мъж Дарфи.
— Не — отговори търговският пътник. — Само ми се струва, че вие се опитвате да ме използувате като изкупителна жертва.
— Идеята е прекрасна — съгласи се леля Роужи и повдигна едната си вежда.
— „Хути-хут — пропя Лорън познатата песничка, — Старият бухал на съдбата изкряска «хути-хут» на гълъба.“
Тя завъртя телефонния номер на полицията и се свърза с дежурния офицер.
— Попитай за колата ми — примоли се Нюбай.
— Съставил съм интересна статистика — каза Старият мъж Дарфи. — Аз се наемам с неприятната задача да закопая телата този следобед. Изглежда, на всеки сто хиляди души в Съединените щати се падат около двеста и деветдесет болни от шизофрения в една или друга форма. Разбира се, в термина „шизофрения“ се включва голям спектър различни болести. Но от споменатия брой души, само половината биват лекувани, а останалите се разхождат свободно сред нас.
— Трябва ли да се предам? — гласът на Нюбай звучеше скептично.
— Вие вече го сторихте — забеляза леля Роужи. — Ние ще се погрижим за Вас.
— Вие вече го сторихте — повтори Нюбай думите на старата жена на себе си.
— Ако влезете в болницата — поясни Лорън и окачи слушалката на мястото и, — най-вероятно ще Ви затворят за дълго.
— Средно тринадесет години — възтържествува пияницата.
— Само тринадесет години — напомни нежно леля Роужи. — Има за какво да си помислите.
— Някои убийци излизат по-рано от затвора — възпротиви се Нюбай.
— Ние не обичаме да говорим за това — завърши спора Старият мъж Дарфи.
Скъпата леля Роужи се настани на канапето до Нюбай и взе ръцете му в своите. Старата кожа на дланите, грапава и обсипана с плътни мазоли, драскаше пръстите му. Обхвана го неясно безпокойство. Поиска да стане, да тръгне нанякъде, да си намери сигурен дом, където, може би, ще открие загубената си самоличност. И не мръдна — така и не разбра, какво точно желаеше.
Поне в едно беше напълно убеден, това което пораждаше чувството на несигурност и го разтройваше толкова силно, нямаше нищо общо с невероятните събития и камарата мъртви тела, които го обкръжаваха.
— Вие може да сте просто жертва на обикновена шизофрения — гласът на старата жена звучеше нежно и успокоително. — И всички тези невероятни случаи идват да потвърдят това. Вие с пълно право смятате, че сте добре устроен и напълно нормален. Трябва да е било истински удар за Вас, да откриете, че това не е така.
— Мисис Роужи, защо се мени вашия акцент — попита той, защо изчезна зигзагообразната походка на Стария мъж Дарфи?
— Повечето шизофреници никога не разбират, че са болни — продължи леля Роужи. — Единствено виждат, че са в известна степен асоциални. Някои стават скитници, като Младежът Дарфи например, макар неговият случай да е съвсем различен. Вашият мозък може да претърпи още по-странни промени и да Ви доведе до хебефрения4, характеризираща се с неуместна безразсъдност кикотене с повод и по-често без никакъв повод или понякога с необяснимо ридаене. А какво ще ни кажете за халюцинациите? Имате ли си грижи с тях?
— До сега всичко е на ред — отсече Нюбай. — Никой не може да ме убеди, че съм имал дори една халюцинация. Така да знаете! В известна степен Лорън може да ми свидетелствува за това.
— Тя наистина би трябвало да знае — съгласи се Старият мъж Дарфи. — Момичето често има халюцинации.
— О, трябва да благодарите на бога, че не сте параноик — допълни старицата. — А също така, че не сте кататоник. Много трябва да сте благодарен.
— Много съм благодарен — произнесе искрено Нюбай.
Камбанките на входа зазвъняха отново. Лорън отвори вратата. Беше пристигнала полицията. Те влязоха и наобиколиха труповете. Нюбай се учуди на тяхната реакция. Повечето мъже дишаха тежко и по лицата им се изписа нескриван ужас. Търговският пътник си помисли, че те би трябвало, по време на кариерата си като пазители на реда и закона, да са виждали доста такива гледки и да са свикнали на страшни зрелища. И беше направо изумен, че това би могло да им подействува така.
— Кой откри тези индивиди — запита сержантът.
— Той! — отговори кратко Старият мъж Дарфи и посочи Нюбай.
Сержантът кимна и го погледна.
— Предполагам, че не са стояли дълго така, преди да ги откриете — каза той. — Нашият град не е много голям.
— Не, не е! — съгласи се с него Старият мъж Дарфи.
— На пръв поглед — продължи сержантът, — сякаш няма следи от извършено престъпление. Затова
