— Всъщност не съм гладен.
— Имаш нужда от въгледозареждане — заяви Блекуел и се изправи. Заемаше забележителен обем пространство.
Лани и Ямазаки се вдигнаха на крака и последваха Блекуел надолу извън Куб на смъртта K, за да излязат от самата сграда „О Май Голи“. Извън сумрака, в хромираното и неоново дере на Ропонги Дори. Смрад на изгнила риба и плодове дори в тази студена влажна нощ, макар и потисната от карамелената сладникавост на китайски газохол от автомобилите, бръмчащи по магистралата. Но имаше някакво спокойствие в непрекъснатия глас на трафика и Лани се почувства по-добре, изправен и в движение.
Ако продължеше да се движи, може би щеше да успее да разгадае замисъла на Кийт Алън Блекуел и Шиния Ямазаки.
Блекуел ги поведе по пешеходен прелез. Ръката на Лани усети неравност по металния парапет. Видя, че е случайна гънка или бръчка на блестящ малък стикер; момиче с голи гърди, усмихващо му се от сребриста холограма с големината на длан. Щом ъгълът на погледа му се промени, тя изглеждаше като да сочи към телефонния номер над главата си. От край до край перилата бяха облепени с тези малки реклами, макар че имаше определени места, където няколко бяха отлепени, за да бъдат прегледани по-късно.
Туловището на Блекуел изместваше тълпата към далечния край на тротоара като товарен кораб сред поток от клатушкащи се екскурзионни лодки.
— Въглехидрати — каза той през огромното си рамо. Поведе ги надолу по някаква уличка, тесен тунел от цветна светлина, покрай денонощна ветеринарна клиника, зад чийто прозорец двама облечени в бели престилки хирурзи оперираха нещо, за което Лани предполагаше, че е котка. Отпусната малка жива картина от пешеходци беше поспряла тук и наблюдаваше от паважа.
Блекуел се пъхна настрани в осветена пещера, където пара се издигаше от тенджери зад тезгях от реконструиран гранит.
Лани и Ямазаки го последваха вътре, докато продавачът вече сипваше ястие от мазен бежов бульон по поръчка на австралиеца.
Лани гледаше как Блекуел надига купата към устата си и очевидно вдишва по-голямата част от юфката си, отделяйки я от остатъка с рязко стисване на блестящите си изкуствени зъби. Мускулите в дебелия врат на мъжа работеха мощно, докато той преглъщаше. Лани гледаше втренчено.
Блекуел избърса устата си с обратната страна на едната си розово издялана ръка. Оригна се.
— Дай ни една от онези резливите бебешки в кутийки.
Той пресуши цялата бира на един дъх и разсеяно смачка твърдата стоманена кутийка, като че ли беше хартиена чаша.
— От същото — каза той и подаде с дрънчене купата си на продавача.
Въпреки или поради тази проява на ненаситност, Лани изведнъж огладня и обърна внимание на своята купа, където тънки като хартия розови парченца месо от неизвестен произход се грееха върху юфка от саргасови водорасли.
Лани ядеше мълчаливо, както и Ямазаки, докато Блекуел погълна още три бири без осезаем ефект. Докато допиваше останалия бульон и оставяше купата си на тезгяха, Лани забеляза зад щанда реклама на нещо, наречено „Прекрасна автентична плодова напитка от Апъл Шайърс“4. Първоначално го прочете погрешно като Алисън Шайърс, обект на неговите чувства някога.
„Вкусете влажния топъл живот в Апъл Шайърс“ — съветваше рекламата.
Алисън Шайърс, която най-напред се появи като анимирани снимки, след първите му пет месеца в „През ключалката“ беше до известна степен обикновено привлекателно момиче, мърморещо статистиките си на въображаеми кастинг директори, агенти, някой, който и да е.
Кати Торънс беше наблюдавала лицето му, докато той гледаше екрана.
— Покорен вече, а, Лани? Алергична реакция към
— Тя дори не е толкова „сладка“, колкото последните две.
— Именно. Тя изглежда почти нормално. Почти гражданка. Проследи я.
Лани погледна нагоре.
— Защо?
— Проследи я. Той може да се измъкне, преструвайки се, че тя е сервитьорка или нещо такова.
— Мислиш, че е тя?
— Там има още триста други лесни, Лани. Избирането на кандидати е начало.
— Напосоки?
— Наричаме го инстинкт. Проследи я.
Лани кликна с курсора, бледосинята стрелка съвсем случайно застина върху скритата зеница на сведеното око на момичето. Отбеляза я за по-подробно проучване, като вероятен временен партньор на публично женен актьор, известен по начина, одобряван от Кати Торънс. Някой, който трябва да следва правилата на хранителната верига. Не прекалено голям за „През ключалката“, за да го погълне. Но той или неговите дресьори са били много предпазливи досега. Или много големи късметлии.
Но стига толкова. До Кати беше достигнал слух по един от онези „задни канали“, от които тя зависеше, и сега хранителната верига трябваше да следва пътя си.
— Събуди се — каза Блекуел. — Заспиваш в паницата си. Време е да ни кажеш как загуби последната си работа, ако ще ти предлагаме нова.
— Кафе — каза Лани.
Лани не беше, внимаваше да го отбележи, воайор. Той имаше особена дарба да се занимава със структури за събиране на данни и медицински документирана липса на концентрация, които можеше да обедини при определени условия в състояние на патологично свръхсъсредоточаване. Това го правеше, продължи той под звуците от Ропонги версия на Амос и Андите, извънредно добър изследовател. (Не спомена за държавното сиропиталище в Гейнсвил, нито за опитите, които може да са били правени там, за да излекуват липсата му на концентрация. Опитите с 5-СБ или други подобни.)
Приложимите данни по отношение неговата годност за работа бяха, че той е интуитивен ловец на информационни модели: от типа сигнатури, които отделни индивиди създаваха по невнимание в мрежата, докато извършваха досадната и в същото време безкрайно сложна работа на живота в дигитално общество. Липсата на концентрация на Лани, прекалено малка, за да бъде измерена, го правеше естествен нападател на канали, прехвърляйки се от програма на програма, от една база данни на друга, от платформа на платформа, по начин, който беше, ами, интуитивен.
И това беше изгодата всъщност, когато дойдеше време да си търси работа: Лани беше еквивалент на търсач на вода, кибернетична водна вещица. Той не можеше да обясни как вършеше онова, което вършеше. Той просто не знаеше.
Той дойде в „През ключалката“ от DAT Америка, където беше асистент изследовател в проект с кодово име ТАЙДЪЛ5. Лани никога не успя да разбере дали ТАЙДЪЛ беше акроним, нито (дори бегло) за какво е ТАЙДЪЛ, което показваше нещо от корпоративната култура на DAT Америка. Той беше прекарал времето си в преглеждане на огромни полета от недиференцирани данни, гледайки за „нодални6 точки“, които беше обучен да разпознава от екип френски учени, които до един бяха страстни тенисисти и нито един от тях нямаше никаква полза да обяснява тези нодални точки на Лани, който се почувства като изпълняващ функцията на нещо като местен екскурзовод. Каквото и да търсеха французите, той беше там, за да им го осигури. И това надминаваше Гейнсвил, безспорно. Докато ТАЙДЪЛ, каквото и да бе това, не беше спрян и изглежда за Лани нямаше друга работа в DAT Америка, французите изчезнаха и щом Лани се опита да говори с другите изследователи
