направил бележки. Ще ви бъде полезна, на вас и на всички изповедници на френските крале.
Великият инквизитор, макар и да очакваше повече, не издаде разочарованието си.
— На сестрите от Сен Доминик в Поаси завещавам големия кръст на тамплиерите. И сърцето ми да бъде отнесено там.
Кралят завърши списъка на даровете си. Майяр прочете на висок глас прибавката към завещанието. Когато стигна до последните думи — „от краля“, Валоа дръпна към себе си престолонаследника и като го стисна здраво за ръката, каза:
— Прибавете „и със съгласието на Наварския крал“. Филип Хубави кимна почти незабелязано глава в знак на примирено одобрение. Неговото царуване беше свършило. Стана нужда да му държат ръката, за да подпише пергамента. Той прошепна:
— Свърши ли се?
Не! Последният ден на един френски крал не беше още завършил.
— Ще трябва сега, сир, да прехвърлите кралското чудотворство — каза брат Рено.
Той покани присъствуващите да се оттеглят, за да може кралят да предаде на сина си тайнствено свързаната с кралската особа способност да лекува живеницата. Проснат на възглавниците, Филип IV Хубави изпъшка:
— Брат Рено, вижте колко струва светът! Ето краля на Франция!
В предсмъртния му час искаха от него още едно усилие — да предаде на наследника си способността, действителната или предполагаема, да облекчава едно невинно заболяване.
Филип Хубави не можа да каже молитвите и чудотворните заклинания — беше ги забравил. Това стори брат Рено. И Луи Наварски коленичи пред баща си, сложи неестествено топлите си ръце в застиналите ръце на краля и прие тайнственото наследство.
След този обред отново допуснаха придворните в стаята и брат Рено започна да чете молитвите на умиращите. Присъствуващите повтаряха след него и когато стигнаха до стиха „In manus tuas, Domine“… „B твоите ръце, господи, предавам духа си…“, една врата се отвори. Пристигна Пиер дьо Латий, приятелят на краля от детинство. Погледите се отправиха към него, докато устата продължаваха да шепнат.
— In manus tuas, Domine — каза епископ Пиер; присъединявайки се към другите.
Обърнаха се към леглото и молитвата заседна в гърлото им. Железният крал беше мъртъв.51 Брат Рено се доближи, за да му затвори очите. Но клепачите, които никога не мигаха, се вдигнаха от само себе си. На два пъти великият инквизитор се опита да ги затвори, но напразно. Стана нужда да превържат с кърпа погледа на този монарх, който влезе с отворени очи във вечността.
Информация за текста
© 1955 Морис Дрюон
© 1980 Надежда Станева, превод от френски
Maurice Druon
Le Roi de fer, 1955
Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2007
Публикация:
Издателство на ОФ, София, 1980
320 с.
1965, Maurice Druon, Librairie Plon, Edition Dd Doca
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4615]
Последна редакция: 2007-12-25 00:26:47
1
Английската кралска емблема. — Б. пр.
2
Херцог Гийом Аквитански (1071–1127) е пръв по време френски поет на романски език и една от най- представителните и привлекателни фигури на Средните векове. Голям феодал, голям любовник и голям поет, неговият начин на живот и неговият мироглед са били съвсем необикновени за своето време. Рафинираният разкош в неговите замъци е първообраз на прословутите „дворове на любовта“. Желаейки да се освободи напълно от властта на Църквата, той отка — зал на папа Урбан II да участвува в кръстоносния поход, макар че за целта папата специално го посетил в неговите владения. Възползувайки се от отсъствието на съседа си граф дьо Тулуз, той му заграбил земите. Малко по-късно, поблазнен от разказите за чудни приключения, заминал на Изток, начело на една армия от 30 000 души, и стигнал чак до Ерусалим.
Неговите „Стихове“, от които са се запазили само 12 поеми, въвеждат в романската, а по-късно и във френската литература една идеализирана концепция за жената и любовта, каквато преди не е имало. Те са първоизточникът на голямото любовно-лирично течение, което прекосява, напоява и обогатява цялата френска литература. Този принц-трубадур не е останал незасегнат от влиянието на испано-арабските поети.
3
Ваша светлост; обръщение към принцове, висши духовници, висши велможи. — Б. пр.
4
Старо обръщение към благородници, свещеници, лекари и адвокати. — Б. пр.
5
Аферата за наследството на Артоа, една от най-големите драми за наследство във Франция, за която многократно ще става дума в този том, се очертава по следния начин:
Луи Свети дал през 1237 година графството-перство Артоа в собственост на брат си Робер. Този Робер д’Артоа I имал син Робер II, който се оженил за Амиси дьо Куртене, владетелка на Конш. Робер II имал две деца: Филип, починал в 1298 година от рани, получени в сражението при Фюрн, и Мао, която се омъжила за Отон Бургундски, граф палатен, т.е. дворцов граф. След смъртта на Робер II за наследството на графството се явили двама претенденти: Робер III, нашият герой, и неговата леля Мао, която се позовавала на едно разпореждане на обичайното право в Артоа. Филип Хубави разрешил спора в 1309 година в полза на Мао, която след смъртта на съпруга си станала и регентка на графството Бургундия. Тя омъжила двете си дъщери, Жана и Бланш, за втория и третия син на Филип Хубави. Поменатото кралско решение е било до голяма степен съобразено с тези женитби, чрез които френската корона придобила графството Бургундия и графството Франш, дадено като зестра на Жана. И така Мао станала графиня-пер д’Артоа.
Робер не се примирил и в продължение на двадесет години водил с рядко упорство, по съдебен път и по пътя на саморазправата борба, при която и двете страни поставили в действие всякакви средства: доноси,
