31
От края на XI век и установяването на нормандската династия английската аристокрация в по-голямата си част произхождала от Франция. Основана от нормандските барони, придружители на Вилхелм Завоевател, подновена от Плантагенетите от Анжу и Аквитания, тя запазила родния си език и обичаи. През XIV век френският език продължавал да бъде обичайният език на английския двор, за което свидетелствува изразът: „Honni soit qui mal y pense“, изречен от крал Едуард III в Кале, когато оправял жартиера на графиня Солсбъри, израз, станал впоследствие девиз на Ордена на жартиерата.
Кореспонденцията между кралете се водела на френски, а много английски благородници притежавали имения и в двете страни.
Нека отбележим още, че през първите две години от живота си крал Едуард III e идвал два пъти във Франция. При първото си пътуване той за малко не е бил задушен в люлката си от пожар, който избухнал в замъка Мобюисон. Тук говорим за второто му пътуване.
32
„Жонгльор“ в Средните векове е бил поет, певец, актьор и прочие, въобще един вид развеселител. — Б. пр.
33
Кандидат-рицар (бакалавър) във феодалната йерархия е бил средният чин между рицар и екюе (щитоносец). Титлата се давала на благородници, които не са имали средства да поддържат собствена войска, или на млади благородници, кандидати за рицари.
Екюе в буквален смисъл значи гербоносец на рицаря.
34
Суверенните владетели, папите, големите благородници и висшите граждански и църковни сановници са имали свои пратеници, облечени в съответни униформи с гербове и натоварени с официални поръчки. Кралските пратеници при пътуване имали право на предимство при реквизирането на коне за смените. По този начин са изминавали лесно по сто километра дневно.
35
Така обозначената отрова вероятно е била живачен сулфацианид. Тази сол дава при горене сярна киселина, живачни пари и цианохидратни съединения, които могат да предизвикат същевременно цианохидратно и живачно отравяне. Впрочем всички тези средновековни отрови са били изготвяни на базата на живака, вещество, ползуващо се с голямо внимание от страна на алхимиците.
36
Филип Хубави може да се смята за първи галикански крал, т.е. независим от Римската църква. Бонифаций VIII обяви с вулата „Unam sanctam“… „…че всяко човешко създание е подчинено на Римския първосвещеник и че това подчинение е условие за спасението на душата му“. Филип Хубави непрекъснато се е борил за независимостта на гражданската власт по светски въпроси. Брат му Шарл, обратното, бил решителен привърженик на папските схващания.
37
През времето на Филип Хубави архивите са били сравнително нова институция. Тя е била създадена едва от Луи Свети, който е поискал да се групират и класират всички документи, отнасящи се до правото и обичаите във Франция. Дотогава документите са се съхранявали — доколкото въобще са се съхранявали — от благородниците и от общините. Кралят държал при себе си само договорите и документите, отнасящи се до имуществата на короната. При първите Капетини (крале от династията Капе) тези документи са били пазени в един фургон, който следвал краля при всичките му придвижвания.
38
Несторианци — привърженици на схващането, че Исус Христос има две лица. — Б. пр.
39
Възникнали към средата на XIII век, „гражданите на краля“ съставлявали особена категория поданици, които, прибягвайки до кралското правосъдие, се освобождавали било от подчинението си към някой господар, било от задължението за пребиваване в определен град и зависели само от централната власт. Тази институция се развила широко през царуването на Филип Хубави. Може да се каже, че гражданите на краля са били първите французи, които са имали правен статут, подобен на статута на съвременните граждани.
40
В онази епоха мито се е плащало и за движението на стоките из страната. — Б. пр.
41
В онази епоха църквата е събирала средства от „милостиня“. Вероятно авторът има пред вид някакъв църковен данък. — Б. пр.
42
Удряй! — Б. пр.
43
Да… съгласни сме… така да направим. Б. пр.
44
Брат, архиепископ. Б. пр.
45
Имайте доверие.
46
За да им донесе нещастие.
