Бандитите само се изсмяха.
Пленниците гледаха безмълвно със сковани от страх лица.
Ласитър здраво стисна зъби в очакване на първия удар.
Шнурът на камшика изсвистя в притихналата зала. Почти в същия миг Ласитър усети пареща болка.
Маскираният високо броеше на испански.
— Un, dos, tres…
Между всеки две числа той правеше пауза.
Ласитър обаче стискаше зъбите си все по-здраво. От устните му не се изтръгна нито стон. През цялото време си мислеше, че някой ден този маскиран негодник ще падне в ръцете му. Представяше си залавянето му с всички подробности, защото само така можеше да си помогне. Единствено точно определени мисли му помагаха да забрави болките си.
Когато плетеният кожен шнур изплющя за последен път по гърба му, в залата настъпи тишина.
— Тоя май загуби съзнание — промърмори маскираният.
Ласитър отвори очи и се взря в Похитителя на жени. После разтегна устни в ухилена и озъбена гримаса.
Непознатият инстинктивно потрепера от страх. За момент изглеждаше, че ще скочи от креслото си и ще хукне да бяга панически. Но бързо успя да се овладее. Впи очи в лицето на Ласитър, после леко вдигна дясната си ръка. Четиримата мъже около масата вдигнаха креслото на раменете си и го понесоха навън.
На масата остана Джоузефин Кейн — вързана и унизена, отчаяна, загубила всяка надежда.
Дълбокият глас на Блек Сам изгърмя:
— Вземете жената, която се казва Корина! Свалете пленника на земята! Натоварете мулетата с бъчви уиски и вино! Съберете всичкото ядене, необходимо за фиестата ни! След половин час потегляме. Побързайте!
Бандитите се раздвижиха. Ласитър усети, че го свалят на пода, и се опита да се задържи на крака. Шумни гласове изпълваха залата. Млада чернокоса жена беше хваната от двама бандити и изтръгната от групата на пленниците. Един от окованите мъже се хвърли напред. Нападението му можеше да се сравни със сляпата ярост на разярен бик срещу матадора. С вързани на гърба ръце този мъж и без това не можеше да направи кой знае какво.
Но дори и да не беше вързан, той нямаше никакъв шанс срещу безмилостната банда.
— Оставете я на мира! — изкрещя той и Ласитър веднага позна, че това не е мексикано-испански. — Тя е моя…
Тъмнокосият мъж не можа да продължи. Един от бандитите го удари с цевта на пушката си и той се строполи на земята.
— Нищо няма да ви се случи, ако се държите прилично — отекна в залата гласът на Блек Сам. — Ще вземем с нас само Ласитър и двете жени. Останалите скоро ще бъдат освободени.
Постепенно шумът затихна. Бандитите работеха с истинска военна прецизност. Тази дива орда беше също толкова ужасяваща, колкото и маскираният й предводител, наречен Похитителя на жени…
5.
Яздиха през цялата нощ и Ласитър разбра, че тия негодници познават местността по-добре от него. Стигнаха до долината много по-бързо, отколкото го беше направил той предния ден.
Бяха минали повече от два часа след последната почивка по обяд, когато Блек Сам дръпна юздите на черния си кон и спря на един хълм. С неприкрит триумф той изгледа Ласитър отстрани. Чу се тих, подигравателен смях.
— Е, какво ще кажеш сега?
Следобедното слънце огряваше малката долина, потънала в мирна дрямка. Всичко си беше така, както го бяха оставили Ласитър и Джоси.
Единствените нови знаци бяха двата дървени кръста на пресните гробове, които рязко изпъкваха в ярката слънчева светлина. Ласитър беше изкопал два гроба — един за семейство Кейн и другия — за мъртвите бандити.
Той хвърли бърз поглед отстрани към Блек Сам, който седеше на седлото с неподвижно лице. Чернобрадият бандит усети погледа на Ласитър, обърна глава към него и се ухили.
— Сигурно и босът е някъде наблизо — обясни той. — Вероятно ще се появи чак довечера. Такъв му е навикът. Нали вече ти казах. Не иска никой да вижда лицето му. Познават го само неколцина най-верни хора.
Ласитър впи очи в кръста, на който бяха изрязани имената на Андрю и Барбара Кейн. На другия кръст не беше написано нищо. Никой не беше издал името на главатаря си. Такъв беше обичаят при бандитите.
До ушите му отново достигна гордият глас на Блек Сам. Този тип беше толкова убеден в собствената си значимост и във възможностите на хората си, че самодоволството му изглеждаше направо противно.
— Точно оттук те е наблюдавал съгледвачът, когото бях изпратил след момчетата. Той видял всичко и побързал да се върне при нас, за да ни уведоми. Както виждаш, съобщителната ни система действува безотказно.
Този път Ласитър се усмихна подигравателно.
— Но не и системата ви за сигурност, Сам — проговори презрително той. — Иначе нямаше да се стигне дотук. Сега мъртвият щях да бъда аз, а не някой от вашите хора.
Физиономията на Сам се помрачи и той с неохота кимна.
— Прав си — изръмжа той. — Човекът, когото изпратих, беше отличен разузнавач. Но е страхливец. Е, вече няма да има възможност да се прояви като такъв. Ел Пантеро накара Хучило да легне на дръвника.
Значи разузнавачът се е казвал Хучило. Но Ласитър не можа да разбере останалото.
— Да легне на дръвника? — попита той. — Какво означава това?
Блек Сам направи красноречив жест с ръка, като удари тила си с дясната длан.
— Босът притежава един меч — обясни той. — Смятам, че е още от времето на испанците. Мога да ти гарантирам, че е пролял кръвта на много хора. Впрочем, това е скъпоценно оръжие. Дръжката му е украсена с рубини, смарагди и диаманти. Тия камъни сигурно струват цяло състояние. Острието му е като на бръснач. А като дръвник използуваме обикновено прясно отсечено дърво. Босът много държи на това. Някой ден и ти ще коленичиш пред този дръвник.
Ласитър равнодушно сви рамене.
— Може би — промърмори той. — Но дотогава все пак ще мине известно време. Нали вашият маскиран шеф ми обеща цяла поредица от мъчения.
— Да, знам — каза Сам и направи презрителен жест с ръка. — Пак ще си направим истинска фиеста. Понякога босът обича да преувеличава. Такъв си е той. Може би все пак ще размисли. Така ще те довършим по-бързо.
— Много утешително — отговори саркастично Ласитър.
Блек Сам късо се изсмя.
— Няма защо да се преструваш пред мен, компадре. Обзалагам се, че ти въобще не мислиш да се предаваш.
— Сигурен ли си?
— Защото знам, че ти си Ласитър. А този факт говори сам по себе си. Ти си от хората, които никога не се предават, щом у тях има дори искрица живот.
— Ти на мое място би ли действувал другояче, Сам?
— Значи признаваш — изръмжа Сам. — Но ние сме нащрек. Няма да ни се изплъзнеш, докато аз не поискам.
Ласитър наостри уши. В последните думи на негодника прозвучаха доста странни нотки. „Докато аз не поискам…“
Този тип говореше само от свое име, не и от името на своя тайнствен бос, както беше винаги досега. Може би това беше случайност, но Ласитър реши да бъде особено внимателен в това отношение.
