— Кажете ми — продължи да ги разпитва нубиецът, без да обърне внимание на въпроса на по- възрастния французин. Вече знаете ли за кого става дума? Разбрахте ли кой е царят, погребан там?
Никой от двамата не отговори.
— Аменхотеп Трети.
— Аменхо… кой?
Надия се усмихна вътрешно.
— Името му означава „Амон е доволен“ — побърза да обясни младежът с маслинената кожа. — Бил е син на бог Амон и на Мутемувия, най-красивата нубийска царица. Божественият им съюз е изобразен само на тази стена, която в момента съзерцавате.
— Мо… можете ли да прочетете написаното на тези стени, Мохамед?
Арабинът се усмихна. Съвършената не виждаше ясно лицето му, но долови блясъка на равните му бели зъби. За да има такива зъби, сигурно произхождаше от заможно семейство.
— И какво още можете да ни кажете?
— Дългото ви пътуване си е заслужавало. Тук е закодирана формулата, която търсите и за която ви е проводил вашият султан Бунабарт. Ще ви я обясня, но всяко разкритие има цена, която трябва да сте готови да платите…
— Само я назовете, Мохамед — отговори бързо единият французин. — Наполеон ще заплати щедро услугите ви, стига да му дадете това, което търси.
— Така да бъде. Чувал съм за щедростта на вашия султан.
— Без съмнение знаете, че той желае да изучи величието на вашия народ и да върне в Европа всички документи, трактати и формули, които намери. Затова основа Египетския институт в Кайро.
— Мъдър е Бунабарт — съгласи се нубиецът. — Аллах да бди над него.
Мохамед, на чиято глава имаше тюрбан в индиговосиньо, а челото му бе прорязано от край до край с гъсти черни вежди, хвърли поглед зад гърба си. Сякаш бе доловил присъствието на някого, който ги наблюдаваше, но Надия реагира навреме. Притисна лицето си към земята, така че блясъкът на очите й да не я издаде.
— Пещерата на Бибан ел Мулук, където сте влезли днес — продължи невъзмутимо, — е мястото за вечен покой на фараона Аменхотеп, най-великия и красив владетел, когото Египет някога е познавал. Този храм е бил построен по негова заповед и нему дължим някои от най-прекрасните сгради, които сте видели по тези земи…
Нубиецът промърмори нещо неразбираемо, преди да продължи:
— Въпреки това, само тези, които все още умеем да четем свещените символи, помним, че идването му на този свят е било изпълнено с чудеса. Погледнете внимателно този релеф и веднага ще разберете важността му… Тук — продължи Мохамед — е разказано всичко. Ако се вгледате, ще видите, че бог Амон държи ръцете на царица Мутемувия, майката на Аменхотеп. Така Амон, когото египтяните наричат Тайнствения, посява безсмъртното си семе в тялото на царицата, докато богините Селкит — със скорпион на главата, и Неит — със стрелите, внимават двойката да не докосне земята. Това недвусмислено показва духовната значимост на сцената.
— Нали не искате да ни накарате да повярваме, че този Аменхотеп е полубог? — прекъсна го рязко единият от французите. — Като библейските титани, които вярвали, че са потомци на жени, заченали от ангели?
Арабинът кимна лукаво:
— Вие го казахте. Не аз…
Мохамед притвори очи, сякаш търсеше точните думи в някое кътче на съзнанието си. Надия го огледа с интерес: начинът, по който събираше ръце, и плавността, с която се движеше около придружителите си, не й оставяха кой знае какви съмнения за истинската същност на този мъж. Жестовете му й се струваха познати, по нещо й напомняха за дядо й. Дори за баща й. Може би беше заради начина, по който се движеше, или заради тона на гласа му…
— Има още нещо, което не знам дали ще ви се понрави, но е истина — продължи нубиецът. — Обърнете внимание на цвета на Амон — син като небето. Каквато ще бъде и кръвта на сина му Аменхотеп…
— Суеверия, Мохамед! Това са суеверия!
Младият французин, който държеше изпълнения със скици бележник, остави нещата си на земята и енергично запротестира. Другарят му се присъедини с не по-малък плам.
— Преди време във Франция отсякохме главите на всички, които вярваха, че във вените им тече синя кръв. И знаеш ли какво установихме? Че кръвта им е червена. Червена! Разбираш ли, Мохамед? Всички сме равни! Еднакви сме!
— Не всички, мосю Жолоа…
Нубиецът впи тъмните си очи в събеседника си. Нямаше желание да слуша поредната реч в защита на революцията, подобна на онези, които френските военни изнасяха при всяка възможност. Без да отмести поглед от него, продължи:
— …Дори вие самите на четири очи признавате, че вашият султан Бунабарт се различава от останалите хора, че е същество, докоснато от съдбата.
— Добре, Мохамед, имаш право. Но дори и това го казваме в преносен смисъл.
— Синята кръв също има преносен смисъл, мосю. Така древните са обозначавали, че някои хора произлизат от особено и различно семейство. Може би с божествен произход.
— Пак митове!
— А, не! — усмихна се нубиецът цинично. — Не е никакъв мит, че дори раждането на вашия султан е било предизвестено от огнена звезда. В Нубия ни е известно, че крайната му цел е да постигне славата на фараоните. Дори ние знаем, че това, което Бунабарт търси в черната земя на Египет, е еликсирът на безсмъртието!
Думите на арабина отекнаха в залата и стреснаха ято прилепи, които запърхаха над тях. Светлината на фенерите също затрептя.
— Измислици! — възразиха французите. — Нямаме представа за какво говориш. Бонапарт единствено се интересува от науката на предците ви, не от шарлатанствата им.
— Значи несъмнено има нещо, което не знаете за него… прошепна нубиецът, чийто глас заприлича на змийско съскане. — Докато вие сте чоплили свещената пръст на Бибан ел Мулук, вашият султан мина сам по стъпките на пророка Исус из нашата земя, опитвайки се да разбере какво точно е научил тук.
— Тук? Исус?
— Да. — Арабинът подсвирна заплашително, сякаш искаше да хипнотизира офицерите. — Това учудва ли ви?
— Не ви вярвам — настоя по-възрастният военен, който държеше да го наричат барон.
— А би трябвало. Нима Исус не е роден също от божествено семе, посадено в обикновена жена, каквато е била и майката на Аменхотеп? Освен това би трябвало да знаете, че Йешуа, вашият Исус, е прекарал детството си в Египет. Не е ли така?
— Не знаем много за религията, Мохамед.
— Нека аз ви разкажа. Значи, докато е бил съвсем малък, Исус се е научил тук как да възкресява мъртвите и как сам да възкръсва. Също тук е научил, че във вените му тече синя кръв — като тази на Аменхотеп и на Амон. Или като на Озирис! Великият бог Озирис, който е бил първият, завърнал се от света на мъртвите!
— Накъде биете? Че нашият генерал е завзел Египет, за да открие източника на синята кръв? Това са безсмислици!
— Не източника, мосю Жолоа. Той е изчезнал сред гъстите родословни дървета на египетските царски фамилии. Това, което търси Бунабарт, са днешните наследници на този източник. Тези, които носят еликсира във вените си… И аз, срещу възнаграждение, мога да ви заведа до тях. Ако не беше така, защо щяхте да ме слушате с такова внимание и да търсите скромните ми обяснения на вашите находки?
Надия, все още притаена зад ниската каменна стена, пребледня. Беше чувала тези думи и друг път, преди много години.
Дядо й — сега вече си спомняше — й бе говорил за някаква тайна, макар че никога не спомена за източника. Сигурна беше: този Мохамед трябваше да е магьосник, посветен мъж от нейното собствено
