включително и тази, съдържа фрагмент от дълбоката мъдрост на фараоните. Така ми го обясни той.
Огромният военен пое въздух и туловището му се изду като грамаден кит.
— Мосю, смятам, че Клебер ви подканва да откриете мъдростта, заключена в тази карта, за да разгадаете посланието му. Маже би, ако знаехме какво означава картата…
— Сега нямаме време да изучаваме писанията на този Геблен — прекъсна го корсиканецът. — Не умеем да четем символите на египтяните. Не знаем нищо за мъдростта на царете на Нил. Дори и Египетският институт, който създадохме в Кайро, признава неспособността си да разбере тази така необятна култура за толкова кратко време… В такъв случай защо Жан-Батист, който познава ограничените ни възможности, ми изпраща подобен ребус?
— Клебер със сигурност знае това, мосю. А и помня, че самият той ми обясни, че Курт дьо Геблен не е съставил тази колода. Неговите съчинения няма да ни помогнат много. От това, което разбрах, излиза, че колодата е била нарисувана от един благородник — някой си граф Дьо Сен Жермен, който е следвал напътствия, които дори самият Жан-Батист Клебер не бе в състояние да си представи.
— Добре, добре — промърмори неохотно Наполеон, докато се опитваше да си спомни кога за последно беше чул да се споменава името на въпросния Сен Жермен. — Оставете празните приказки и ми кажете дали смятате, че можем да разтълкуваме картата, или не.
Може би Бон беше единственият сред генералите на Наполеон, който оставаше невъзмутим при внезапните му пристъпи на нетърпение. Тъй като съзнаваше, че никога не ще може да спечели битка с ловкост — понеже не разполагаше с такава, — а с находчивост, реши да приеме предизвикателството на Бонапарт. Взе Le lampe voilee и я огледа внимателно за трети път.
— Да видим: мъжът на картата прилича на старец…
— Заради брадата, казвате.
— Заради брадата, да. А старците са символ на мъдростта. Държи светилник, който закрива предпазливо с плаща си… Освен това картата съдържа два очевидни астрологични символа, поставени в горната част на рисунката.
— Астрологични символи?
Този път Наполеон се приближи до Бон, за да гледа картата заедно с него.
— Да, мосю. Единият е знакът на Лъва, виждате ли го? Това е петият знак от Зодиака и без съмнение става дума за Ваше Превъзходителство и зодиакалния ви знак. Другият отговаря на Юпитер, бог на добродетели като разума и волята — друг символ, който ви приляга напълно, мосю.
— И накъде ни води всичко това, Бон?
— Не съм сигурен, мосю.
— Не сте сигурен?
Бон не обърна внимание на горчивата ирония на Бонапарт, който отново му бе обърнал гръб. Изведнъж дебелият военен, чието румено лице бе вече окъпано в пот, проумя ребуса. Отговорът дойде неочаквано, почти мигновено. Като че ли самата карта беше хвърлила светлина върху загадката.
— А ако това е нещо като упътване?
Наполеон поклати глава, без да разбира логиката на генерала си.
— Ами ако това, което трябва да направи Ваше Превъзходителство, е да приближи светлината към плаща, към булото, което пази тайната?
На Наполеон му трябваше известно време, за да проумее намека на Бон, но изведнъж му се стори, че е разбрал всичко. Изминаха няколко мълчаливи мига, след което, без да се обърне за помощ нито към Бог, нито към дявола, корсиканецът се спусна към кошницата с трите яйца и потърси лампа, под чиято светлина да ги разгледа.
Първите две не представляваха интерес. Под съвършено белите им черупки прозираше компактната маса на втвърдения белтък и не се забелязваше нищо необичайно. Върху последното яйце обаче можеха да се доловят почти невидими тъмни сенки, които изглеждаха разположени в стройни редици.
— Съобщение! — извика Наполеон. — Тук има съобщение! Корсиканецът сръчно обели яйцето и достигна до хитроумния замисъл на Клебер. Под черупката, върху безупречната повърхност на яйцето, ясно се четеше следният отчаян ултиматум.
Нямаме друг избор, генерал Бонапарт — гласеше съобщението на френски. — На зазоряване ще нападнем пашата от Дамаск. Те са четиридесет хиляди. Ние нямаме и три хиляди. Бог да ни помага в битката, а на вас да даде мъдрост. Ще се видим на небето.
Наполеон прикова поглед в малките очички на Бон. Генералът, който не знаеше какво да каже, започна със запъване да обяснява за някакъв разтвор от мастило, стипца и оцет, известен на древните, благодарение на който надписът върху черупката на яйце прониква до белтъка и се записва върху него. „Отвън не остава следа“ — додаде, все едно научното му обяснение имаше някакво значение.
— Но това е самоубийство — прекъсна го Бонапарт, който не беше чул и дума от това, което говореше Бон. — Клебер ще загине.
И за първи път Непобедимия се уплаши от смъртта. Ако турците отнемеха живота на горделивия Жан- Батист, той беше следващият, който щеше да падне. Никой не можеше да спре четиридесет хиляди мамелюци, окуражени от победата си над французите.
Беше ли готов да умре?
Очевидно не.
В такъв случай можеше ли все още да промени съдбата си?
6.
Съмняваше се.
Бонапарт бе прекарал близо месец пред стените на Акра, твърдо решен да увенчае с успех обсадата на града. По някакъв начин се чувстваше като отмъстителя, избран от Провидението да върне на европейците града, отнет им през март 1289 година от египетския султан Калаун. Преди да тръгне към Египет, Наполеон изчете много по въпроса: загубата на Акра бе отбелязала началото на края на кръстоносните походи и разрушаването на всички християнски владения в Светите земи. Оттогава никой западен пълководец не се беше осмелил да се върне по онези места. Само той. Въпреки това, положението му не можеше и да се сравнява с това на Калаун пет века по-рано. Тогава каирският пълководец командвал армия от десетки хиляди фанатизирани мюсюлмани, които не жалели живота си при нападението на крепостните стени, охранявани много по-зле, отколкото сега.
Французите нямаше да рискуват толкова.
Султанът използвал деветнайсет катапулта и оглушителния ритъм на хиляди тъпани, за да накара и последния тамплиер да се разтрепери от страх.
Беше видно, че хората на Наполеон не разполагат с подобни средства за убеждение, въпреки че бяха заменили неособено ефикасните катапулти с много прецизни оръдия.
Въпреки това, корсиканецът вярваше, че е предопределен да победи. Беше сигурен, че от другата страна на кулите Кръволока Ахмед, обзет от ужас, вече обмисля възможността да сключи примирие. В такъв случай трябваше ли да зареже обсадата, за да спасява безразсъдния Клебер? Можеше ли да си позволи да напусне позициите си, когато победата бе толкова близо?
— Не ни остава друг изход, мосю. Трябва незабавно да му се притечем на помощ.
Полковник Жакотен, началник на картографите в експедицията, изглеждаше сериозно загрижен. Веднага след като бяха разкодирали посланието на Клебер, Бон го бе повикал в палатката на Бонапарт, за да обсъдят заедно план за спешни действия. И двамата знаеха, че ако изоставят блокадата на Акра, завоюването на укрепения град щеше да стане невъзможно до следващата есен. Летните жеги щяха да превърнат обсадата в забележителен военен провал.
— Генерале, Клебер не познава добре местността. Не разполага дори с точни карти на Таворската планина, нито на околностите й, и във всеки момент може да попадне в засада — завърши мрачната си прогноза Жакотен.
Наполеон го изгледа с неприязън. Погледът му винаги ставаше такъв, когато му докладваха лоши новини
