моментът да използва книгата…
— От изток? Преди изгрев? Що за брътвежи са това, отче?
— Същите, които свети Марко е използвал в тайното си евангелие, Ваше Светейшество. Когато стъпил в Египет, открил, че най-древните церемонии на фараоните били свързани с опитите им да си възвърнат живота. И че тези церемонии, от своя страна, били извършвани само когато на небето се намирали определени звезди. Точно по тази причина мумифицирали издъхналите си царе: за да подготвят възкресението им, когато дойдел моментът.
— Не виждам връзка с астрономията…
— Времето! Времето, за което намеква Марко, представлява астрономически цикли.
— Все още не разбирам.
— Свети Марко разбрал, че всичко в Древен Египет се опирало на астрономията. Че египетският календар се основавал на периодичните движения на звездите и на слънцето. Изтокът — точката, откъдето изгрява слънцето — бил познат като „мястото на възкресението“. А изгревът бил точният момент, който обозначавал цикличното връщане на слънцето към живота. Всеки път, когато звездите, изобразяващи небесния лъв, изгрявали от изток и изчезвали с появата на първите слънчеви лъчи, древните египтяни започвали изпълнението на най-свещените си ритуали на живота.
— И свети Марко е направил това откритие?
— Свети Марко е бил посветен в тези тайни. Ще прочетете за това в ръкописа му. И ги е записал със съзнанието, че в бъдеще някой най-накрая ще ги разбере…
— Да не намеквате, че свети Марко е усвоил тайното знание на египтяните и го е включил в писанията си?
Съмнението на висшия духовник накара Чирило да се разгорещи още повече:
— И кое ви учудва? Нима нашият почитан Климент Александрийски не е написал, че е имал достъп до митичните четиридесет и две изгубени книги на бог Тот? Нима пак Климент не е открил, че в текстовете се споменава за някакво време в бъдещето, в което се възвестявала появата на хора, които ще разберат тайните им?
Патриархът се поколеба. Сложи ръце върху раменете на стария си учител и го погледна снизходително. Строгото му изражение не оставяше съмнение за тревогата му.
— Отдалечавате се опасно от правата вяра, отче Чирило, и най-лошото е, че използвате оръжията, които ви дава собствената ви религия. Би трябвало да си починете и да преосмислите вярванията си. Вие сте последовател на Христос. Какъвто е бил и Марко. И му дължите почит и уважение за това, че е бил тъй близо до Бога.
— Не ме разбирате, Ваше Светейшество. В книгата се говори за някакво време. Климент също говори за такова време. И това време е дошло. Небесните символи го показват.
— Време ли?
— Погледнете небето и сам ще видите!
Марко VIII вдигна поглед нагоре. Черният силует на купола на „Абу Сарга“ представляваше единственото тъмно кътче от небосвода. Цялото небе наоколо бе обсипано със звезди. На югозапад Млечният път го прорязваше на две. И въпреки че луната блестеше силно, звездите наброяваха хиляди.
Отворил широко очи, Чирило от Болоня посочи някъде в тъмнината.
— Когато след няколко часа съмне, последната звезда, която ще се види на изток, към пирамидите, ще принадлежи на главата на Лъва… В същия час на юг ще престане да блести окото на съзвездието Феникс20. Вече разбирате ли какво означават тези символи?
— Не.
— В гръцката митология фениксът е птицата на възкресението. Птицата, способна да се върне към живота, издигайки се от собствената си пепел.
— Това е мит, отче. Езически мит.
— Но в нашия случай този мит отбелязва началото на Времето. Не виждате ли? Лъвът възвестява за Феникса по същия начин, по който Марко ни казва, че времето за възкресение е настъпило. Всичко съвпада!
Патриархът изсумтя:
— Стига толкова, Чирило. Никой не може да възкръсне, освен Бог. Само Той има тази сила. Никоя книга, колкото и да е свещена, не може да обясни делата на Всевишния и да даде на човеците власт, която ни е отказана още преди да бъдем създадени. Трудно ми е да си представя, че сте забравили един толкова елементарен принцип.
— Тази книга е различна, Ваше Светейшество. Внимавайте да не злоупотребите с нея или да не попадне в неправилни ръце.
— Казах, стига толкова! Наслушах се за днес.
— Но, Ваше Светейшество… — възпротиви се старецът.
— Достатъчно! Отивайте си!
Възрастният копт се овладя. Отстъпи крачка назад, подчинявайки се на заповедта на висшестоящия, но не и преди да промърмори нещо, което дори Такла, застанал край вратата на храма, успя да чуе съвсем ясно:
— Не ми оставяте избор, Ваше Светейшество. — Тонът му беше заплашителен. — Ще ви покажа силата на книгата и скоро ще се обърнете към мен, за да я пазя.
Марко VIII не отговори. Беше потънал във вътрешността на манастира.
8.
„От последните дни на Бог на земята“.
Въпреки че ръката на отец Чирило вече не бе като по времето, когато преподаваше в семинарията, краснописът му беше безупречен. Патриархът го огледа доволно в усамотението на покоите си.
Още началото, звучно и необичайно, обещаваше четивото да е увлекателно.
Целият ръкопис, преведен от стария копт от „Света Екатерина“, надхвърляше сто квартили21. Беше изписан със същия дребен и сбит почерк, който Марко VIII познаваше така добре. С наслада погледна купчината листа под мъждивата светлина на свещника.
Защо Чирило толкова настояваше, че ръкописът е опасен? Предвид културата му и поста, който заемаше, какво зло би могло да му причини един текст отпреди осемнайсет века?
Патриархът не мигна цяла нощ. Не можа. С широко отворени очи погълна за няколко часа всички страници, дадени му от Чирило, опиянен от текста и силата, излъчваща се от всяка негова дума.
Документът, предшестван от писмо на свети Марко до един от учениците му, вероятно пратеник в Рим, обясняваше защо евангелистът се беше отправил на заточение в Кайро толкова бързо. Изглеждаше, че Симон Петър, вече установил се във Вечния град и начело на първите християнски комуни, е бил заинтригуван от обучението, получено от Учителя в Египет през годините, когато е бягал от Ирод. Тази тема не му давала мира. Всичко, свързано с Рави, изведнъж се било превърнало в предмет на спекулации и противоречия сред първите християни. И ако са щели да строят единна Църква, непробиваема и неподатлива на атаки, както проповядвал Савел от Таре — (Свети Павел), всяка информация, която можела да бъде използвана срещу християните, трябвало да се държи под контрол.
Петър бил човекът, който се занимавал с тези въпроси.
В действителност това, което наложило присъствието на Марко в Кайро, бил упоритият слух, че Исус е бил въведен в тайнството на Изида и Озирис. В Рим дори се стигнало дотам, че се появили твърдения, според които Синът Човешки е заимствал от религията на фараоните и нейните тайни, като впоследствие я е пренесъл в Йерусалим като своя собствена.
Марко и Петър се бояли от най-лошото. Знаели по-добре от всекиго, че Учителя действително е прекарал шест дълги години в Египет и че влиянието, в което бил обвиняван, било технически възможно. По онова време, докато бил съвсем малък, Исус вероятно бил получил най-висше знание, чиято същност щяла да излезе на бял свят по време на по-късната, документирана част от живота му. И въпреки че никой никога не разбрал какви били тези знания, подозрението, че става дума за култови тайнства от учението на Изида,
