на свободата на многоуважавания народ на Египет и възстановяването на миналата му слава.
— Нищо повече?
Тримата бедуини се спогледаха, сякаш се съмняваха в думите на чужденеца.
— Вие ли сте наистина Бунабарт? Същият, който разби мамелюците пред пирамидите в Гиза? Онзи, който в джамиите на Кайро обеща да защити религията на Пророка?
Наполеон изсумтя, без да отговори.
— Ако наистина сте вие, знаем, че има нещо друго, което не ви дава мира, Бунабарт… — промълви най-младият от мъжете на пустинята, намесвайки се в разговора. — И то е свързано с натрапчивото ви желание да победите смъртта. Вече се страхувате от нея като от най-злия си враг, но сте интелигентен: сега, докато младостта все още тече във вените ви, сте дошли в тези земи, за да изтръгнете от тях тайната, която да ви позволи да победите смъртта в бъдеще.
Бонапарт поклати глава в знак на отрицание.
— Кой човек не търси тази тайна? В това не съм по-различен от никого от вас…
— Няма защо да се съгласявате, о, могъщи султане на Запада — продължи същият младеж с очи с цвят на обсидиан. — Ако написаната съдба е вашата, сега е моментът да ви дадем някои разяснения, преди да продължите пътя си.
Елиас Буктур покани тримата бедуини да се настанят върху одеялата, приготвени от охраната в една просторна къщурка наблизо. Наполеон, все още впечатлен от спокойствието на имама и придружителите му, ги изчака да седнат, преди да ги последва.
Старецът се казваше Балазан и обяви, че е на сто и десет години, въпреки че никой не му повярва. Учениците му Тагар и Титипай, бяха значително по-млади. Двамата веднага предложиха да помогнат на французите в приготовлението на импровизирана гощавка.
Хората на Бонапарт, гладни след усилната битка, вече се бяха сдобили с провизии от няколко необитаеми къщи. Бяха отделили най-добрите за генерала си и ги бяха приготвили за поднасяне: малко мед, безквасен хляб и четири предварително оскубани и подготвени за печене чапли, които се въртяха върху набързо стъкмения огън на входа на убежището. Имамът, все така сериозен, както в началото, отказа месото и се задоволи само с малко плодове от една от кошниците, които му подадоха. Преди да започне да се храни, обясни:
— Редно е да знаете, че принадлежим към братство, което пази мястото, където е живял Йешуа, един от пророците, признати от Корана. — Тонът на Балазан бе сърдечен и любезен. — От векове изучаваме наследството му, без да обръщаме внимание на сблъсъците, довели до смъртта на много вярващи сред християните и мюсюлманите. Ако благоволите да останете с нас днес, ще ви обясним за Него и ще ви покажем какво сме научили за способността му да побеждава смъртта.
След като преведе поканата на френски, Елиас Буктур се наведе към Бонапарт и му прошепна нещо, което тримата бедуини не можаха да чуят. Корсиканецът кимна в знак на съгласие и измери с поглед събеседника си от глава до пети.
— Ще остана само ако ми отговорите на един въпрос, уважаеми мъдрецо. Достатъчно е едно „да“ или „не“.
— Кажете, Бунабарт…
Наполеон отпи глътка вода, преди да зададе въпроса си на един дъх:
— Истина ли е, че познавате формулата за завръщане от отвъдното?
Имамът се усмихна доволно. Вече нямаше съмнение: най-накрая беше намерил приказния бял султан, когото очакваше от толкова дълго време.
7.
Старо Кайро
Отец Чирило не остана безразличен пред високомерието на Марко VIII.
Първо старият копт стисна силно очи, опитвайки се да прикрие безсилието, което го обземаше на моменти. След това сграбчи малката кокалена броеница, която носеше в един от джобовете си, и я стисна с такъв гняв, че малко оставаше да я скъса.
— В името на вси светии! — избухна най-накрая Чирило от Болоня. — Светият отец трябва да ме изслуша! Тази книга е изключително опасна! Тя е оръжие! Изкушение!
Такла се уплаши. От неочаквания изблик на гняв на неговия учител дървените орнаменти в храма започнаха да пращят. Старецът се бе зачервил и смалил като мокра гъба. Почти не приличаше на себе си. Ако не се намираше на свято място и редом до несъмнено благочестив човек, Такла би си помислил, че присъства на истинско проявление на дявола.
Но не беше така.
След като преодоля първоначалното си колебание и преди Такла да успее да се приближи, за да успокои негодуванието му, старецът скочи на крака. Не каза нищо. Дори не се оплака от слабостта в краката си, както му беше привично. Размахвайки ръце над главата си, той се втурна към вратата на „Свети Сергий“, през която току-що бе излязъл Марко VIII.
Навън беше вече нощ. Полъхът на свежия въздух го успокои за малко, точно колкото да различи под слабата светлина на почти пълната луна силуета на патриарха, който се отправяше към покоите си.
— Ваше Светейшество! — извика монахът. — Имам да ви предупредя и за нещо друго! Трябва да ме изслушате, умолявам ви!
Марко ненадейно спря и се обърна към стария Чирило, приближаващ се към него с големи крачки.
— Мисля, че ясно ви показах намерението си да помисля над думите ви, преди да реша какво да правя с книгата, която ми предадохте.
— И трябва да направите това, което ви диктува съвестта, Свети отче. Но ми се иска да вземете под внимание и друга подробност… — Чирило се задъхваше. — Нещо, на което не знам дали наблегнах, колкото се полага.
— Сега не му е времето.
— Време му е!
— Отец Чирило, напомням ви, че ми дължите уважение.
— Уважението и любовта както към вас, така и към Църквата, ме карат да ви говоря по този начин.
Марко VIII омекна. На лицето му, сребристо под лунната светлина, се четеше помирително изражение.
— Добре, Чирило. Кажете ми кое е това, с което трябва да се съобразя.
— Ваше Светейшество, книгата е своеобразен наръчник с инструкции. Ако ми позволите това сравнение, става дума за нещо като трактат по механика, в който всяка притча и препратка трябва да се разбират като метафори, в които е скрито определено знание…
— Определено знание? — Марко сви рамене. — Какъв вид знание?
— Такова, което обещава възкресението на плътта, Ваше Светейшество. — Старецът отново се задъха и се опита да овладее дишането си. — Книгата, която преведох за вас, е наръчник за връщане живота на мъртвите, стига те да изпълнят определени условия.
— Това не е възможно. Разтълкували сте я неправилно.
— Убеден съм, че съм прав. Направих откритието, докато преглеждах гръцкия оригинал — тогава забелязах, че някои думи се повтарят постоянно, сякаш са ключ…
Патриархът се поколеба. Може би Чирило бе загубил разсъдъка си, като се вземеше предвид възрастта му и сериозното усилие, което му бе наложено. Въпреки това, не му се удаде възможност да прекъсне обясненията на стария учител. Видимо развълнуван насред пустите градини в коптския квартал, старецът продължи:
— Тайната се намира в символите, Ваше Светейшество… Помните ли как е изобразяван свети Марко още от времето на първите християни?
— Като лъв.
— Точно така. И лъвът има много конкретно небесно значение: за древните, дори за египтяните, в небето е съществувал божествен лъв, който днес идентифицираме със съзвездието Лъв. Всяка поява на Лъва на хоризонта, точно от изток и преди изгрев-слънце, съвпада с момента, в който се задейства формулата за връщане към живота. Който съумее да разчете този знак на небето, ще знае кога е дошъл
