Георги Стоев
СИК
На Жаки…
от тати
Книга първа
„Времето, за което разказвам и медиите създадоха изкривен образ на голяма част от основните герои. Трагикомичният Бай Миле доби зловещи очертания. А всъщност беше мек и объркан човек, изцяло подвластен на лъжите си и на огромното влияние на Генерала. Надявам се бъдещите поколения да разберат това.“
Глава I
Седмица след убийството на Васил, Маджо организира футболен мач. Целта беше да сплоти колектива. Той излезе като капитан на старите служители във фирмата си, а Поли естествено поведе новите. Мачът се разви според очакванията. Старите победиха новите с шест на нула.
— Който играе срещу мен винаги губи! — подметна майтапчийски Маджо.
— Ще видим… — избърса потта от челото си Поли. Той беше свикнал да печели във всичко, с което се захване. — Този мач свърши, но първенството тепърва започва.
Във ВИС цареше неописуема паника. Всички знаеха, че Жоро не е Васил и ще го замести твърде трудно. Знаеха обаче и друго. Жоро беше наследникът. А наследникът пиеше до припадък, побъркан от страх. Очакваше всеки момент да го отсвирят.
Дебелия Андро прати свои хора да го намерят и да го докарат в дома на Пейчев.
— Какво си се разлигавил, лайно такова? — скара му се той. — Я се стегни!
— Нямам представа от бизнеса на брат си — изтрезня Жоро на секундата. — Пък и едва ли ще ме оставят жив.
— Брат ти го овършаха моят слуга Гоцев и слугата на Маджо — бай Миле.
— Какво да правя сега?
— Ще ме слушаш! — заяви му директно Андро. Той нямаше никакъв интерес да загуби групировката. Усещаше в Жоро огромна мощ. И реши да заложи на него.
— Помисли за детето на брат си — напомни му той. — Някой трябва да се грижи за него.
— Прав си — кимна Жоро. — Никога няма да го оставя. Всъщност Жоро показа неподозирани качества.
Веднага събра около себе си десетина бодигарда с гигантски ръст и изгони рецидивистите, с които се размотаваше дотогава. Консолидира структурите на ВИС. Привика най-важните хора и директно им предложи:
— Ако искате да минете към СИК, веднага ви издавам присъди! Ваша воля. Ако останете, ще ви уважавам докато сте живи.
За известно време остави дрогата и алкохола, забрави курвите и се зае да възстанови могъществото на ВИС.
През това време бай Миле консумираше наградата си. Получи Боровец на тепсия. Любо от Видин и Дончо от морето смятаха, че разбират от туризъм само, защото са виждали туристи. Заедно с Иван Кубето набързо изгониха всички западняци. Правеха каквото си искат. Бай Миле не им пречеше. Напротив играеше заедно с тях. Изпиваше всяка вечер кана уиски с прясно мляко, караше местните гангстери да играят кючек и лепеше банкноти по челата им. За нула време разсипаха бизнеса в района.
Бай Миле се беше разплул напълно. Не ставаше от масата и наближаваше 160 килограма.
— Облян съм целия в кръв… — обичаше да казва той след третото уиски. — Зад мен има само трупове.
Купи си мерцедес 8 класа с кърваво-червен цвят и го разнасяше гордо по пътищата на България. А в Боровец го научиха наизуст. Освен това се обличаше по изключително оригинален начин — целият в червено. Поради голямото си шкембе не носеше костюм, а навличаше червен панталон, червена риза и червен елек.
— Погледнете ме! Целият съм в кръв! — напомняше той.
Убийството на Васил свали акциите на силовите застрахователни компании. Хората разбраха, че гангстерите не са безсмъртни.
— Няма да ви плащаме повече! — пъдеха те посредниците. — Ченгетата ни пазят по-добре от вас!
Жоро им прощаваше, защото за него бе по-важно да оцелеят. Маджо обаче се разгневи. Той имаше амбиции да издигне СИК до висините на бизнеса и в никакъв случай не бе склонен да се откаже от бизнеса. Освен това зад гърба му стоеше Гоцев. Трябваше да се случи нещо и то се случи.
Маджо свика общо събрание на СИК. Присъстваха Димата, Големият Маргин, Поли, Румен Пашата, Стоил и всички останали босове от групировката. Обстановката беше тягостна.
— Вие знаете, че съм против насилието, — започна Маджо — но сега наистина се налага. Оттук нататък няма да бием никого. Ще убиваме! Само така можем да върнем страха у хората. А той ни трябва. Без него не можем да си вършим работата.
Босовете реагираха различно. Пашата и Маргина наведоха глави, сякаш искаха да се крият от самите себе си. Стоил зяпаше встрани. Само Поли и Димата гледаха Маджо право в очите. Останалите се смразиха от ужас.
— Има ли някой, който иска да оглави новия бизнес? — попита Маджо. Каза го небрежно, но наблюдаваше внимателно реакциите на всички. Димата почти незабележимо вдигна ръка. След него стана Поли, прегърна Маджо и го целуна. От този момент потупването по рамото отпадна като ритуал.
Веднага след това Маджо напусна събранието. Влезе в лимузината си и облекчено въздъхна. Денят бе тежък за него. Наляха му чаша уиски „Royal Salute“ и му подадоха отворена кутия цигари „Davidoff“. Услужливо му поднесоха огънче. В първият момент той почувства безкрайно удовлетворение. После светът започна да изчезва на части. Завъртя се около себе си със скоростта на светлината. За секунди стана абсолютно неразгадаем. Обзе го неописуем страх. До този момент сърцето му го слушаше безпрекословно. За първи път усети годините си, напрежението и цената на печалбата. Беше останал сам на върха, макар че започна след всички. Но разбра и още нещо — не е бог и не е безсмъртен!
По-късно лекарите установиха микроинфаркт.
Глава II
В тесен кръг Поли наричаше себе си циклофреник. Имаше предвид необуздания си характер и моментите, в които забравяше всякаква опасност и не се съобразяваше с никакви обстоятелства. Просто убиваше. Саморазправяше се безмилостно с всичките си опоненти.
Сега обаче си даваше ясна сметка, че Маджо го наблюдава под лупа. Знаеше всичките му номера и нямаше да му позволи да си вее байрака, както беше свикнал. Освен това около него плътно стояха Димата, Маргина и Пашата. Пък и на Поли не му се искаше повече да скита като хъш по света. Реши твърдо да остане в СИК, да затвърди мястото си на изпълнителен директор и да чака удобен момент, за да направи собствен бизнес.
На общото събрание Поли неслучайно пое отговорността за най-трудния сектор — убийствата. Това бе големият му шанс да се наложи в структурата, макар че засега нямаше намерение да участва лично.
