да изляза. Или пък ще заседна в казиното, доде не се опразни. После ще се върна, ще работя още един месец, ще взема пак петдесет долара...
— Таквоз добро момче беше — каза Канди. — И през ум не ми е минало, че ще я свърши такава. Джордж пак се загледа в жената на Кърли.
— Не го е сторил от лошотия — рече той. — По никой начин! Все правеше поразии, но никога от лошотия. — Джордж се изопна и погледна Канди. — Чувай сега: трябва да кажем на момчетата. Ще трябва да го намерят. Няма друг начин. Може пък да не му сторят нищо лошо. Няма да им дам да го бутнат — додаде остро той. — Виж какво, ония може да си помислят, че и аз съм замесен в тая работа. Затова първо аз ще се прибера в помещението. След малко идваш ти и казваш на момчетата за станалото. Тогава ще дойдем тука и аз ще се правя, че нищо не съм знаел. Бива ли? Иначе момчетата ще помислят, че и аз съм замесен.
— Бива, как да не бива — увери го Канди.
— Добре. Сега изчакваш тука малко, после идваш задъхан и казваш, че току-що си я намерил. Аз тръгвам.
Джордж се обърна и изхвръкна от обора. Старият Канди го проследи с поглед до вратата. После се обърна, погледна безпомощно жената на Кърли и заизлива, в думи мъката и гнева си.
— Ти, мръсна никаквице! — викна злъчно той. — Ти си виновна! Радвай се сега! Кой не знаеше, че все ги бъркаш разни? Не беше стока ти. И сега не си стока, въшлива курветино! — Той подсмръкна и гласът му затрепера. — А можех да си копая в градината и да мия чиниите на момчетата. — Той млъкна, а после продължи да нарежда, повтаряйки старите думи: — Пък дойде ли цирк или се играе мач... отиваме и това си е... казваме: „По дяволите работата!“ и отиваме. Никого няма да питаме. Па ще си имаме и прасенце, и кокошчици... а зиме. .. чугунената печка. Нека вали колкото ще... ние ще си седим вътре. .. — Очите му се наляха със сълзи. Той се обърна, излезе сломен от обора и потърка бакенбардите си с отрязаната ръка.
Шумната игра навън бе прекратена. Чуха се въпросителни гласове, трополене на тичащи крака и ето че мъжете нахълтаха в обора. Слим, Карлсън, младият Уит, Кърли, а подир тях на почетно разстояние Крукс. После влезе Канди и последен — Джордж. Закопчал синьото си сако, той бе нахлупил черната шапка ниско над очите. Те се втурнаха покрай последния бокс. Като забелязаха в сумрака жената на Кърли, спряха се неподвижни и се втренчиха в нея.
После Слим пристъпи леко до трупа и попипа китката. Докосва с един пръст бузата й, а после ръката му се плъзна под леко извития й врат и го опипа. Когато се изправи, мъжете го наобиколиха и той им каза истината.
Изведнъж Кърли се оживи.
— Знам чия работа е това — извика той, — На онова мръсно копеле! Сигурен съм. Всички останали играехме на подкова. Ще го пипна! — разбесня се той. — Отивам за пушката си. Ще го пречукам тоя майчин син! Право в корема ще го насоля! Да вървим, момчета — подкани ги той и излетя от обора.
— Аз ще взема пистолета си — каза Карлсън и също хукна навън.
Слим се обърна тихо към Джордж:
— Това е работа на Лени, няма съмнение — каза той. — Вратът й е счупен. Не може да бъде друг освен Лени.
Джордж не отговори, а само кимна леко. Толкова беше нахлупил шапката си, че очите му не се виждаха.
— Сигурно пак е станало тъй, както в Уийд — продължи Слим. — Ти нали ми разправяше. Джордж кимна отново.
— Няма как, трябва да го хванем — въздъхна Слим. — Къде може да е отишъл?
На Джордж сякаш му беше нужно известно време, за да може да проговори.
— Трябва да е побягнал на юг — каза той. — Ние дойдохме от север, тъй че сигурно е отишъл на юг. — Трябва да го хванем — повтори Слим. Джордж пристъпи до него.
— Не може ли да го хванем и да го предадем в затвора? Той не е с всичкия си, Слим. Не го е направил нарочно. Слим кимна.
— Може — рече той, — ако успеем да го опазим от Кърли, може. Но Кърли ще му види сметката. Още го е яд за ръката. После я си представи, че в затвора го вържат и го хвърлят в карцер. Нищо няма да спечели от това, Джордж.
— Знам — каза Джордж. — Знам.
Карлсън се втурна в обора.
— Задигнал ми е пистолета, копелето! — извика той. — Няма го в торбата.
След него, с ловна пушка в здравата ръка, дотича Кърли. Той вече се бе успокоил.
— Всичко е наред, момчета — каза той. — Негърът има пушка. Вземи я ти, Карлсън. И зърнеш ли го, не го оставяй. Стреляй направо, та да му дойде умът.
— Аз нямам оръжие — рече възбудено Уит.
— Ти ще идеш в Соледад да повикаш полицай. Вземи Ал Уилтс, той е заместник-шериф. Да вървим сега! — Кърли изгледа подозрително Джордж. — И ти ще дойдеш с нас, приятелю.
— Разбира се — отвърна Джордж. — Идвам. Но слушай, Кърли, нещастникът не е с всичкия си. Не го убивай. Не е знаел какво върши.
— Да не го убивам ли? — извика Кърли. — Та той има оръжие — пистолета на Карлсън. Убивам го, без да ми мигне окото!
— Може Карлсън да си е загубил пистолета — обади се неуверено Джордж.
— Тая заран беше в торбата — каза Карлсън. — Взел го е, дума да няма.
Слим се беше загледал в жената на Кърли.
— Кърли — рече той, — не е ли по-добре да останеш тук, при жена си?
— Лицето на Кърли се наля с кръв. . — Тръгвам! — отсече той. — Ще му изтърбуша червата на тоя мръсник, нищо, че съм само с една здрава ръка! Ще го пипна аз!
Тръгнаха да излизат. Джордж се спря за миг до Канди и двамата се загледаха в мъртвата жена.
— Ей, Джордж! — повика го Кърли. — Върви с нас, да не решим, че и ти имаш пръст в тая работа.
С натежали крака, Джордж се помъкна бавно след тях.
Когато всички излязоха, Канди седна в сеното и се загледа пак в лицето на жената на Кърли.
— Горкият Лени! — промълви той.
Гласовете на мъжете заглъхнаха. Оборът потъваше постепенно в мрак. Конете трополяха в боксовете си, синджирите им дрънчаха. Старият Канди легна в сеното и Покри очи с ръка.
Слим се обърна към Канди:
— Тогава ти остани тук с нея, Канди. А другите по-добре да вървим.
ГЛАВА 6
В късния следобед дългият зелен вир на река Салинас беше замрял. Слънцето бе напуснало вече долината, за да се изкатери по склоновете на Габиланските планини, чиито върхове все още розовееха под лъчите му. Но над вира и чинарите бе легнала приятна сянка.
Водна змия се плъзна леко по вира, обръщайки насам-натам изправената си като перископ глава; тя преплува вира на дължина и стигна до краката на неподвижна чапла, застанала в плитчината. Клюнът се стрелна надолу, хвана малката змия за главата и тя изчезна в него, като мяташе бясно опашка.
Отдалеч зашумя вятър и премина като вълна по върховете на дърветата. Сребристите чинарови листа затрепераха, а сухата кафява шума по земята полетя тук-таме, подгонена от леките пориви на зефира. Зелената повърхност на вира се набръчка.
После вятърът замря тъй внезапно, както се бе появил, и отново настъпи покой. Чаплата стоеше неподвижна в плитчината и чакаше. Друга водна змия заплува по вира, обръщайки насам-натам изправената си като перископ глава.
Внезапно от гъсталака се появи Лени. Движеше се мълчаливо като мечка. Чаплата размаха криле, отдели се от водата и литна надолу по течението. Змията се свря между тръстиките в края на вира. Лени се приближи тихо до водата, коленичи и започна да пие,. допрял устни до повърхността. Някаква птичка изшумоли в сухата шума зад него и той вдигна глава, напрегна слух и зрение, но като видя птичката, отново
