глава.
— Ти си дошъл да ми предложиш една лодка — каза бретонецът — и да изпратиш всички мои приятели на онзи свят! Ах! Лакомецо за луканки!…
— Отведете бърже този човек — извика корсарят.
— Един момент, коменданте — каза Каменна глава. — Искам майстор Хулбрик да ми каже дали неговият брат, който ми помогна да мина в замъка в Оксфорд, се намира още на кораба на маркиза.
— Да, патре… — отговори Хулбрик.
— Кълна се…
— Долу камбаните, Каменна глава — каза малкият Флок, — така ще бъде по-добре за всички ни.
— Чухте ли, сър Уилям, неговият брат се намира на тримачтовия кораб? — изненадан запита бретонецът. — Аз познавам този младеж.
Баронът не отговори. Обърна се към своя помощник и каза:
— Господин Хауърд, откачете една лодка и се отправете към корабите на американците. Съобщете им за това, което се случи, и ги предупредете да прегледат добре своите кораби и около пристанището. Защото лорд Клинтън не би се спрял пред нищо, само и само да разруши най-добрата американска флота.
— Веднага, коменданте — отговори помощникът. — Вятърът е слаб. Ще имам достатъчно време, за да изпълня мисията си и да ви настигна.
Корсарят остана няколко минути върху мостчето, гледаше разсеяно моряците, които спускаха голямата лодка, въздъхна дълбоко и влезе.
— Буря! — извика бретонецът, който го беше проследил с поглед. — Тази руса мис ще го накара да полудее.
— А майстор пира-пира? — запита малкият Флок.
— Положението е сериозно! Този младеж не ще види вече Германия. По дяволите, би трябвало да спася Хулбрик… Да го спася! Но как?
Изведнъж той така силно се удари по челото, че малкият Флок помисли, че пистолет гърми.
— Какво има, капитане? — запита шегобиецът малко изплашен. — Искаш да се убиеш ли?
— Една идея…
— С този силен удар би разбил челото на всеки човек, който не е бретонец.
— Една великолепна идея, слушай: спомняш ли си как спасихме барона, когато англичаните искаха да го обесят?
— Спомням си много добре. Ножът на палача от Бостън му попречи да счупи костите на врата си.
— Иди и повикай този добър човек да дойде тук. Бързо, малки Флок.
— Като катерица — отвърна смешникът.
Капитанът пое с отворени уста морския въздух, погледна платната и мачтите и извади историческата си лула, която заедно с притежателя си беше преживяла много приключения, натъпка я добре с тютюн и след като я запали, отиде и седна върху своя топ.
— Може би ще реша един голям проблем — мърмореше той, като изпускаше облак от пушек. — Баронът ще се сърди, но…! На стария капитан много неща се прощават.
V. Четирите смъртни присъди
Пет минути по-късно малкият Флок изскочи на носа на кораба, придружен от един човек на средна възраст, с брада и видимо много силен: това беше палачът от Бостън, когото читателите на „Корсарите от Бермудите“ не биха го забравили.
— Мой бедни приятелю — каза Каменна глава на симпатичния човек, — аз ви бях обещал, че ще ви запиша в числото на моряците на кораба, като по този начин ще оставите завинаги на спокойствие вашите бесилки; но се случи така, че и сега ние се нуждаем от помощта ви.
— Знам за какво се отнася — отговори палачът с усмивка. — Малкият Флок ми разправи всичко.
— С коменданта не бива да се шегувате и бъдете готов утре, за да вземете отново стария си занаят.
— Кажете: позорен занаят.
— Не е моментът за обсъждане. Във вашата стая сигурно има няколко въжета.
— Седем или осем.
— Четири са достатъчни. Трите да бъдат толкова здрави, че да могат да изпратят на онзи свят тези, които ще увиснат на тях, а четвъртото да се скъса, щом човекът почне да се задушава, както стана онзи път с господин Мак-Лелан. Какво ще ми отговорите, господин палач на Бостън?
— Не ме наричайте повече така.
— Ще ви наричам майстор Обеско. Бива ли така?
Палачът повдигна рамене и като се усмихна, каза:
— Ще направя каквото искате. Но няма ли да се сърди комендантът?
— За това не се грижете: когато този беден младеж падне от бесилката, мисля да изпрося неговото опрощение. Брей, дяволе!… Този лакомник ни помогна твърде много при обсадата на Бостън и затова заслужава да го спасим. Ако всичко мине благополучно, обещавам да ви възнаградя: моята заплата за един месец.
— Вие ми предлагате пари? По-добре ги хвърлете на рибите, Каменна глава — извика възмутено брадатият човек.
— Ще ги изпием тогава в компанията на малкия Флок. Рибите не се нуждаят от монети.
— Съгласни сме — отговори майстор Обеско. (Отсега нататък и ние ще го наричаме така.)
Стисна ръката на Каменна глава и се отправи към каютата си, изгубвайки се в мрака.
— Пфию!… — изсвири младият шегобиец, когато останаха сами. — Ти предприемаш едно приключение, което не знаеш как ще свърши.
— Ако комендантът знае за това мое хитруване, ще ме застреля, няма да ме обеси — отвърна бретонецът, натъпквайки лулата си. — Но аз познавам барона и съм сигурен, че ще се усмихне… Ето лодката на господин Хауърд се връща. Дали утре и върху американските кораби ще увиснат хора като гроздове?
— Лорд Клинтън, големият приятел на маркиз Халифакс, беше сигурен, че „Гръмотевица“ заедно със страшния корсар и целия екипаж ще бъдат потопени в Атлантика.
— Няма да има много работа майстор Обеско — каза Каменна глава на малкия Флок. — Сигурно са само тези подлеци на маркиза, които вече открихме. Ах, проклет човек! Ако ми падне в ръцете!… Не знаеш ли, че флотата на лорд Дънмор е била потопена от бурята, която се е развила в северната част на Атлантика?
— Какво ни интересува ескадрата на лорд Дънмор?
— Интересува ни, защото с нея плавал и корабът на маркиз Халифакс. Той искал да се присъедини към корабите на лорд Хоув, като е търсил начин да избяга било на север или на юг. Разбра ли?
— Не съм глух.
— Тогава да отидем да изпием по една капка в моята каюта и после ще отидем да намерим майстор пира-пира.
— Или по-добре пака-пака — каза шегобиецът. — Той ще ти се отплати добре в кръчмата „Тридесет бизонови рога“!
— От всичко това не ще стане ни по-богат, ни по-беден отпреди.
Тихо прекосиха кувертата, пазена само от една моряшка група, тъй като вятърът беше слаб и не се предвиждаше никаква маневра.
Те слязоха в каютата, в която бяха затворени четиримата нещастници, пазени от четирима въоръжени моряци. На краката и ръцете им имаше вериги. Голямата стая се осветяваше от фенер.
— Приятели, позволете ми да поприказвам с този човек — каза бретонецът, посочвайки майстор пира- пира, който седеше окован във верига на едно ниско столче.
Като не знаеше каква изненада му готви съдбата, както и на неговите приятели, които бяха напуснали отечеството си и близките си, без да са сигурни, че някога отново ще се върнат живи, той седеше отчаян.
Хулбрик, като видя пред себе си бретонеца, разтвори широко очи, с лъч на надежда в тях.
— Ти, патре, направи добре, дето дойде да ме намериш — каза той.
