— Давай, Стивън — каза Скот, задъхан от напрежението. — Никога ли не си губил жена? Искаш да убиеш някого заради това?
Изглеждаше, че другият актьор става по-темпераментен, както го искаше Скот.
— Да, по дяволите.
— Тогава ми го покажи!
Стивън съвсем се обърка, злобното му лице лъщеше от пот. Скот похвали усилието му с няколко оскъдни фрази, като отстъпваше и настъпваше с множество финтове и удари. Мадлин недоумяваше как е възможно такъв едър мъж да се движи с такава лекота и грация. Скот направо й взе дъха. Той беше силен, внушителен и смразяващо сдържан. Впечатлена от напрегнатия бой, тя приближи, за да вижда по- добре.
Изведнъж усети, че кракът й се заплита в дръжката на оставената на пода чанта, след което се спъна и падна върху малка масичка, отрупана с реквизит. На пода шумно издрънчаха един свещник, няколко порцеланови съда и резервна шпага. Актьорите се разсеяха и Лоугън Скот обърна поглед към кулисите. В същия миг Стивън нападна с шпагата си, без да може да спре устрема си.
Скот глухо изстена и се строполи на твърдия под, а едрата му ръка притисна рамото му. Настъпи тишина, нарушавана единствено от учестеното дишане на актьорите.
— По дяволите… — измърмори Стивън, вперил поглед в сенките на кулисите, където Мадлин се мъчеше да освободи крака си. Той се обърна към Скот, който имаше странно изражение.
— Стивън — каза Скот с леко дрезгав глас. — Изглежда, че гуменият връх на шпагата ти е паднал.
Докато говореше, яркочервена кръв бликна между пръстите му и изби върху ризата.
— Боже мой! — извика Стивън с побеляло от ужас лице. — Не знаех… Не исках да…
— Няма нищо — отговори Скот. — Стана случайно. Изпълнението ти беше точно такова, каквото го исках. Всеки път играй така!
Стивън се вгледа в него с недоверие.
— Господин Скот — каза той с разтреперан глас, разкъсван между отчаянието и присмеха, — как можете да седите там и да ме режисирате, след като изцапахте цялата сцена с кръв? Понякога се питам дали сте човек?
Той откъсна паникьосаните си очи от разширяващото се кърваво петно върху бялата риза на Скот.
— Не се движете! Ще повикаме помощ… Ще изпратя за лекар…
— Няма нужда от проклетия хирург — извика Скот, но Стивън вече беше слязъл от сцената. Мърморейки през зъби, Скот се опита да се изправи на краката си, но тежко падна на пода — лицето му побеля.
Мадлин отметна пелерината си и грабна вълнения си шал.
— Ето — каза тя, като изтича иззад кулисите и коленичи до него. Сгъна шала на топка и силно го притисна към рамото му.
— Това ще спре кръвта.
Скот въздъхна силно от болка.
Лицата им бяха много близко и Мадлин откри, че се вглежда в най-сините очи на света, които някога беше виждала. Засенчените от гъсти тъмни мигли ириси бяха сапфирено-сини и имаха всички оттенъци на синьото — от най-тъмните дълбини на океана до най-бледото зимно небе.
Мадлин усети, че не й стига въздух.
— Извинете за… — тя замълча и погледна през рамо купчината счупен реквизит, — …за всичко това. Стана случайно. Обикновено не съм тромава, но сега гледах репетицията зад кулисите и се спънах…
— Коя сте вие? — студено я прекъсна той.
— Мадлин Ридли — отговори тя, като използва моминското име на баба си.
— Какво правите тук, освен че прекъснахте репетицията ми?
— Тук съм, защото… — Мадлин срещна отново погледа му и изведнъж разбра, че няма друг избор освен ясно и направо да заяви намеренията си, което изобщо не й беше присъщо.
Тя трябваше някак си да привлече вниманието му, да се разграничи от многото жени, които непрекъснато му се предлагаха.
— Искам да бъда следващата ви любовница.
Хванат съвсем натясно, Скот слисано я гледаше, като че ли му говореше на чужд език. Трябваше му време да проговори.
— Не поддържам връзки с момичета като вас.
— Заради възрастта ми ли?
В очите му лумнаха огънчета, но не приятелски, а присмехулни.
— И заради това освен другото.
— Аз съм по-голяма, отколкото изглеждам — бързо каза тя.
— Госпожице Ридли, — той поклати глава с явно недоверие, — вие ползвате уникален начин да се представите пред един мъж. Поласкан съм от интереса ви към мен. Все пак, не бих ви докоснал дори животът ми да зависеше от това. Сега моля да ме извините…
— Може би ви е нужно време да размислите върху предложението ми — каза Мадлин. — Ще ви бъда благодарна, ако междувременно ми намерите някаква работа тук. Умея много неща, които могат да бъдат полезни в театъра.
— Сигурен съм, че е така — сухо отвърна Скот. — Но не отговаряте на изискванията ми.
— Познавам литературата и историята. Добре говоря френски, а също мога да правя скици и да рисувам доста добре. Готова съм да мета, да мия, да стържа… Да върша всичко, което е необходимо.
— Не съм съвсем добре, госпожице Ридли. Не зная дали е от загубата на кръв или от удивление… Във всеки случай, вие бяхте доста забавна…
Скот се изправи, лицето му започна да възвръща цвета си.
— Ще потърся някого да ви заплати шала.
— Но аз… — започна да спори тя.
На сцената вече се бяха събрали група хора, тъй като повечето от работещите в театъра бяха научили за инцидента.
— Няма нищо — каза Скот, видимо раздразнен от тревожните им вайкания. — Не, не се нуждая от помощ, за да вървя. Нищо ми няма на краката…
Той тръгна към общата стая, заобиколен от дърводелци, музиканти, художници, танцьори и актьори — всички те готови да му помогнат.
Мадлин гледаше след него. Какъв интересен мъж беше той. Приличаше на крал, макар повечето монарси и принцове да не бяха надарени с подобна хубава външност и великолепна осанка. Тя беше сигурна, че Скот е най-подходящият мъж, с когото трябва да има любовна връзка. Вероятно това нямаше да бъде нещо повече от едно необикновено, единствено в живота й преживяване.
Вярно, той не показа нетърпение да я вкара в леглото си. Но тя все още не беше се отказала. Щеше да го покори с постоянството си. Щеше да му посвети всяка минута от деня, за да му стане необходима. Щеше да се превърне в жената, която той искаше.
Мадлин се отправи към кулисите, където около обърната реквизитна масичка бяха разпръснати парчетата порцелан. В театър „Капитал“ вероятно имаше безкрайно много работа за вършене. Тя се питаше дали би могла да се обърне към някого другиго с молба за работа. След като изправи масичката, зае се да събира порцелановите парчета.
На няколко метра от нея прозвуча нежен, мелодичен женски глас.
— Внимавай, дете! Ще се порежеш. Ще изпратя някого да почисти тук.
Мадлин остави счупения съд на масичката и се обърна. Видя златокоса жена, по-възрастна от нея с няколко години. Жената беше поразително красива, с аристократично лице, синьозелени очи и топла усмивка. Освен това беше бременна на няколко месеца.
— Здравейте — каза Мадлин, като приближи с любопитство. — Актриса ли сте?
— Доскоро бях — призна бързо жената. — Засега обаче съм временно помощник-директор — докато се роди бебето.
— О — ококори очи Мадлин, щом разбра, че жената пред нея би могла да бъде единствено дукесата на Лийдс — известна актриса, която беше сценичната партньорка на господин Скот във всяка постановка: от лековатите комедии до трагедиите на Шекспир. Макар да беше известно, че дукът на Лийдс е твърде богат,
