той очевидно не беше се противопоставил на любовта на съпругата му към театъра и на възходящата й кариера.
— Ваша милост, за мен е чест да се запозная с вас. Моля да ми простите безпокойството, което причиних…
— Не съм се притеснила — окуражи я дукесата. — Тук непрекъснато нещо се случва.
Тя погледна Мадлин с интерес.
— Стори ми се, че дочух да молиш господин Скот за работа.
— Да, Ваша милост — Мадлин поруменя, като се питаше какво друго е дочула, но лицето на дукесата беше спокойно и искрено.
— Ела в моя кабинет… Как се казваш?
— Мадлин Ридли.
— Е, Мадлин, нямаш вид на момиче, което би дошло да търси работа в театъра. Добре си облечена, очевидно си образована… Да не си избягала от дома си, дете?
— А, не — каза Мадлин. Всъщност, това не беше лъжа, защото беше избягала от училището, а не от дома си. Въпреки това тя почувства неудобство от измамата. Мъчеше се да подбира думите си. — Обстоятелствата наложиха да си намеря работа наблизо… и реших, че тук би могло…
— Но защо в „Капитал“? — попита дукесата, като я водеше към помещенията на администрацията.
— Винаги съм се интересувала от театъра, много съм слушала и чела за „Капитал“, но никога не съм била на представление.
— Никога? — дукесата беше поразена от чутото.
— Само любителски постановки в училище.
— Искаш ли да станеш актриса?
Мадлин поклати глава.
— Сигурна съм, че нямам театрална дарба и не желая да играя пред публика. Краката ми се подкосяват само при мисълта за това.
— Жалко — каза дукесата и влезе в малък кабинет с блестящо махагоново бюро, отрупано с книги и свитъци хартия. Покрай стената също бяха наредени сандъци с книги. — Момиче с лице като твоето би донесло успех на „Капитал“.
Мадлин замига, смутена от комплимента. Тя винаги се беше считала за средно привлекателна — нищо повече. Много от момичетата бяха с по-хубави фигури от нейната — стройна, но не така надарена… Имаше момичета с далеч по-впечатляващи черти от светлокафявите й очи и медно-кестенява коса. Майка й, Агнес, винаги казваше, че най-голямата й дъщеря, Джъстин, е най-хубавата в семейството, а пък Алтия — най- умната. Мадлин, най-малката, не се отличаваше с нищо особено.
Мадлин беше разбрала, че е трябвало да бъде момче. Агнес раждала тежко и лекарят бе дал ясно да се разбере, че третото дете може да й е последно. Когато се родила третата дъщеря, Агнес била дълбоко разочарована, тъй като желаела да има син. Мадлин беше приемала това като своя собствена грешка. Поне да блестеше с някакъв необикновен талант, та родителите й да се радват, че имат такова дете… Но засега тя беше съвсем обикновено момиче.
Дукесата посочи с жест стол за Мадлин, близо до нейния.
— Кажи ми какво умееш да правиш, за да обмисля приемането ти на работа.
Те поговориха няколко минути; междувременно от общата стая донесоха поднос с чай. Дукесата говореше бързо и често се усмихваше, неизчерпаемата й енергия беше заразителна. Нейното положение предполагаше една дистанция спрямо хората, но вместо това тя беше непосредствен и искрен човек. Никога през своя затворен живот Мадлин не беше срещала жена като дукесата на Лийдс. Тя познаваше само майка си и учителките с техните лекции по благоприличие, а също и приятелките си, които познаваха живота колкото самата нея.
— Мадлин — каза дукесата. — Виждаш по състоянието ми, че в следващите месеци ще намаля работата си. Бих искала да имам човек, който да ми помага, да поддържа ред в кабинета… Има още много задачи, за които човек все няма време. Умението ти да шиеш може да бъде от полза за госпожа Литълтън, която се грижи за ушиването и поддържането на костюмите. И въпреки, че господин Скот твърдо отрича това, ние имаме нужда от някой, който да подреди библиотеката на театъра.
— Бих могла да върша всичко това, дори повече.
Дукесата се усмихна на въодушевлението й.
— Много добре. Считай се за член на трупата.
Радостта на Мадлин беше бързо прекъсната от мисълта за реакцията на господин Скот, когато откриеше, че тя работи тук.
— Господин Скот няма ли да се противопостави?
— Ще обсъдя въпроса с него. Имам пълното право да наемам на работа всеки, когото пожелая. Ако възникнат проблеми с господин Скот или някой друг, ела при мен.
Синьозелените очи на дукесата заискриха от смях.
— Нека титлата ми не те плаши, дете. Въпреки положението си извън театъра, тук аз съм само помощник-директор, а господин Скот държи върховната власт.
Мадлин никога не беше чувала за подобно несъответствие: една благородничка да работи в театър. Светът на аристокрацията и светът на театъра бяха несъвместими. Тя се чудеше как дукесата успява да живее в двете общества.
Дукесата се засмя, като че четеше мислите й.
— Мнозина от благородниците смятат, че аз се отнасям несправедливо към сана си, като работя тук. Дукът, благословен да е, би бил твърде щастлив, ако напусна театъра, но той разбира, че иначе не бих могла да живея.
— Ако позволите, Ваша милост… Откога работите в „Капитал“?
— Вече пет-шест години.
Лицето на дукесата се озари от спомена.
— Колко бях щастлива, когато Лоугън ме прие за член на трупата. Всеки актьор и всяка актриса в Лондон искат да се учат при него. Той преподава един по-естествен стил на игра, различен от предишната практика. Сега всички му подражават, но тогава беше нещо необикновено.
— Господин Скот внушава респект — каза Мадлин.
— И той го знае — с лека ирония потвърди дукесата. Тя доля чай в чашата на Мадлин и й хвърли любопитен поглед. — Трябва да те предупредя за нещо. Повечето от жените, които работят в „Капитал“ рано или късно си въобразяват, че са влюбени в Лоугън. Съветвам те да не се поддаваш на това изкушение.
Бузите на Мадлин горяха.
— Предполагам, че това би било естествено… мъж с неговата външност…
— Не става дума само за външността. При него има една дистанция, която вълнува жените — всяка си въобразява, че точно тя ще е онази, в която той най-сетне ще се влюби. Все пак, за Лоугън театърът е по- важен от който и да е човек. В неговия живот, разбира се, непрекъснато присъстват жени. Но никога истинска любов.
Това улесняваше нещата. Ако планът на Мадлин успееше, тя щеше да преспи с господин Скот и щеше да си тръгне без никакво емоционално обвързване.
— Благодаря ви, Ваша милост.
— Имам приятелка, възрастна жена, някога известна актриса. Тя живее сама в хубава къща на Съмърсет стрийт, но понякога дава стаи под наем. Обича около нея да има млади хора, освен това е много забавно да слушаш спомените й. Вярвам, че ще ти даде стая срещу малък наем.
— Чудесно — усмихна се Мадлин. — Благодаря ви. Тревога се изписа по лицето на дукесата.
— Избягвам да се бъркам в чужди работи, но е ясно, че ти не си за тук, Мадлин.
Мадлин мълчеше, не знаеше какво да отговори. Тя сведе очи, за да не срещне проницателния поглед на дукесата.
— Не умееш да криеш чувствата си — забеляза тя. — Ако изпаднеш в беда, дете… Надявам се, че ще решиш да ми се довериш. Може би ще успея да ти помогна.
— Не мога да си обясня защо сте така любезна към една непозната — попита Мадлин.
