пред тях, можеше да пламне по краищата и да ги ослепи с краткотраен блясък, по-ярък и от Слънцето.
Родриго бе се закрепил добре, когато дойде главният тласък. Само след двайсет секунди той почувствува второ сътресение. Пресметна бързо наум; оказа се, че увеличаването на скоростта е под петнайсет километра в час. Следователно бомбата може да достигне Рама след повече от час и навярно се приближава, за да застане в по-удобна позиция. Това не беше лошо като подготовка, но онези от Меркурий се сетиха малко късно.
Той погледна часовника си, макар че непрекъснато си даваше сметка за изминалото време. Сега на Меркурий го виждаха на по-малко от два километра от целта и навярно бяха разбрали какво е намислил; оставаше им само да се питат дали го е извършил.
Ето че и вторият сноп кабели бе прорязан без всякакви трудности. Като съвестен работник, Родриго си бе подбрал добри инструменти. Бомбата бе обезвредена или по-точно не можеше да бъде взривена от разстояние.
Имаше обаче още една възможност и той не бе я забравил. По бомбата не се виждаха външни контактни възпламенители, но навярно имаше и вътрешни от типа, който се задействува при удар. Обитателите на Меркурий държаха все още в ръцете си управлението на носителя и можеха да се прицелят във всяка точка на Рама. Работата на Родриго не бе завършена напълно.
След пет минути в някоя командна зала на Меркурий щяха да го видят да пълзи обратно по дължината на ракетата, без да изпуска от ръка скромните клещи, които обезвредиха най-страшното оръжие, създадено от човека. Изкуши го мисълта да махне към камерата, но реши, че това е под достойнството му. Все пак той влизаше в историята; милиони хора в бъдещето щяха да наблюдават тази сцена, освен ако онези от Меркурий не унищожат записа в пристъп на ярост. Почувствува, че ще му бъде трудно да им се сърди.
Той приближи до стойката на далекообхватната антена и се отправи към отражателя, като се прихващаше ту с едната, ту с другата ръка. Верните клещи се справиха набързо със системата за многократно автоматично регулиране, без да жалят нито кабелите, нито лазерните вълноводи. След последното рязване антената започна да се върти бавно във всички посоки. Неочакваното движение го изненада, преди да схване, че е разрушил нейната връзка за автоматично насочване към Меркурий. Само след пет минути тамошните наблюдатели щяха да останат без всякаква връзка със своя слуга. А той сега бе не само напълно безопасен, но бе изгубил и слух, и зрение.
Родриго се покатери бавно в скутера, отпусна съединителните скоби и се завъртя бавно, докато предните амортисьори опряха колкото бе възможно по-близо до центъра на тежестта на ракетата. Той включи на пълна тяга и остана така в продължение на двадесет секунди.
Скутерът се подчиняваше съвсем мудно, защото масата, която изтласкваше, бе много пъти по-голяма от неговата собствена маса. След като изключи напълно тягата, Родриго отчете внимателно новия вектор на скоростта на бомбата.
Опасността от сблъскване с Рама бе премахната. Нямаше никакви пречки за точното определяне на местоположението на бомбата. Все пак тя струваше много скъпо.
Родриго бе болезнено честен човек. Не искаше онези от Меркурий да го обвинят, че е унищожил тяхната собственост.
41. Герой
— Мила — започна да диктува Нортън, — тази глупост ни отне почти цял ден, но сега поне нищо не ми пречи да поговоря с теб. Аз съм още в кораба, който се връща на старото място около полярната ос. Преди около час прибрахме Борис, който сякаш току-що бе привършил едно спокойно дежурство. Предполагам, че никой от нас няма да може да посети отново Меркурий и се чудя дали Земята ще ни посрещне като герои, или като престъпници. Но моята съвест е чиста и съм убеден, че постъпих правилно. Не зная само дали някога рамианите ще ни благодарят. Тук ще останем не повече от два дни. За разлика от Рама ние нямаме кожа с, дебелина един километър, за да ни пази от Слънцето. Вече се появиха горещи петна по корпуса и трябваше да поставяме местни отражатели. Извинявай, не исках да те отегчавам с моите трудности. Остава ни време само за още една разходка из Рама и съм решил да го използувам колкото е възможно по-добре. Не се безпокой, няма да рискувам.
Той спря да записва. Това поне бе по-близо до истината. Всеки миг в Рама им носеше несигурност и опасности; никой не бе се почувствувал наистина спокойно, заобиколен от сили извън собствените си възможности за възприятие. Дошло бе време за последната обиколка и той реши да опита щастието си с по-голяма настойчивост, след като никога вече нямаше де върнат на това място.
— След четиридесет и осем часа всичко ще бъде свършено. По нататък ще видим, защото, както знаеш, изчерпахме цялото гориво, за да влезем в тази орбита. Все още не са ми съобшили дали ще изпратят навреме танкер, за да се върнем на Земята, или ще трябва да останем на Марс. Както и да е, за Коледа ще си бъда в къщи. Кажи на сина, че за жалост не мога да му донеса малко биотче, защото няма. Всички сме добре, но сме много уморени. Сега имам право на голяма отпуска и ще запълним пропуснатото. За мене могат да кажат всичко, но ти имаш мъж герой. Колцина жени могат да кажат, че съпругът им е спасил цял свят?
Както винаги той прослуша внимателно записа, преди да го дублира, за да бъде сигурен, че може да го изпрати на двете си семейства. За първи път не знаеше кое от тях ще види най-напред. Обикновено неумолимият ход на планетите определяше програмата му за цяла година напред.
Но всичко това беше във времето преди Рама. Отсега нататък нищо нямаше да се повтори.
42. Стъкленият храм
— Мислите ли, че биотите ще ни спрат, ако опитаме? — запита Карл Мърсър.
— Възможно е и това е едно от нещата, които искам да разбера. Защо ме гледаш така?
Мърсър се усмихна бавно и загадъчно; всички познаваха тази усмивка, предизвикана от някоя негова си шега, която не винаги споделяше с останалите на борда;
— Капитане, чудя се, дали не чувствувате вече Рама като ваша собственост? Досега забранявахте всякакви опити за влизане с взлом в сградите. Зашо е тази промяна? Да не би онези от Меркурий да са ви подсетили за нещо?
Нортън се разсмя, но изведнъж стана сериозен. Въпросът бе тънък и той не бе сигурен дали очевидният отговор е правилен.
— Може би бях прекалено предпазлив, защото исках да избегнем неприятностите. Но тази е последната ни възможност дори и да бъдем принудени да отстъпим, няма да загубим кой знае колко много.
— При условие, че отстъпим в добър ред.
— Разбира се. Но досега биотите не са показвали враждебност. А като оставим паяците настрана, не вярвам, че нещо може да ни настигне, ако трябва да спасяваме живота си с бягство.
— Капитане, вие ако искате, бягайте, но аз мисля да се оттегля с достойнство. Да, съвсем случайно намерих обяснение за учтивостта на биотите.
— Малко е късно за нова теория.
— Чуйте я все пак. Те мислят, че ние сме рамиани. Не могат да направят разлика между онези, които дишат кислород.
— Не вярвам да са толкова глупави.
— Въпросът не е глупост. Просто те са програмирани за определени видове дейност, а ние сме извън рамките на тази програма.
— Може би си прав. Току-виж сме се убедили веднага, щом започнем работа в Лондон.
Джо Калвърт винаги бе харесвал старите филми за обири на банки, но не бе и помислял, че ще вземе лично участие в подобно дело. А сега той правеше точно това.
Пустите улици на Лондон изглеждаха пълни със заплаха, макар че виновна бе само гузната му съвест. Той не вярваше, разбира се, че заобикалящите ги плътно затворени сгради без прозорци са пълни с тълпи зорки обитатели, които ще се нахвърлят гневно върху неканените гости в мига, когато те се допрат до тяхната собственост. Целият комплекс бе нещо като складова база, така както всички други градове.
Но той имаше още едно опасение и то бе по-оправдано. Навярно някъде в Рама бе поставена
