сдържано го уверих аз.
— Кой? — тревожно възкликна Филбрик.
— Тед Джонс.
— Какво му има?
— Заклещил си е крачето.
— Лъжеш. Не е при теб.
— А, не, приятелю. Как можеш да си помислиш такова нещо? Нима бих изложил на опастност нашата дружба?
Никакъв отговор. Само пуф, пуф.
— Хайде, ела при нас — подканих го аз. — Пистолета е празен. прибрах го в чекмеджето на бюрото. Можем да си поиграем на жмичка, а после ще излезем навън и ти ще разкажеш на пресата как си ме сгащил в неравен двубой. Ако го изпипаме както трябва току-виж си цъфнал на корицата на „Тайм“.
Щрак. Вече не беше в ефир.
Затворих очи и захлупих лицето си в длани. Виждах само сивота. Нищо друго освен сивота. И нито лъч светлинка. Без каквато и да е връзка изведнъж се замислих за Новогодишната вечер и за тълпата, която се събира на „Таймз скуер“ жадуваща за оня миг, в който в небето ще избухнат милион разноцветни светлини, за да оповестят началото на следващите триста шестдесет и пет дни в този най-добър от всички възможни светове. Винаги съм се чудел какво ли изпитва човек, там, в тълпата, обкръжен от жадни за веселие хора, забравил собствената си личност, рамо до рамо, лице в лице и всички като едно грамадно дишащо в единен ритъм същество.
После заплаках.
Филбрик прекрачи прага на стаята, погледна към хленчещото същество до мен и поде объркан: — Какво, по дяволите…?
Посегнах, сякаш исках да сграбча нещо зад купчината учебници и тетрадки до мен. — Сега ще си го получиш, ченге посрано!
Той ме простреля три пъти.
Тридесет и втора глава
ЗА ТЕЗИ, ЩО В СЪДБИТЕ ХОРСКИ ЩЕ НАДНИКВАТ
ЕЛАТЕ БЛИЗО, ПРОЧЕТЕТЕ ТУК ЩО ПИШЕ:
Днес, 27-ми автуст, 1976 година, Върховният съд призна за виновен ЧАРЛЗ ЕВЪРТ ДЕКЪР. Същият беше подведен под съдебна отговорност по обвинение в предумишлено убийство на следните две лица: Джийн Алис Ъндерууд и Джон Доунз Ванс.
Доказано бе, в съответствие с проведената експертиза, подписана от комисия от пет щатски психиатъра, че обвиняемият Чарлз Евърт Декър не е в състояние да отговаря за действията си, по причина на тежко душевно разстройство. Като последствие на гореизложеното съдът постановява: Обвиняемият, Чарлз Евърт Декър да остане на принудително лечение в психиатричното отделение на Щатска Болница „Аугуста“ и да бъде държан там, до момента, в който ще бъде в състояние да отговаря пред съда за своите действия.
За гореизложеното се подписвам собственоръчно:
(подпис)
Самюел К.Н. Диливни (съдия)
С други думи, докато пъпчаса луната, драги.
Тридесет и трета глава
служебна кореспонденция
ОТ: Д-р Андерсен
ДО: Рич Госидж, Админ. отдел
ОТНОСНО: Тиъдър Джонс
Рич,
Да ти призная, не ми дава сърце да започна шокова терапия при момчето. Ако искаш — наречи го предчувствие. Без съмнение, не мога да изляза с подобен довод пред Директорския съвет, още повече пред чичото на Тед, който, както сам знаеш, плаща доста скъпичкото му лечение. Но ако през следващите четири до шест седмици не получим положителен резултат, ще се наложи да преминем към стандартната електрошокова терапия. Засега предпочитам да си остана на медикаментозно лечение, като към рутинните средства ще добавя и някои мой патент — спрял съм се на синтетичен мескалин и псилоцибин, ако не възразяваш. И двата халюциногена играят важна роля в успеха на Уил Грийнбъргър с полукататонни пациенти.
Случаят Джонс е един от най-странните в цялата ми кариера — по дяволите, ако знаехме само какво е станало в онази класна стая след като Декър ги е накарал да спуснат щорите!
Диагнозата остава непроменена. Протрахиран кататонен ступор с белези на известно влошаване.
Да си призная честно, Рич, май вече не вярвам, че ще успеем да излекуваме момчето.
3-ти ноември 1976
Тридесет и четвърта глава
5-ти декември 1976 г.
Скъпи Чарли,
Разбрах, че вече ти позволяват да получаваш писма и веднага седнах да ти пиша. Сигурно си забелязал, че клеймото е бостънско — да, на твоето приятелче най-сетне му потръгна в живота и сега дремя по шестнадесет часа на ден в БПУ (съкращение на Безкрайни ПлиткоУмия). Като изключим часовете по английска литература всичко друго е пълен боклук. На нашата група се падна да пишем есе за „Пощальонът винаги звъни два пъти“ и асистента оцени моето с отличен. Страхотна книга от Джеймс Кейн, чел ли си я? Мисля, че ще специализирам английска литература, само не ми се смей много. Предполагам, досещаш се, че е под твое въздействие. Винаги си бил мозъка на нашата двойка.
Видях майка ти, точно преди да отпътувам от Плейсървил и тя ми каза, че от няколко седмици са спрели да те тъпчат с лекарства. Това страшно ме зарадва. Каза ми още, че много много не говориш с нея. Ей, да не си се повредил нещо? Невъзвратима загуба ще е за цялото прогресивно човечество, ако земеш да си затвориш устата и се свиеш в някой ъгъл.
Получих писмо от Санди Крос, в което ми пише какво става вкъщи — не съм имал време да прескоча от началото на семестъра.(Дали тия мръсни копелдаци ще посмеят да цензорират тая част от писмото? Предполагам, че четат всичките ти писма.) Санди се е отказала да постъпва в колеж през тази година. Струва ми се, че се е оставила да я носи течението и чака да види какво ще се случи. Май ще е по-добре ако ти кажа, че миналото лято направих няколко безуспешни опита да я поканя на среща. Помоли ме да ти кажа „здрасти“ от нея, така че имаш „здрасти“ от Санди.
Предполагам, че до ушите ти е стигнал слуха за Свинарника и Дик Кийни (следващия пасаж беше
