Две от най-силните маймуни държаха Маугли под мишниците, скачаха с него по върховете на дърветата и всеки скок беше около двайсет фута. Ако бяха сами, биха могли да се движат двойно по-бързо, сега обаче тежестта на момчето ги задържаше. Макар да му се виеше свят, Маугли не можеше да не се наслаждава на този див полет, но мяркащата се далече долу земя го плашеше, а сърцето му подрипваше при всеки страшен тласък в края на скоковете, защото под тях зееше само празно пространство.
Двете маймуни го понасяха нагоре по някое дърво и той усещаше как слабите най-горни клонки пращят и се огъват, после с викове и кашляне литваха встрани и надолу и се хващаха с ръце и крака за по-долните клони на съседното дърво. Понякога виждаше цели мили от зелената джунгла, както от върха на мачтата се виждат цели мили от морето, а след това клоните и листата пак почваха да го шибат в лицето и той заедно с двамата си пазачи стигаше долу, почти до земята. Така, със скокове, трясъци, писъци и възклицания, цялото племе на Бандар-лог се носеше по дървесните пътища заедно с Маугли, своя пленник.
Отначало той се боеше да не го изтърват, после се ядоса, но съзнаваше, че е безсмислено да се бори; после започна да мисли. Първото нещо беше да прати известие на Балу и Багира, защото маймуните се движеха с такава бързина, че неговите приятели сигурно бяха изостанали далече назад. Да гледа надолу беше безполезно, понеже виждаше само горните клони на дърветата, затова той впи поглед нагоре и високо в синевата видя Ран, лешояда, който се рееше, описваше кръгове и наблюдаваше дали някой няма да умре в джунглата. Ран забеляза, че маймуните носят нещо, и се спусна няколкостотин ярда (Един ярд = 90 сантиметра.) по-ниско, за да види дали е добро за ядене. Той подсвирна от учудване, когато забеляза как те измъкнаха Маугли до върха на едно дърво и го чу да вика на езика на лешоядите: „Ние сме от една кръв, ти и аз!“ Вълни от зеленина покриха момчето, но Ран полетя към следващото дърво, и то тъкмо навреме, за да види отново малкото кафяво лице.
— Запомни пътя ми! — извика Маугли. — Извести на Балу от Сионийската глутница или на Багира от Съвета при Скалата!
— От кого да им известя, братко! — Ран никога не беше виждал Маугли, макар, разбира се, да беше чувал за него.
— От Маугли, жабата! Човешкото дете, така ми викат. Запомни моя пъ-ъ-ът!
Последните думи той изкрещя, летейки във въздуха, но Ран кимна и се вдигна толкова високо, че заприлича на прашинка. Там, реейки се във въздуха, той заследи със своите далекогледи очи люлеенето на дърветата по пътя, който вихрено следваха стражите на Маугли.
— Те никога не отиват далече — изкиска се той. — Никога не правят това, което са решили да направят. Винаги измислят нови неща — такива са Бандар-лог. Но този път са измислили нещо, което ще им навлече беда, понеже Балу няма жълто около устата, та да се шегуват с нея, а и Багира, доколкото знам, може да убива не само диви кози.
И той се залюля на крилете, прибрал крака под себе си, и зачака.
В това време Балу и Багира бяха побеснели от гняв и мъка. Багира се катереше така, както дотогава не се беше катерила, но клоните се чупеха под тежестта й и тя падаше на земята, а в ноктите й оставаха парченца кора.
— Защо не си предупредила човешкото дете? — ревеше тя на клетата Балу, която препускаше в тромав тръс с надеждата да настигне маймуните. — Каква беше ползата от твоите удари, с които едва не го уби, щом не си го предупредила?
— Бързо! По-бързо! Ние… ние може да ги хванем! — викаше задъхано Балу.
— Ще ги хванем! С тази бързина! И една ранена крава би могла да ни избяга! Учителко на Закона, мъчителко на малките, ако се клатушкаш така още една миля, ще се пукнеш от умора! Чакай! Седни и помисли малко! Измисли някакъв план! Сега не е удобно да ги преследваме. Те могат и да го хвърлят отгоре, ако ги доближим много!
— Арула! Хуу! Ами ако са го хвърлили вече, ако им е омръзнало да го носят! Нима можеш да разчиташ на Бандар-лог? О, бий ме с мъртви прилепи по главата! Цял живот да ям гнили кокали! Набутай ме в кошер на диви пчели, та да ме нажилят до смърт и после ме погреби заедно с хиената, защото аз съм най-окаяната от всички мечки! Арулала! Уау! О, Маугли, Маугли! Защо не те предупредих срещу маймунския народ, вместо да те удрям по главата? Може с тия удари да съм ти избила от ума целия днешен урок и сега да си сам в джунглата без Властните думи!
Балу сплете лапи зад ушите си и се заклати насам-натам с отчаяни стонове.
— Преди малко той поне ми повтори Думите правилно — нетърпеливо каза Багира. — Балу, ти си загубила и паметта си, и всякакво уважение към себе си! Какво ще си помисли джунглата, ако аз, Черната пантера, се свия на кълбо като бодливото свинче Ики и завия така?
— Не ме интересува какво ще си помисли джунглата! Той може да е вече мъртъв!
— Ако те не го хвърлят долу само за забава или ако не го убият от скука, не се страхувам за човешкото дете. Маугли е умен и добре обучен, а преди всичко има очи, от които Народът на джунглата се страхува. Но лошото е, че е в ръцете на Бандар-лог, а те, понеже живеят по дърветата, не изпитват нашите страхове! — Багира замислено близна една от предните си лапи.
— Каква глупачка съм! Каква дебела, кафява, муцунеста глупачка! — Балу изведнъж отърси козината си. — Хати, дивият слон, винаги казва една мъдрост:
„Всеки си има свой страх!…“ Бандар-лог се страхува от Каа, големия скален питон. Каа може да се катери не по-зле от тях. Каа краде млади маймуни през нощта. Само от името на Каа им се вледеняват мръсните опашки! Да вървим при Каа!
— Какво ще направи Каа за нас? Той не е от нашето племе, понеже няма крака и очите му са зли — каза Багира.
— Той е много стар и много хитър. И най-важното, винаги е гладен — каза обнадеждено Балу. — Обещай му много диви кози!
— Той спи по цял месец, след като се нахрани. Може би спи сега, а и да не спи, може би предпочита сам да убива козите си!
Багира, която не познаваше добре Каа, естествено, беше малко недоверчива.
— Тогава ние с теб ще го убедим. — С тези думи Балу потърка оръфаното си кафяво рамо о пантерата и двете тръгнаха да търсят Каа, големия скален питон. Намериха го, изтегнал се на следобедното слънце до края на скалата, да се възхищава от новата си кожа. Последните десетина дни той се бе оттеглил и сменил кожата си и сега изглеждаше великолепно — стрелкаше по земята своята голяма тъпоноса глава, извиваше във фантастични възли и пръстени тридесетте фута на своето тяло и облизваше устни, предвкусвайки предстоящия обед.
— Не е ял — каза Балу и въздъхна облекчено, щом забеляза красивата одежда на змията, цялата изпъстрена в кафяво и жълто. — Внимавай, Багира! Той не вижда добре, след като си е сменил кожата, и е готов да нанесе бърз удар!
Каа не беше отровна змия — всъщност той презираше отровните змии и ги смяташе за страхливци. Неговата сила беше в прегръдката му — ако веднъж успееше да обвие някого със своите огромни пръстени, всички по-нататъшни приказки ставаха излишни.
— Добър лов! — извика Балу и седна на задните си лапи. Като всички подобни змии Каа беше малко глух и отначало не чу поздрава. После се изви и наведе глава, готов за всеки случай.
— Добър лов и на вас! — отговори той. — Охо, това е Балу! Какво правиш тук? Добър лов, Багира! Струва ми се, че поне един от нас тримата изпитва нужда от храна. Да знаете за някакъв дивеч наблизо? Поне една сърна или дори някой млад елен? Чувствам се празен като изсъхнал кладенец.
— И ние сме тръгнали на лов — каза безгрижно Балу. Тя знаеше, че с Каа не бива да се бърза. Каа беше прекалено голям.
— Разрешете ми да дойда с вас — каза Каа. — За вас, Багира и Балу, един удар повече или по-малко е нищо, а пък аз, аз трябва да чакам с дни край горската пътека или половин нощ да се катеря, за да докопам някоя маймунка. Пфу! Гората вече не е онова, което беше по време на моята младост. Само гнили съчки и сухи клони!
— Може би всичко това има нещо общо с твоята голяма тежина — забеляза Балу.
— О, да, дължината ми е добра, дължината ми е добра — не без гордост каза Каа. — Но както и да е, виновни са тия новоизрасли дървета. При моя последен лов замалко не паднах, съвсем замалко, и понеже не се бях хванал здраво за дървото, се плъзнах, вдигнах шум и събудих Бандар-лог. Тогава те ме нарекоха с
