да падне.
Вратите широко се отвориха, като предизвикаха поток от приятни и идеални спомени. Те бяха посрещнати от Черния Пламък, който се отърка в глезените им и уви дългата си опашка около краката им.
Неговите дами, Перт и Пати, го следваха по петите, като мяучеха и се изправяха на задните си крака, за да бутат панталоните на Дъглас и да се търкат в тях. Той ги събра и двете в ръцете си и започна да ги гали подред, което ги накара да мъркат като мотори.
От дълбочината на къщата се разнесе звук от весело свистящ чайник, и когато влязоха в кухнята, те бяха посрещнати от свиркането, тракането, тропането и свистенето на чиниите, тенджерите, ножовете, лъжиците, паниците, които ги поздравяваха с „добре дошли“.
Синият Чайник затрака с капачето си, въпреки достойнството на своите години, и веднага заповяда да се приготви ядене — макар че беше още утрин — и то веднага!
— Надявам се, че нямате нищо против това, че ви идвам на гости точно в този момент — каза един весел глас с произношение от Топлите Морета от кухненската врата. Обръщайки се, двамата Магьосници видяха красивата рибарска дъщеря в Морскосиня рокля, с гердан от Морски корали и червена лента, завързана около тясната й талия.
— Чайникът и аз си говорихме относно това, как се поддържа къщата на един Магьосник — каза Мирн. Дъглас я целуна силно, а след това и малко по-слабо.
— Твоето място е тук — извика Флеърмън възхитен, като прибави своите прегръдки и целувки. — Не е даже въпрос само на място, а на принадлежност.
— Липсваше ми, въпреки че бяхме разделени само за две седмици. За щастие, Огурян и Флеърмън ми създаваха достатъчно работа! — възкликна Дъглас. — Мислех си веднага да ти пиша.
— Очаквам, че и след като се оженим, ще си зает с неща, които си струва да се свършат — отвърна островното момиче.
— Женени, значи, а? — попита Бронзовият Бухал докато седяха край огромната кухненска маса и пиеха топлия, ароматен източен чай и чакаха обяда.
— Ами, истината е — каза Флеърмън, повиквайки Захарницата по-близо, — че ще се наложи да изкарат един дълъг годеж първо. Огурян ще държи Мирн при себе си поне още две години.
— Но аз ще мога да идвам на Хълма на Магьосниците когато поискам, така обеща Учителя ми — каза Мирн на Бронзовия Бухал.
— Първо се обадѝ — посъветва я птицата. — Така като гледам, Флеърмън и Дъглас повече ще са на път, отколкото вкъщи.
— С всичките тези изгубени магии, които трябва да бъдат намерени…
— И с всичките тези основни магии, които трябва да бъдат научени! — извика Чиракът Водогадател.
— Но сега, след като Фриджън вече го няма — каза Дъглас, — би трябвало да има много повече време, за да се свърши работата правилно, а и да остава време и за забавления, и за женене.
— Това място има нужда от още един Магьосник, не мислите ли? — каза най-старият присъстващ Магьосник. — Синият Чайник е господар на кухнята, и по-добър няма да намерите никъде, но ние ще имаме много посетители, а трябва да има истинска домакиня, която да посреща Херцози и Херцогини, Вождове, дори Крале и Кралици, и различни Магьосници.
— Без съмнение си прав — отвърна Бухалът, като гледаше как Дъглас извежда Мирн навън, за да й покаже градината.
— Разбира се, че съм прав! — възкликна Флеърмън. — А сега да се хващаме на работа и да организираме едно Парти!
И ако знаете какво Парти стана!
Всеки, който беше някой, дойде. Книгата за гости, която Бронзовият Бухал старателно водеше до вратата, беше като списък на всички важни особи от всички краища на света.
Там бяха, разбира се, Торнууд, Херцог на Херцогството, и неговата прекрасна майка Мериголд. Говореше се, че веднага е накарала Столицата да разцъфне отново, веднага щом Торнууд наложи забрана върху долнопробните кръчми и капани, които армията на Юнисед бе породила.
Безценният и Люляк дойдоха рано-рано с ягодов мармалад и дамаджани сидер, и с радост видяха отново своя стар приятел Кримай, макар че някои хора, не знаейки неговата история, го наричаха Младия Тет, Губернатор на Пясъчните Земи и наследник на Вожда Тет от Хайлендорм.
Привидението Дека също дойде — и си отиде и пак се появи, тъй като бе много заето да разнася съобщения. Синият Чайник бе приготвил голямо количество мисктиуайн за нея. Останалите твърдяха, че това е най-хубавата лимонада, която някога са опитвали.
Брайърмот пристигна със своята прекрасна и жизнена майка, Лейди Файнсголд, и цял антураж от роднини и приятели, включително и една срамежлива млада дама, наречена Кристал. Тя бе представена като бъдещата Лейди Брайърмот, за изненада на всички с изключение на Флеърмън. Както обясни той, „Джуджетата имат навика да са много потайни“.
Дойдоха и всички добри хора от Долината — и новият шериф Посумтейл и Скуайър Френстил бяха сред тях, разбира се. Фракет, бившият Магьосник и отшелник, също дойде и обяви, че смята да се оттегли в Долината, ако го искат, след като вече не се налага да наблюдава Фриджън, а Младия Тет се грижи за Пустинните Земи.
Макар че Серенит от новите Земи не бе в състояние да напусне земите си, той изпрати своя помощник Клангън с цяла кола от най-чистия и най-студения лед, с който да охлаждат мисктиуайна и да замразят сладоледа за Партито.
Кланг се оказа болезнено срамежлив мъж на средна възраст, който се чувстваше неудобно в тази среда. Той бе дълбоко навикнал да се крие, страхува и подмазва на „началниците“ си. Оказа се обаче, че има и едно нещо, което го възвисява — любовта му към готвенето. Тя го държа в постоянни консултации със Синия Чайник. Той си тръгна с няколко изписани с неговите рецепти бележника.
Майкъл Ръфър пристигна със „сухоземна яхта“ — една лека каруца, движена от платна — която представляваше последното му изобретение. Той докладва, че кутиите за лед, които Долината правеше да продан в Уейнес, се продават добре.
Всички се изредиха да се возят по Крайречния Път в неговата бутана от вятъра кола — и всички бяха съгласни, че е много забавно, но не виждаха бъдеще за нея, защото „кой ли някога бърза чак толкова много?“.
Друг гост бе Каспар Мерлин, завърнал се вкъщи след първото си търговско пътуване с новия уейнски търговски кораб „Снежната буря“. Той прояви особен интерес към описанието на Клангън на новите пристанищни съоръжения, които се строяха в Новите Земи. Бе получил за есента поръчка за десет хиляди бели борчета от Първия Гражданин, и се радваше, че няма да му се наложи да ги разтоварва с лодки до този опасен бряг.
Кралството на Феите бе добре представено, като гостите лагеруваха край Коро Кехд, както наричаха те Кривия Поток, чак до Моста Трънкети. Кралица Маргет бе чудесна гостенка, а нейният съпруг, Принц Едх, бе любимец на всички жени. Маргет посети всички из Долината — като каза, че я познава добре от старите дни — и дари на всяко новородено бебе по една Феерична целувка на челото. Като резултат на това, през следващите години в Долината имаше множество красиви, интелигентни и добре възпитани деца.
Маргет и Едх обявиха, че самата кралица също чака дете, и че след дългата бременност, присъща на майките-Феи, се очаква да роди бъдещия Крал на Феите. Празнуването на тези добри новини продължи партито с още два дни и една нощ.
Докато започваше вторият ден на партито, Дъглас и Мирн, които седяха на една зелена поляна край малкото езерце, забелязаха странно раздвижване във водата пред тях. Придружен с много капчици вода, Огурян изскочи от водите и леко стъпи на крака пред тях.
— Поздрави, поздрави! — извикаха те, и Господарят на Водите, целият в усмивки и натоварен с подаръци за домакините, веднага създаде в средата на езерцето един двадесет метров фонтан, като паметник за загиналите в Битката край Плитчините.
Той донесе и много различни Морски Храни за гостите на Флеърмън.
— Аз пристигнах по вода през целия път, разбира се — каза той на Дъглас. — И трябва да знаеш, че най-трудни бяха последните десетина километра, докато мина през вашия Крив Поток! Та той има повече
