извивки от Змиорка!
Тет от Хайлендорм закъсня — той все още бе зает с прочистването на отрядите от прегладнели Ледени Бойци в Парч. Той и неговите войнствено изглеждащи бойци и техните червенокоси жени се зарадваха, като видяха Младия Тет да ги чака. Те придадоха голяма част от веселието на това събиране. Те решиха да си направят лагер навръх Хълма, с неговия изглед към цялата Долина. Напомняше им за острите зъбери, по които живееха.
Тет се бе отбил, за да доведе със себе си рибарите от Феърстренд на Партито. Всички обожаваха Мириам Бекет, и я наричаха „Бабо“. Тя добави и своите специални рибени рецепти в бележниците на Клангън.
Една вечер, докато всички се веселяха, Флеърмън надигна поглед и забеляза огромно ято Чайки, които обикаляха около Хълма — Бялото Ято, водено от Керфю. Те се приземиха, за да кажат здрасти и да се заяждат с часове с Пъстървата в Кривия Поток, преди да си тръгнат към Морето.
Майката и бащата на Мирн Менстар дойдоха по Море до Фаранго Уотърс, възхитени от годежа на дъщеря си, който бе официално оповестен. Мисълта, че ще имат Магьосник за зет не ги притесняваше — не ги притесняваше и това, че дъщеря им ще става Магьосничка.
Те подариха на всички дами по една красива бяла перла от склада, обран от Юнисед и Блейдър, и възвърнат когато Дъглас плени „Боровата треска“. С тях от Фараго Уотърс пристигнаха и бащата и майката на Дъглас. Двете семейства се бяха харесали от пръв поглед. Менстарови носеха и поздрави от десетки Морски животни, които не можеха да дойдат лично — Овал, Огромната морска Костенурка, Хорниадите, Морския Огън, и тримата вестоносци Скимър, Скинър и Липър. Една зелена риба, Учител, бе изпратила покана до Дъглас да говори пред следващия му клас.
Не по-малко възхитително бе пристигането на Великия Дракон с единайсет негови другари, които се спуснаха от зъберите като летящи вулкани, изпускайки червен, жълт и лилав пушек, и бяха за дълго запомнени от децата в Долината. Дъглас и Флеърмън отново им благодариха за спасението си от Леда.
— Това бе идеална мисия за нас, Драконите — каза Великият Дракон. — Бяхме изправени срещу обикновени Човешки противници и природата, а не срещу нашите роднини. Между другото, ние си оправихме отношенията с останалите Дракони. Заклехме се вече да не се разделяме.
Имаше стотици други гости, всичките заслужаващи да бъдат споменати, ако можеше да се запомни броят им. Дори Дъглас и Флеърмън, разглеждайки книгата за гости по-късно, не можеха да разпознаят имената на всички, или дори да разчетат имената им.
Беше дошло време Мирн да се завърне в Уотъранд. Отвън първите студени дъждовни капки биеха по прозорците и есенният вятър духаше сред комините с дълбок вой.
— Работата на Огурян е огромна и велика, и по-добре се върши от там, отколкото от тук — каза Мирн тъжно. — Аз много искам да съм негов Чирак, но и много бих искала да съм тук.
— Ще минат години преди да има време за женитби — каза Бронзовият Бухал, практичен както винаги. — Съмнявам се, че това може да стане пред по-малко от две зими. Дори може би три.
Зимното слънцестоене бе традиционният ден за сватби в Долината. Тогава фермерите и техните жени можеха да се забавляват до насита.
— Повече от две години! — изплака девойката.
— Времето ще отлети, повярвай ми — каза Флеърмън. — Тайната е човек да е зает, а има много за вършене и учене… или може би вече съм казвал това?
— Някой ден ние и тримата ще живеем тук заедно — каза Дъглас. — Това притеснява ли те, Учителю?
— Не виждам защо ти и твоята съпруга да не живеете тук с мен — отвърна Флеърмън, като си оставяше книгата. — Ние доста добре се разбираме, струва ми се.
— Възможно най-добре! — извика Мирн, целуна двамата си Магьосници и отиде да си легне.
Беше най-студената зимна нощ, тъмна и обвита в облаци, и Дъглас си спомни за Убийствената Зима. Той търсеше Флеърмън Флоуърстолк, за да го попита за нещо.
Магьосникът не беше в кабинета си. Дъглас провери в Работилницата, но намери там само Черния Пламък, който спеше върху едно чувалче с вълна край слабия огън.
В гостната Столът мързеливо сви рамене, когато го попита къде може да е Магьосникът. Синият Чайник сънливо промърмори от печката, че Флеърмън още не му е пожелал лека нощ, но Дъглас надзърна в спалнята на Магьосника, за да се увери. Флеърмън не беше в леглото си.
Търсейки Бронзовия Бухал на входната врата — който не си беше на мястото — Дъглас забеляза пресни следи в снега, които водеха към стария кладенец, където едно време Феите се бяха събирали. Въздухът, макар и неподвижен, бе безкрайно студен. Снеговалежът бе спрял и звездите бяха започнали де се показват.
Приближавайки се до кладенеца, той чу гласове. Видя Флеърмън, седнал върху кладенеца с гръб към къщата, и го чу да говори с някой, когото Дъглас не можеше да види.
След няколко крачки разпозна Привидението Дека. Флеърмън слушаше дългото й съобщение.
След това Привидението изчезна с усмивка и помахване към Дъглас, което накара Флеърмън да се обърне и да забележи своя ученик.
— Ще хванеш някоя настинка тук навън — смъмри го Дъглас, като седна до него на кладенеца.
— Какво? Аз, Огнегадателя, да хвана настинка? Я стига, момчето ми! Ти си този, който седи тук и трепери от студ. Аз се чувствам чудесно.
— О, да — промърмори Дъглас засрамено. Той прокара пръсти над палците си в определения ред за предизвикване на затопляща магия. След секунда спря да трепери.
— Имах да те питам нещо, но сега вече съвсем го забравих. Това Привидението Дека със съобщение ли беше?
— Едно съобщение от един стар, стар познат. Не съм чувал нищо от него от векове! И вероятно никога не съм ти споменавал за него.
— Има ли някой на този Свят, който да не съм те чул да споменеш? — усмихна се Дъглас.
— Е, все има някой и друг, струва ми се. Та, така или иначе, този човек се казва Криблон, и той беше Чирак на един от Братството преди Последната Битка. Той ми изпраща вест за някои подозрителни събития в Планините Тигрови Зъби в Далечния Запад на Старото Кралство. Смята, че там има Сборище на Вещици, които създават неприятности — изчезвания, бъркотии и суматохи, неща, които се отдават доста добре на злите Вещици.
— Винаги има някъде по нещо — каза Дъглас.
— Да, но Криблон мисли, че ги е открил преди да са станали прекалено силни за него. Ще трябва някой да ги наблюдава, а строго погледнато, той не е вече Чирак.
— Но ако не са направили още нищо опасно, те имат право да бъдат оставени на мира.
— Ако, ако, ако! Бих искал да можех да им погледна в бъдещето, но от тук това е невъзможно, за съжаление.
— Ще отида да погледна, а? Докато ти и Огурян ми дадете някоя стара магия на Фриджън, която да разваля, това ще бъде за мен едно интересно занимание. Ще ми мине по-бързо времето докато…
— По-добре ще е, отколкото да се мотаеш тук. Освен това, ще е хубаво да посетиш Старото Кралство. Може някой ден да ти се наложи да познаваш района. Аз трябва скоро да ходя при Огурян. Ще ми се да му докладвам и за това в подробности. Виж какво става там и ни разкажи, а? Изпрати ни Дека в Уотъранд.
— Ще тръгна още утре сутринта. Мога да взема някой кораб в Уестонг, след като вече се използва отново за пристанище. Ще се радват на платежоспособен пътник, струва ми се.
Двамата Магьосници, стария и младия, седяха мълчаливо и наблюдаваха една падаща звезда в ясното вече небе.
— Нещо свършва, нещо друго започва — каза Флеърмън Флоуърстолк. — Няма история без продължение.
— Хайде да влезем и да си сипем по една чаша топло какао — предложи Пътуващият Магьосник, като стана прав.
Те се хванаха за ръце, за да не паднат на хлъзгавата пътека, и се запътиха към голямата двойна врата.
