разпределител на квартири, справочен банков офис и пощенска станция. На втория етаж на каменната къща бяха спалните на собствениците и телефонната централа. Всичко споменато беше разположено на отделни маси в стотина квадратни метра площ, пред платените служители има узо и маслини, имаше ги и на останалите десетина маси.
Кръчмата беше пълна, но се намираха и свободни столове. Козела седна до един млад поп, поръча водка на английски и започна огледа.
Свечеряваше се, беше топло и задушно и по масите изглежда седяха само местни жители. На втората водка установи, че никой от присъстващите не говори английски и че всякакво любопитство е смъртно опасно. Кермес беше най-странното селище, което някога беше посещавал, а акцията като че ли — безнадеждна. Трябваше да претърси хиляда къщи, за да открие еритрееца Мохамед Дуко, а това изглеждаше невъзможно. Или трябваше да купи някой от местните, или да хукне обратно към столицата на Крит.
Попът? Козела прикова поглед във видимо започващия да се напива свещенослужител. Беше трийсетгодишен, слаб като индуски брамин, с треперещи ръце и морав пиянски нос.
Козела извади десет долара за попа и му показа с жестове, че иска да спи. Свещеникът стана със залитане, отиде на бара и се върна с бутилка „Узо“, тефтер и чешки молив „Кохинор“. Отпуши шишето, наля чашата до ръба, отпи, написа $ 100 и нарисува бутилка. Козела си преведе посланието по своему: „Сто долара за нощувката плюс бутилката“. Прибави към първата втора десетдоларова банкнота, скъса листа на две и остави „бутилката“ върху банкнотите. Попът отново опита да пише, но Козела поклати глава. „Нито цент повече!“, означаваше жестът му. Гледаха се миг-два в очите, после божият служител махна примиренчески с ръка. Преведен, жестът означаваше: „Прееба ме, но от мен да мине!“.
Пиха още по две чаши, всеки от своето. Козела плати сметката и потеглиха по кривите улици на Кермес.
Попът се казваше Йоанидис, Козела — Йон, а това кой знае защо се стори много забавно на божия посредник. Живееше в малка постройка в църковния двор. Четири спални, кухня и клозет без никаква връзка помежду им. За да се мине от една стая в друга, трябваше да се излиза на двора.
Попът му показа в коя стая ще спи и го покани в своята. Тук леглото беше застлано с чаршаф, имаше възглавница и одеяло. При Козела подобни екстри липсваха. Дори и това му беше много. Можеше да прекара нощта в колата, ако това беше целта му. А не беше.
Попът скоро щеше да се напие. 1/1 сега залиташе, докато палеше печката, а кой знае в какво животно щеше да се превърне след един час. Времето се разваляше, но температурата не беше по-ниска от петнайсетина градуса. За Козела предостатъчни, но попът зъзнеше.
Седнаха пред маса без покривка, попът му наля мастика и подложи гръб на огъня. Козела извади снимката на Мохамед Дуко и я постави пред него. Попът се взря в негъра, после поклати глава. „Не съм виждал тая мутра!“, говореше първият жест. „Има много чернокожи“ — вторият. „Мъртъв ли го искаш?“ — третият. Козела кимна с чувство, че сяда с гол гъз в огъня.
Попът стана, взе от една лавица тетрадка и химически молив и написа: „$ 10 000 — педго $•“. Козела го преведе: „Срещу 10 000 долара черният ще бъде мъртъв“.
Козела знаеше, че поема огромен риск, но нямаше никакъв избор. В Кермес се живееше анонимно по къщите и трябваше да прекара месеци тук, за да срещне Мохамед Дуко. И я го срещне, я не. Знаеше обаче, че има работа с грък и че пазарлъкът е много съществена част от уговорката. В тетрадката задраска една нула и подчерта „педго ф“.
Свещеникът отпи силна глътка, затисна я със зелена маслина, изплю костилката на пода и взе тетрадката. Нарисува: $ — $1000. Ф — $ 1000 и попска калимавка Д — $1000 = тота! $3000.
Козела се съгласи с кимане и му подаде ръка. Попът се колеба миг-два, после стисна десницата му. Ако преводът беше точен, божият служител искаше три хиляди долара, за да убие негъра. В тази сума влизаше взрив, погребение или изчезване на трупа и хонорар за мократа поръчка. Козела отново взе тетрадката и написа: „31.1.2002 Кегтез“. Йоанидис разбра и посочи календара на стената. Днешният ден беше последният на януари. Козела написа: „Ппа! — 3.2.2002“, стана и му посочи деня в календара. Попът поклати отрицателно глава и написа:
$3000 — 10.2.2002 Кегтез
$5000 — 3.2.2002 Кегтез
+ сто
Това послание Козела си преведе — три бона за десети февруари, а за експресна услуга 5, плюс снимката на негъра.
Козела мисли дълго, преди отново да вземе молива.
$2500 — 31.1.2002 + $2500 — 3.2.2002 Кегтез?
На езика на немите това би трябвало да значи половината мангизи сега, остатъкът — на трети февруари, но само за свършена работа.
Попът като че ли и този път разбра и с триене на палец и показалец поиска половината пари веднага. Козела кимна, извади пачка в купюри по сто, отброи двайсет и пет банкноти, но когато пъхна ръката си в якето да прибере останалите, извади я с пистолета в ръка. Накара поп Йоанидис да се прекръсти, да целуне цевта на беретата. После стана и излезе.
Трябваше му половин час, за да се добере до колата и един — докато се измъкне от селото. После пое към Мегало Кастро.
Беше три и половина сутринта, когато влезе във фоайето на хотел „Кандия“. Служителката на рецепцията го посрещна усмихната, дори сърдечна. Козела беше щедър клиент, а беше внушил и на Флора да не жали кинтите.
— Жена ви и сина ви се прибраха много отдавна, господине, но вашият приятел е все още в бара.
Завари Хакел съвсем сам. Ничие присъствие не би го зарадвало повече. Без да си го е признал дори наум, Козела се притесняваше, а защо не дори страхуваше, от среща с Флора и сина й.
— Защо си буден, вампир откачен? — попита и се отпусна на стола до него.
— Чакам те! — мрачно каза Хакел.
— Сега?
— От една седмица. Осама е в Хадрамуд. Всеки момент започва втората война… Най-вероятно Ирак,
Ще спя след срещата ми с Флора. Не! След като Видя докъде са стигнали с ремонта на къщата!
— Какво ти пука, Джон? В Крит си.
— Но под пагон. Аз съм войник, Козел.
— Искаш да кажеш, че започва твоята война?
— Не само. Ако се наложи, ще мрем заедно.
Козела поръча водка, запали цигара, отпусна се. Беше му писнало да препуска по безобразните шосета на острова.
— Моите намерения са други. Или никой не ебава да ме пита?
Хакел сложи ръка на рамото му.
— Не е време за любов, Козел. На нашата възраст подобни чувства са разточителство.
— Прав си, Хакел. Аз съм стар, грохнал кон. Време е да мина в запаса.
— Ти си хамър. В щатната таблица не се предвижда пенсия за такива като теб… И като мен, разбира се. Нито гроб с кръст и мраморни ангелчета. Забрави подобни глупости!
Мълчаха, пиеха. Слушаха гръцка протяжна музика. Барманът гледаше порно-програма без звук.
— Какво искаш от мен, Хакел?
— Да ми правиш компания. Докато съм на острова… Наздраве!
Отпиха едновременно.
— Видя ли Флора?
— Току-що пристигам.
— Заработи ли наградата?
